Решение № 16718 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16718 гр. С., 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. С. при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №

20241110164501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. С. А. , ЕГН **********, срещу „Е.М.“ ЕАД, ЕИК ******* (правоприемник по силата на преобразуване чрез промяна на правноорганизационната форма на първоначалния ответник „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********), с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7001055413 от 04.10.2019 г., сключен между ищцата и „Т.Б.А.Б.

ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 29.05.2023 г., евентуално за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, посочени в молба от 22.11.2024 г. – чл. 7.1, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска и застраховка BANK „Защита на кредита“ – поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК и като неравноправна клауза, чл. 10 относно вписания ГПР - поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК и като неравноправна клауза, чл.

11, т. 2, в която се съдържа погасителен план по договора поради нарушение на чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК и като неравноправна клауза.

Ищцата твърди, че е сключила на 04.10.2019 г. с „Т.Б.А.Б. ЕАД Договор за потребителски кредит № 7001055413, по силата на който й е предоставен паричен заем в размер на 10 000 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита 31,95 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,54 %. В чл. 7.1 от договора е посочено, че общият размер на кредита е 14 143,33 лв., представляващ сумите: 10 000 лв. - размер на кредита; 2 627,97 лв. застрахователна премия и 1 515,36 лв. - еднократна такса за оценка на риска. Твърди, че по ч. гр. д. № 57026/2022 г. по описа на СРС, 90 състав на 22.11.2022 г. в полза на банката са 1 издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. С договор за цесия от 29.05.2023 г. „Т.Б.А.Б. ЕАД е прехвърлило вземанията по договора за потребителски кредит в полза на „Е.М.“ ЕООД, от страна на който е образувано изпълнително дело № 20238440403750 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ. Ищцата счита, че има правен интерес от исковете за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит спрямо цесионера, тъй като последният претендира вземания, произтичащи от този договор в качеството на взискател по образувано изпълнително дело. Според ищцата в процесния договор е начислена такса за оценка на риска, свързана с усвояване и управление на кредита в противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Не се касае за допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и представлява допълнителна печалба за кредитора, което води до неоснователното му обогатяване. Счита, че са нищожни и клаузите в договора във връзка със сключената застраховка BANK „Защита на кредита“ и дължимите лихви върху нея, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 21 ЗПК.

Същите са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност, което води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Счита, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като застрахователната премия и таксата з а оценка на риска представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата при изчисляването му е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че в договора не е посочен действително приложимият лихвен процент, начислен върху отпуснатия кредит, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Липсва яснота и относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която за потребителя да става ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява, с което са нарушени и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и прехвърляне на вземанията по него.

Твърди, че всички императивни изисквания на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Оспорва твърдението на ищцата, че такса за оценка на риска не е включена в ГПР на кредита. Счита, че застраховката „Защита на кредита“ е сключена по желание на клиента, сключването й не е условие за отпускане на кредита, поради което не следва да се включва при изчисляване на ГПР, а дори и да е трябвало да се включи, то последицата е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за потребителски кредит (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договора са описани всички дължими суми. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В разглеждания случай са предявени установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146 ЗЗП, които с оглед изложените в исковата молба и в молба от 22.11.2024 г. фактически твърдения се явяват допустими, независимо от развилото се във връзка с вземанията по договора за потребителски кредит производство по ч. гр. д. № 57026/2022 г. по описа на СРС, 90 състав и издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която не е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В тази връзка съдът съобразява актуалната съдебна практика на върховната инстанция – определение № 1199/09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 491/24.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., съгласно която формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи, за което съдът има и служебно задължение съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК да изследва, и не обуславя недопустимост на предявените в настоящото производство установителни искове. Същевременно на съда е известно и определение № 1802/17.06.2026 г. по т. д. № 772/2026 г. по описа на ВКС, I т. о., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по въпроси относно прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо при съобразяване на принципа на ефективна съдебна закрила на потребителите съгласно решения по дела С-869/19, С-600/19, С-693/19, С831/19, С-725/19 на СЕС и определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21 на СЕС, по което все още не е постановено решение. До постановяване на решение настоящият съдебен състав споделя разрешенията на цитираната по-горе практика за допустимост на исковете за нищожност на договора за потребителски кредит, която не е изследвана в производството по чл. 417 ГПК.

На следващо място, съгласно актуалната практика на ВКС, исковете на потребител срещу цесионера за обявяване нищожност на договор за кредит (или на отделни негови клаузи), сключен с първоначалния кредитор са допустими и е налице правен интерес от воденето на подобен иск срещу цесионера. В този смисъл са решение № 50048/13.06.2023 г. по т. д. № 605/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 114/10.10.2019 г. по т. д. № 2704/2018 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. по описа на ВКС, II т. о. При преценката относно наличието на правен интерес следва да се държи сметка и за съдебната практика, обективирана в решение от 23.11.2023 г. по дело С321/22 по описа на СЕС, според която не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването на правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното 3 прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по - ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ответника по договор за цесия, както и че договорът, респективно оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с проекта за доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата и „Т.Б.А.Б. ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7001055413 от 04.10.2019 г. със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 10 000 лв., че вземанията по договора са били прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД (универсален правоприемник на който е „Е.М.“ ЕАД) с договор за цесия от 29.05.2023 г. (за което ищцата е уведомена с уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № МА300036605/06.03.2024 г., получено на 19.03.2024 г.), че в ГПР в размер на 49,54 % по договора не е включена застраховката „Защита на кредита“.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 7001055413 от 04.10.2019 г. се установява, че „Т.Б.А.Б. ЕАД, в качеството му на кредитодател, се е задължило да предостави на Г. С. А., в качеството й на кредитополучател, в заем сумата в размер на 10 000 лв., като съгласно договора общият размер на кредита е 14 143,33 лв., от които 10 000 лв. представляват парична сума – потребителски кредит за общо ползване, а 2 627,97 лв. – застрахователна премия по програма BANK „Защита на кредита“, която не е изплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на застрахователя и е включена в главницата по кредита, както и сумата от 1 515,36 лв. – еднократна такса за оценка на риска, която е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Договорът е сключен със срок на погасяване от 36 месеца, при 36 месечни погасителни вноски, от които първите 35 вноски с размер от 615,59 лв. и последна изравнителна вноска с размер от 615,35 лв., с падеж на първа погасителна вноска на 05.11.2019 г. и падеж на последна погасителна вноска на 05.10.2022 г. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 31,95 %, както и ГПР в размер на 49,54 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора 4 възлиза на 22 161 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 14 143,33 лв., без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия.

Разпечатката съдържа 24 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fa1b738-71bd-47e4-ae00-cc2411329007