Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 15.05.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 103/2023
Вид
Решение № 103
Подписан
15.05.2023
В сила
12.05.2023
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Враца, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500103 по описа за 2023 година Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр.София, чрез юрисконсулт Д. Д., срещу решение № 752/19.12.2022 г., постановено по гр.д.

№ 492/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на ищцата И. Л. М. от гр.Враца сумата от 2 107,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Любим дом“, полица № ***, за причинени имуществени вреди на апартамент, находящ се в ***, вследствие настъпило на 15.05.2021 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв., както и на основание чл.409 КЗ да заплати на ищцата сумата от 150,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2021 г. до 08.02.2022 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 370,25 лв. и за периода от 17.05.2021 г. до 27.05.2021 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони и при неправилна оценка на доказателствата по делото.

Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като не е налице изключен риск по Глава 1, раздел IV, т.6.1, буква „т“, съгласно която застрахователят не 1 дължи и не изплаща застрахователни обезщетение при настъпване на преки и косвени вреди в резултат на и/или във връзка с постепенен процес. Посочва се, че съгласно доказателствата по делото, вкл. СТЕ, уврежданията, установени от ищеца в процесия имот на 17.05.2021 г., са настъпили в резултат на процеси, които се развиват постепенно, през дълъг период от време и при постоянна влажност. Посочва се, че съгласно експертното заключение установените увреждания в процесния имот се появяват за период от една до две седмици след изсъхване на намокрянето. Твърди се, че вещото лице не е уточнило колко време отнема изсъхването, но предвид сериозността на увреждането, същото е продължило значителен период от време, като поради това е обективно невъзможно уврежданията, установени на 17.05.2021 г. да са настъпили в резултат на установените валежи и снеготопене в периода 15-17.05.2021 г. Според жалбоподателя именно това представлява постепенния процес, предвиден в клаузата на изключения риск – процесните увреждания са настъпили в резултат на измокряне и изсъхване, като същите са се развивали, без застрахованият да уведоми застрахователя за това.

Прави се оплакване, че в решението си съдът изобщо не е обсъдил това заключение на вещото лице, а с едно изречение е приел, че твърдението е бланкетно и не е подкрепено с никакви доказателства. Сочи се, че вместо това съдът е кредитирал изцяло свидетелски показания, които противоречат на заключението на вещото лице, че такива увреждания е обективно невъзможно от техническа гледна точка да настъпят по-рано от една до две седмици след изсъхване на намокрянето.

Относно изложените аргументи на съда, че клаузата е некоректна, тъй като не било описано какъв процес се има предвид - химически, физически, природен или друг процес, се посочва, че житейските ситуации са изключително разнообразни и не е възможно да бъде описан всеки възможен вариант на настъпване на събитие, за да бъде изрично посочен в клаузите на ОУ.

Твърди се, че съдът недопустимо е тълкувал разширително императивната разпоредба на чл.389 КЗ, като е приел, че е необходимо разликата между застрахователната и действителната стойност да е налице към момента на сключване на застрахователния договор, каквото изрично условие не е налице. Сочи се още, че в аргументацията си съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.386 ТЗ, която е отменена от 01.01.2006 г.

Жалбоподателят твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК, като не му е указал, че не сочи доказателства за твърдяните от него факти и обстоятелства и относно възражението за подзастраховане, а впоследствие е приел същото за недоказано, аргументирайки се с текста на чл.389 КЗ. Във връзка с твърдяното процесуално нарушение жалбоподателят прави доказателствено искане за допълнителна СТЕ, която да отговори на въпроса каква е действителната стойност на процесния имот към момента на сключване на застрахователния договор.

Иска се отмяна на решението на РС-Враца и отхвърляне на иска , евентуално, намаляване на неговия размер, съответно на доказаното 2 подзастраховане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата И. Л. М., чрез адвокат И. С., е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът мотивирано и след обсъждане в цялост на всички доказателства по делото е стигнал до извод, че исковите претенции са частично доказани по основание и размер.

В отговора се твърди, че с определението си от 30.05.2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест по делото и е указал на ответника, че носи доказателствена тежест да докаже възраженията си за наличие на изключен риск и подзастраховане. Счита, че не е налице и неизпълнение на задължението на съда по чл.146, ал.2 ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът-въззивник е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания, като е поискал изготвянето на СТЕ, съдържаща въпроси за установяване на възраженията му. Излагат се съображения, че съдът няма задължение да указва на страните дали представените доказателства и доказателствени искания са годни да установят твърденията им, вкл. дали поставеният въпрос към вещото лице е некоректно зададен, тъй като това са въпроси по същество, които съдът преценява при постановяване на съдебния си акт и това би нарушило принципа за равенство на страните в процеса. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба въззивният съд е констатирал, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание като процесуално допустима.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.Съдът е приел за преклудирано и неоснователно доказателственото искане на въззивника за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза и го е отхвърлил.Изложил е,че възражението за подзастраховане е направено от ответника и настоящ жалбоподател, още с подадения отговор по чл.131 от ГПК, като с отговора е поискано и изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да посочи действителната стойност на процесния апартамент.Въззивният съд е изложил също,че в проекта за доклад районният съд е посочил, че тежестта за доказване на възражението се носи от ответника и е допуснал исканата експертиза, вкл.и по отношение оценката на имота.

Пазарната стойност на процесния имот е посочена в приетото по делото първоначално експертно заключение, което не е било оспорено от ответника по иска и настоящ жалбоподател.

Врачанският окръжен съд като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения,становището на противната страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество – неоснователна.

3

Пред първоинстанционния съд ищцата И. Л. М. е предявила кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ против „Групама Застраховане“ ЕАД гр.Сфия.Поддържа се в исковата молба , че на 10.03.2021 г. между страните е сключен застрахователен договор „Любим дом“ по застрахователна полица № *** за собствения на ищцата недвижим имот: апартамент, находящ се в ***.Твърди се, че ищцата платила цялата застрахователна премия в деня на сключване на договора. Излага се, че на 15.05.2021 г. вследствие на продължителни и интензивни валежи в гр. Враца застрахованото жилище било наводнено, вследствие на което били увредени таваните и стените в имота,като увредената площ била около 114 кв. м. Ищцата подала до ответника Уведомление за щета № 85012100502/17.05.2021 г., като в отговор получила писмо изх. № 20-03-1023/28.05.2021 г., с което ответното дружество я уведомява,че отказва да изплати обезщетение, тъй като след извършен на 19.05.2021 г. дистанционен оглед, становището на застрахователя било, че вредите са настъпили вследствие многократни събития през дълъг период от време.С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 5 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на застрахованото имущество от настъпило застрахователно събитие, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 370,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.05.2021 г. до 08.02.2022 г.,както и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Групама Застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за застраховка „Любим дом“. Ответното дружество оспорва, че ищцата е собственик на застрахования имот, както и причинно – следствената връзка между застрахователното събитие и твърдените от ищцата вреди, обема и размера на вредите. Поддържа , че уврежданията в имота на ищцата не са настъпили в резултат на покрит застрахователен риск, а в резултат на процеси, които се развиват постепенно, през дълъг период от време и при постоянна влажност.

Излага ,че в апартамента са налице течове, паднала на места шпакловка и многобройни петна от мухъл. Заявява се, че е налице изключен риск от покритието по застрахователния договор - глава 1, раздел IV, т. 6.1, буква „т“ от ОУ. Счита, че степента на уврежданията в имота е изключително сериозна и разположението им в долната част на стените и наличието на специфични белези /силно нарушена шпакловка и мазилка с наличие на плесени/ сочат за продължителен по време процес и обективно е невъзможно същите да се получат за едно или две денонощия от проливен дъжд. Освен това сочи, че е налице изключен риск и съгласно глава 1, раздел IV, т. 8.2.8., б. „в“ от ОУ.

Уточнява, че застрахованото жилище се намира на последен етаж, установени са сериозни увреждания, включително пукнатини, поради което вредите са в резултат на недобро поддържане на сградата, техническа грешка или лоша изработка, вероятно и покрив в недобро състояние. Ответникът прави 4 възражение и за подзастраховане по чл. 389 КЗ, тъй като действителната стойност на застрахованото имущество надвишава уговорената в договора застрахователна сума. С писмено становище от 07.09.22г. уточнява,че възражението му в отговора за наличие на подзастраховане е резултат на допусната техническа грешка и всъщност касае надзастраховане по смисъла на чл.388 КЗ. Оспорва размера на претендираните вреди, счита същите за завишени и неотговарящи на размера на действително претърпените вреди.

Счита, че тяхната стойност е 1 463 лева, като посочената сума е преди редуцирането поради подзастраховане.

Безспорно е между страните, това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че между тях е възникнало застрахователно правоотношение по валидно сключен договор за имуществена застраховка „Любим дом“ по Застрахователна полица № ***, сключена на 10.03.2021 г. за апартамент, находящ се в гр. Враца,на посочения в исковата молба адрес.