Определение № 573 от 10.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. ХАСКОВО, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500471 по описа за 2026 година Производството е по чл.122 от ГПК.

На 02.07.2026 год. в Районен съд – Крумовград е постъпила искова молба с вх. № 2329 по входящия регистър на съда, подадена от В. А. С. против управител и собственик на „К.М.“ ЕООД – гр.***, с искане ответникът „К.М.“ ЕООД да бъде осъден за нарушение на трудовото законодателство спрямо нея и осъден да заплати полагащото й се обезщетение по КТ. В исковата молба се излагат твърдения и за незаконосъобразност на извършеното уволнение, наложено със Заповед № 9 от 29.04.2025 год. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните и ищцата – освободена от длъжността***, с месторабота – магазин за хранителни стоки, находящ се на автомагистрала ***, в близост до гр.***.

Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. №

1030 / 2026 год. по описа на Районен съд – Крумовград.

В исковата молба не са изложени обстоятелства, обосноваващи местната подсъдност.

С определение № 361 от 03.07.2026 год., постановено по гр.д. № 1030 / 2026 год. по описа на РС – Крумовград, производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд – Свиленград, съгласно нормата на чл.114 от ГПК, установяваща възможност за избор на ищеца – работник / служител да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където обичайно полага своя труд – в случая магазин за хранителни стоки, намиращ се в близост до гр.***, попадащ в съдебния район на РС – Свиленград.

След изпращане на делото на Районен съд –

1

Свиленград, по описа на съда е образувано гр.д. № 260 / 2026 год.

С определение № 415 от

29.07.2026 год., постановено по гр.д. № 260 / 2026 год. по описа на Районен съд – Свиленград, производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Свиленград и Районен съд – Крумовград за определяне на съда, компетентен да разгледа и да се произнесе по искова молба с вх. № 2329 от 02.07.2026 год. по входящия регистър на РС – Крумовград.

Безспорно е, че ищцата като страна по трудов спор има право да избере дали да предяви иска пред съда, в района на който е седалището на ответника – работодател, съгласно чл.105 от ГПК – Районен съд - Кърджали, или пред съда, където обичайно полага своя труд, съгласно чл.114 от ГПК – Районен съд - Свиленград. Безспорно е и това, че в случая ищцата, предявявайки иска пред Районен съд – Крумовград, не е избрала нито една от двете законови възможности.

Независимо от това съдът намира, че неправилно

Районен съд – Крумовград е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Свиленград, в съдебния район на който попада мястото, където ищцата обичайно полага своя труд, по правилата на местната изборна подсъдност съгласно чл.114 от ГПК, доколкото правото на избор принадлежи на ищцата и при положение, че това право не е упражнено от последната, не е било в правомощията на съда да извърши преценка за това на кой съд да изпрати делото – на Районен съд – Кърджали – по седалището на ответника или на Районен съд – Свиленград – място, където ищцата обичайно полага своя труд, доказателства в каквато насока по делото не са представени.

Изводът за неправилността на определението на РС Крумовград за прекратяване на делото и изпращането му на РС – Свиленград се обосновава и с това, че РС – Крумовград не е имал право служебно да се занимава с въпроса за местната подсъдност, преди да изпрати копие от исковата молба и приложенията към нея на ответника за отговор. Липсата на възражение за местна неподсъдност на делото от страна на ответника представлява и липса на основание за десезирането на РС – Крумовград и за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Свиленград.

Обстоятелството, че нормата на чл.114 от ГПК се явява специална по отношение на нормата на чл.105 и чл.108 от ГПК, не обосновава извод в противна насока, доколкото първата от тях предоставя право на избор на ищеца, а не на съда.

В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че въпросът за неподсъдността може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание единствено и само в хипотезите на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК, в които разглежданият казус не попада.

С оглед на изложеното и на основание чл.122 от

ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да администрира и евентуално да разгледа и се произнесе по искова молба с вх. № 2329 от 02.07.2026 год. по входящия регистър на Районен съд – Крумовград, подадена от В. А. С. против „К. М.“ ЕООД – гр.***, е РАЙОНЕН СЪД – Крумовград.

Делото да се изпрати на Районен съд – Крумовград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Свиленград за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3