Решение № 12 от 11.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. С.З., 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900219 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, след отделянето й в отделно производство с определение № 347/01.06.2022г. постановено по т.д. № 137/2022г. по описа на Окръжен съд – гр.С.З. от Г. Г. К. от Република А. против ЗАД „Д.Ж.З.“ АД - гр. С. с цена на предявения иск: 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й К.Г. К., настъпила при ПТП на 26.07.2021г.

Изложено е в исковата молба, че на 26.07.2021г. около 19.10 ч. на път ІІІ-663 км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., при управление на МПС /л.а.

„Фолксваген Голф с peг. № *** - управляван от П.Т.Д. / са нарушени правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на водача К.Г. К., род. на 13.03.1975г. в Република А., и пътника Е.П.Н., родена на 28.02.1969г. в Р. Ф., както и смърт на П.Т.Д., български гражданин, роден на 17.08.1998г. - престъпление по чл. 343, ал. 3,6.

„Б”, вр. с ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което в Окръжна прокуратура - С.З. е образувана пр.пр. № 3227/2021г. и ДП № 375 зм 183-26.07.2021г. в РУ-Ч..

Сочи се, че на 25.03.2022г. ОП С.З. е издала Постановление, с което на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, вр. чл.111, ал.1 и вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК се Прекратява наказателното производство по ДП 375 зм 1

183/2021 г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр. № 3227/2021г. по описа на ОП С.З. за извършено престъпление от П.Т.Д. по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б”, вр. чл.

342 от НК.

Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 26.07.2021г. около 19.10ч. на път Ш-663 км 2 +100, в землището на гр. Ч., обл. С.З., се установява по безспорен начин, че мястото на удара между л.а „Фолксваген”, модел „Голф-4” с peг. № ***, управляван от П.Т.Д. и л.а. марка „ВАЗ”, модел „21099” с peг. № ***. Управляван от К.Г. К. е на около 130м. южно и 1,10м. източно ориентира в западната пътна лента.

Настъпилият сблъсък е между предните челни части на двата автомобила, като водача на л.а „Фолксваген Голф” губи управлението на автомобила и със скорост от 180 км./ч. навлиза в насрещната лента, в която се движи л.а. „ВАЗ” със скорост от 58 км/ч.

Посочва се, че причината за настъпилото ПТП е изцяло на водача П.Т.Д., който се е движил с несъобразена скорост от 180 км/ч., губи управлението на л.а. „Фолксваген Голф“ и навлиза в насрещната пътна лента за движение, като от удара настъпва смъртта на водача К.Г. К. и пътника Николенко Е. Петровна.

Сочи се, че за процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1043-704 от 26.07.2021г. по описа на РУ-Ч..

Образувано и проведено е разследване ДП 375 зм. 183-26 от 26.07.20121г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр. № 3227/2021г. по описа на ОП-С.З., което е завършило с установяване на извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „Б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф-4” с per. № ***, управляван от П.Т.Д., като поради неговата смърт е прекратено наказателното производство.

Посочено е, че ищцата Г. Г. К. е сестра на пострадалия К.Г. К..

Отношенията между тях са били изключително топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди се, че са живеели в общо домакинство, като са разчитали ежедневно на помощ и подкрепа.

Твърди се, че сестрата Г. е имала с брат си К.Г. К. постоянни контакти, като между тях е съществувала обич и привързаност. Твърди се, че след смъртта на брат й, ищцата скърби постоянно и пази топли спомени за живота, 2 който са имали преди смъртта на К..

Заявено е, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.07.2021г. по описа на РУ-Ч., виновен за процесното ПТП е водачът П.Т.Д., който попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинените вреди от ПТП се покриват от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/ - застрахователна полица BG/30121001368714, валидна от 18.05.2021г. до 18.05.2022г.

Изложено е, че от името на наследника Г. К. на починалият К.Г. К. е подадено заявление за застрахователна претенция с Вх. № 6380/13.12.2021г. по описа на ЗК „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/, с което е претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея. Въз основа на заявлението, ответното застрахователно дружество е образувало щета: 0801 -005304/2021 01, като до момента ответното дружество не се е произнесло по претенцията.

Моли, да се осъди З. „Д.Ж.З.” АД с ЕИК ***/ да заплати на Г. Г. К. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие смъртта на К.Г. К., настъпила на 26.07.2021г. в резултат на ПТП от същата дата, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва върху претендраното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на ПТП -26.07.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се направените разноски във връзка с настоящото дело.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника заявява, че оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.

Счита исковата молба за допустима, макар и неоснователна по същество.

Заявява, че към исковата молба не са представени надлежни доказателства удостоверяващи материалната легитимация на ищцата по делото, тъй като липсва удостоверение за наследници или удостоверение за родствени връзки, от което да става ясно, че ищцата е сестра на загиналия и межди тях е налице родствена връзка. В тази връзка, моли да се остави исковата претенция без движение до отстраняване на описания порок.

Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищцата не е представила 3 банкова сметка, по която да бъде евентуално заплатено обезщетение в нейна полза, което е в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК, като излага аргументи в тази връзка.

Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен, тъй като същият не може да бъде обоснован по никакъв начин.

Твърди, че в случая не са налице отношения между ищцата и нейния брат, които да надхвърлят типичните и обичайни отношения за този вид родствена връзка. Посочва, че такива биха се изградили например, ако братът е заместил изцяло родителите в грижата за своята сестра, респ. ищцата родителите си в грижата за своя брат. Намира, че подобни твърдения в исковата молба липсват. Посочва, че ищцата не живее и не пребивава в България, за разлика от своя брат, поради което те не са могли да развият и поддържат близки отношения, нито помежду им е съществувала дълбока емоционална връзка.

Ответникът счита, че макар и ищцата да е претърпяла негативни емоции в следствие смъртта на нейния брат, те не надвишават обичайните такива за конкретната родствена връзка и не подлежат на обезщетяване. Според ответника, липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ, една от предпоставките за чието уважаване е наличието на непозволено увреждане. В този смисъл посочва съдебна практика.

Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от 200 000 лв., като счита, че претендираната сума е прекомерно завишена.

Евентуално, ако се намери исковата молба за основателна, ответникът моли да се вземе предвид § 96 от ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, с който е предвидено, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Сочи, че разпоредбата на ал. 2 предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал. 1. Посочва, че тези процесуални норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за 4 периода от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон. Отбелязва, че настоящият иск е предявен в периода, когато все още не е издадена наредбата по чл. 493а ал. 2, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101 /2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал.

1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., тъй като до влизане в сила на наредбата по чл. 493а, ал.

2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв.

Следователно, прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан с т. нар. "таван" на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв. Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането размера на неимуществените вреди в процесния случай се определя от съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева. В този смисъл посочва съдебна практика. Посочено е, че ищцата по делото твърди да е сестра на загиналия, поради което тя принципно попада в далечния кръг легитимирани да получат обезщетение лица до размера на от 5000 лв. Във връзка с горното, счита, че присъждане на обезщетение в полза на ищцата в размер по-голям от 5000 лв. би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищцата и ще противоречи на правилата на морала и добрите нрави.

Обръща внимание, че в практиката на ВКС е прието, че икономическата конюнктура на страната се взема в предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така Решение № 92 от 02.08.2016 г. по т. д. № 965 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. Сочи се, че претендираният размер на обезщетение не може да бъде логично обоснован, тъй като страданието и мъката нямат цена, а от друга страна не съответства на стандарта на живот в страната, на средния размер на работната заплата, на конкретния социално-икономически статус на ищеца. По тази причина в много развити страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия/загиналия. През последните 5 години в България средният размер на обезщетенията се увеличава експоненциално, без да следва съразмерно темповете на 5 увеличение на работната заплата, покупателна способност на населението, икономическата конюнктура в страната.

Посочено е, че е установено трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение са конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром - те в каква степен са били възприети от ищеца и как са се отразили върху неговата психика и емоции; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. При страдание от загуба на близък човек е от значение и възрастта на пострадалия (изрично ПП ВС № 4/1968 г.,), както и тази на починалия към датата на деликта - тя също индикира степента на емоционална близост, зависимост един от друг, ролята на починалия за обезпечаването, грижата, отглеждането, възпитанието и подкрепата на пострадалия, възможността на последния да се съвземе, наличието и на други фактори в живота му (семейство, близки, работа, социална и обществена ангажираност), които да го подпомогнат за преодоляване на емоционалната болка и справяне с последиците от загуба на близкия човек. Сочи се, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.