Решение № 479 от 20.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Велико Търново, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Явор Данаилов

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството е образувано по жалба, депозирана от Г. В. В. против действия на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велико Търново по Изпълнително дело № 257/2022г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново.

Г. В. е подал жалба с вх. № 54782/09.05.2024г. против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на действия спрямо имущество, което същият счита за несеквестируемо, а именно сумата от 6 лева от неговата лична партида в Затвора в гр.

Ловеч, по която получил пари от заплата за работа за м. април 2024г. в размер на 32.93 лв. – според поучения от него фиш. Сочи, че била нарушена разпоредбата на чл.78 от ЗИНЗС, поради което конкретна сума в размер на 6 лв. му била удържана противоправно и без законово основание е несеквестируема и удържането й от ДСИ се явявало незаконосъобразно.

В законоустановения срок не са постъпили възражения от взискателите Окръжен съд – Шумен и ТД НАП В.Търново.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при Районен съд Велико Търново, в които изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.

Счита, че запорът върху вземанията и средствата, постъпили по личната партида на длъжника в Затвора в гр. Ловеч в размер на 46 лв., е наложен законосъобразно и е съобразен с разпоредбите на ЗИНЗС и ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, подадените възражения от взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 257/2022 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № дело № 1

257/2022 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново е образувано въз основа на възлагателно писмо, към което е приложен Изпълнителен лист № 63/9.7.2019г., издаден по НОХД № 303/20211г. по описа на Окръжен съд - Шумен, депозирани от взискателя Окръжен съд - Шумен против Г. В. В.. Възложителят е посочил начин на принудително изпълнение: запор на вземания от трети лица.

С Разпореждане от 14.9.2022г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на Г. В. В. от Затвора Ловеч за сумите по изпълнителния лист. Съобщение за наложения запор е връчено на В. на 24.9.2022г. - л.181 от и.д. № 257/2022г. на СИС при ВТРС.

По изпълнителното дело е постъпила жалба с вх. вх. № 54782/09.05.2024г., с която длъжникът обжалва наложения запор на сумата 6 лева, получена по личната му партида в Затвора в гр. Ловеч, като заработката му за м.април 2024г. била 32.93 лв., от която 6 лв. счита за несеквестируема и излага доводи в тази насока.

Съставът на Окръжен съд - Велико Търново, като взе предвид изложеното в жалба с вх. № 54782/09.05.2024г., възраженията, подадени от взискателя, и установените факти по делото, намира жалбата за допустима, но неоснователна като съображенията за това са следните:

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 78 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не помалко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.

В конкретния случай обаче, наложения запор не е върху такова възнаграждение, а върху средства, които лишения от свобода длъжник В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемост, предвидени в чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. Твърденията на жалбоподателя Г. В., че получените средства по сметката му били от възнаграждение за работа в Затвора Ловеч – фиш за сумата 32.93 лв., са недоказани. В декларацията си от 5.5.2024г., приложена към искането за освобождаване от държавна такса по делото, жалбоподателят Г. В. под страх за наказателна отговорност за невярно деклариране по чл.313 от НК, лично е декларирал, че към датата на деклариране не получава доход от заплата или други месечни възнаграждения. В изпълнителното дело няма данни за това длъжникът Г. В. да работи в затвора и да е получавал месечно възнаграждение за труд за конкретно посочения от него период.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното действие по налагане на запор по личната партида на жалбоподателя Г. В. В. е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, жалба с вх. вх. № 54782/09.05.2024г., подадена от Г. В. В., против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Велико Търново по Изпълнително дело № 257/2022г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Велико Търново, изразяващи се в налагане на запор върху личната партида на Г. В. В. върху средства в размер над сумата 6 лв., които твърди, че са несеквестируеми.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3