Решение № 184 от 31.07.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 240/2025
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 31.07.2025
- Състав
- Аделина Тушева, Таня Живкова, Албена Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Монтана, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Таня Живкова
Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4 от 06.01.2025 г., постановено по гр. дело № 78 по описа за 2023 г. Районен съд-Лом признал за относително недействителен, на основание чл. 76 ЗН, по отношение на П. И., договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 09.09.2022 г. на Б.К. – нотариус с рег. № *от РНК, вписан под Акт № *, том *, дело № *, вх.рег.№ *от 09.09.2022 г. по описа на Cлужба по вписванията – гр. *, с който К. И. и М.И. са дарили на С. Х. 1/20 идеална част от правото си на собственост върху следните имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 6090 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, втора категория, с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с ид. № *, *, *, *; 2. ПОЗЕМЛЕН 1
ИМОТ с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 11218 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, втора категория, с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с ид.
№ *, *, *, *, *; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 8127 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план — *, при съседи: имоти с ид. № *, *, *, *; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 6865 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, трета категория, с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с ид.
№ *, *, *, *, *; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *, община *, одобрени със Заповед № РД-18 1815/05.11.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, е от 10.10.2022 г., с административен адрес: с.*, местност „*”, с площ от 8509 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: нива, втора категория, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: *, при съседи: имоти с № *, *, *, *.
С решението съдът допуснал на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от П. И. срещу К. И., М. И. и С.Х., изкупуване от страна на П. И. на идеални части от гореописаните недвижими имоти, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 09.09.2022 г. на Б.К. – 2 нотариус с рег. № *от РНК, вписан под акт № *, том *, дело № *, вх.рег. № *от 12.09.2022г. по описа на Cлужба по вписванията – гр. *, а именно: на 9/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 9/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, на 4/20 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, при условията, уговорени в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2022 г., сключен между К. И. и М. И., двамата като продавачи, и С. Х., като купувач, с продажна цена за всички идеални части от петте имота с идентификатори: *, *, *, *, *по КККР - общо 14 000 лева, срещу заплащане на сумата от 14 000 лева от страна на П. И., в полза на С. Х., платима в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Съдът указал, че ако не се плати пълният размер на дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, то ще се счита обезсилено по право.
С решение № 73 от 28.02.2025 г. Ломският районен съд отхвърлил като неоснователна предявената от С. Х. молба с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 4 от 06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 78/2023 г. по описа на ЛРС, с която е поискано изрично признаване за недоказано оспорването на авторството на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.05.2022 г. и разписки за платени суми, проведено по реда на чл. 193 ГПК. Със същото решение е отхвърлена и молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските.
Основното решение е обжалвано от С. Х., чрез процесуален представител адв. Г. К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че изводите на районния съд досежно иска по чл. 76 ЗН са необосновани, като съдът освен това се е мотивирал със съдебна практика, която впоследствие е преодоляна. Посочва, че искът по чл. 76 ЗН може да бъде предявен извън съдебна делба, само в хипотеза на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС или по чл. 32, ал. 1 ЗС. Освен това излага доводи, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС не е иск за собственост, поради което не може да бъде съединяван за общо разглеждане с иск по чл. 76 ЗН. Също така посочва, че искът по чл. 76 ЗН е неоснователен с оглед обстоятелството, че ищецът не е атакувал всички разпоредителни сделки, а само тази, с която е извършено дарение. Твърди се и 3 неоснователност на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, с доводи, че срокът за предявяването му е изтекъл, тъй като ищецът знаел за разпоредителната сделка към 09.11.2022 г. В тази връзка се сочи, че съдът е игнорирал показанията на свидетелката П.. Предвид гореизложеното моли съда да обезсили атакуваното решение в частта по отношение на иска с правно основание чл. 76 ЗН и прекрати производството или да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции и да му присъди разноски за двете инстанции.
Постъпила е и жалба от същия жалбоподател против решение № 73/28.02.2025 г. в частта, с която съдът е отхвърлил молбата по чл. 250 ГПК. В нея се изтъква, че съдът е следвало да се произнесе с диспозитив по отношение извършеното оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се върне делото на първоинстанционния съд за допълване на диспозитива в исканата насока.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на жалбите от П.
И., чрез своя пълномощник адв. С. Т., с които жалбите се оспорват като неоснователни, с подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на атакуваните решения.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакуваните по реда на въззивното обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалваните съдебни актове, като по същество са неоснователни. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че искът по чл. 76 ЗН е допустим и няма пречка същият да бъде разгледан в общо производство с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Приел, че искът за относителна недействителност е изцяло основателен, тъй като е налице разпореждане (дарение) на ид.ч. от имоти, придобити по наследство, в полза на трето за съсобствеността лице. Посочено е, че предвидената в закона недействителност на сделката е създадена с цел да защити другите наследници, да не се допусне увеличаване на съсобствениците и да се запази възможността всеки от наследниците да получи в натура дял от наследството. Съдът приел, че в случая актът на разпореждане със сънаследствените вещи е относително недействителен по отношение на останалите сънаследници, доколкото с 4 разпоредените вещи не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД. По отношение на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС приел, че правото на изкупуване е възникнало за съсобственика – ищец, като срокът за него започнал от 22.11.2022 г. - узнаването за разпоредителната сделка.
Изрично посочил, че ответниците не са доказали при условията на пълно и главно доказване ищецът да е узнал за сделката преди тази дата. Поради наличието на относителна недействителност, съдът приел, че ответникът С. Х. не е съсобственик, а трето за съсобствеността лице, поради което уважил като основателна претенцията по чл. 33, ал. 2 ЗС.
При постановяване на решение № 73/28.02.2025 г. ЛРС изложил мотиви, че оспорването на документ по реда на чл. 193 ГПК не съставлява предявяване на инцидентен установителен иск и по него не дължи произнасяне в диспозитива на съдебния акт.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:
С Решение № 2694 от 28.04.1995 г. на ПК-*за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на с. *, общ. *, обл. *са възстановени на С.Л. част от процесните имоти, които понастоящем са, както следва: Поземлен имот с идентификатор № */с номер по предходен план */, Поземлен имот с идентификатор № */с номер по предходен план */ и Поземлен имот с идентификатор № */с номер по предходен план */.
Видно от Договор за делба на съсобствени земи в землището на с. *, сключен на 24.06.1996 г., Л.И. е получила в дял част от процесните имоти, които понастоящем са, както следва: Поземлен имот с идентификатор № */с номер по предходен план */, и Поземлен имот с идентификатор № */с номер по предходен план */.
По делото е безспорно, че М. И. и К.И. са наследници на С.Л. /починал на 12.09.1995 г./ и на Л.И. /починала на 07.07.1999 г./.
На 09.09.2022 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2022 г., М. И. и К. И. дарили на С.Ф. Х. 1/20 идеална част от правото си на собственост върху процесните имоти с идентификатори, както следва: № *, № *, № *, № *и № *.
5
На 09.09.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, рег.
№ *, дело № *от 2022 г. М. И. и К. И. продали на С. Х. останалите си идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, а именно: 9/20 идеални части от имоти - № *и № *и 4/20 идеални части от имоти - № *, № *и № *. Посочената в нотариалния акт продажна цена е 2500 лева.
От представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 27.05.2022 г., е видно, че М. и К. И.и се задължават да продадат на С. Х. своите идеални части от процесните пет имота имота за сумата от 14000 лв. общо, поделена между продавачите по 7000 лв. за всеки от тях.
От приложени по делото разписки за получена сума се установява, че сумата от по 7000 лева е платена на всеки от продавачите на 27.05.2022 г.
От съдебно-почерковата експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена, се установява, че подписите и ръкописните текстове са изпълнени от самите лица, посочени в предварителния договор и разписките за получена сума.
По делото е приложена кореспонденция между въззиваемия П. и лицето Д.Р., по повод процесните имоти, която е започнала на 22.11.2022 г. След посочената дата е имало размяна на имейли между страните на различни дати, като последният е на 29.12.2022 г.