Решение № 76 от 12.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Сливен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря АНТОНИЯ КР. НЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело № 20252200100388 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от ищците К. А. Ц., В. Д. Ц., Д. Я. Г. и „С.С.“ ЕООД против „П.И.Б.“ АД, в която се твърди, че на 25.07.2018 г. е било образувано изпълнително дело № 276/2018 г. на ЧСИ М.М. с рег № 768 в КЧСИ и район на действие СлОС с взискател „П.И.Б.“ АД срещу ищците в производството, в качеството им на солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС за дължими суми в размер на 38317 евро - главница, 10159,25 евро - мораторна лихва, 46,04 евро - неолихвяема сума и 3397,04 лева - разноски. С молба за образуване на изпълнително дело от 25.07.2018 г. взискателят е поискал извършване на същински изпълнителни действия - запор на банковите сметки на длъжниците, възбрана на имотите им, опис и публична продажба.

Извършени са изпълнителни действия, а именно - покани за доброволно изпълнение, справки за публични задължения от НАП, съобщения до длъжниците за присъединяване на взискател – Държавата, справки от Имотния регистър, справки от КАТ за притежаване на ППС.

Твърди се, че последното и единствено поискано от взискателя същинско изпълнително действие е било на 25.07.2018 г. с молбата за образуване на делото. От датата на последното предприето /поискано от взискателя/ изпълнително действие се прекъсва погасителната давност и започва да тече нова петгодишна погасителна давност за задължението по изпълнителния лист, съгласно чл.110 от ЗЗД. В случая последното предприето от взискателя - ответник изпълнително действие е било на 25.07.2018 г. с молбата за образуване на изпълнителното дело. Считано от тази дата се твърди, че тече нова погасителна давност и след тази дата взискателят не е искал, а съдебния изпълнител не е извършвал същински изпълнителни действия. Така погасителната давност се твърди, че е изтекла на 25.07.2023 г.

1

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което се установи със сила на присъдено нещо, че ищците, поради настъпила изтекла погасителна давност на задължението си по изпълнителен лист от 04.02.2013 г. по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС не дължат на ответника „П.И.Б.“ процесните суми.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника. В същия се твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото липсва пасивна процесуална легитимация на ответното дружество да отговаря по предявения иск. Твърди се, че „П.И.Б.“ АД не е носител на материалното право, поради това, че с договор за цесия от дата 07.12.2018 г., сключен с нотариална заверка на подписите, банката е прехвърлила на цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД вземанията си спрямо четиримата ищци, произтичащи от договор за банков кредит с дата 30.05.2011 г. В подкрепа на това твърдение е представен договор за цесия от дата 07.12.2018 г., сключен между „П.И.Б.“ АД като цедент и „С.Г.Г.“ ЕАД като цесионер, ведно с извлечение от приложение № 444 към него, от което е видно, че вземането спрямо длъжниците е включено в предмета на цесията и ведно с уведомления за цесия. Твърди се, че в случая искът е предявен срещу ответник, който не е надлежно процесуално легитимиран, доколкото банката не е носител на спорното материално право. Наведени са подробни възражения по основателността на исковата претенция. Твърди се, че в конкретния случай искът предявен срещу банката се явява неоснователен, доколкото към момента на предявяването му не е налице принудително изпълнение, предприето от банката, което длъжникът да има интерес да оспорва по реда на съдебното исково производство.

Признава се, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия спрямо длъжниците, освен поисканите с молбата за образуване на делото. Взискателят не е възлагал на съдебния изпълнител никакви други принудителни действия за удовлетворяване на вземането, поради което и две години след образуване на това дело на дата 25.07.2020 г. е настъпило и законовото основание по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Заявено е искане по реда на чл. 219 ал.1 от ГПК за конституиране като трето лице - помагач на ответника - цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД. С Определение от 22.12.2025 г. съдът е конституирал в качеството на помагач на страната на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД.

По делото на 15.01.2026 г. е постъпило становище от конституираното трето лице, в която молба се признава погасяването на вземането по давност, поради факта, че от датата на придобИ.е на вземането 07.12.2018 г. към датата на предявяване на настоящия иск е изтекъл период по-дълъг от пет години, през който период цесионерът „С.Г.Г.“ ЕАД не е предприел никакви действия за удовлетворяване на вземането си. С оглед гореизложеното и като се има предвид, че „С.Г.Г.“ ЕАД не е предприемало каквито и да било съдебни или други извънсъдебни действия за събиране на вземането, то следва да се приеме, че нито ответника, нито третото лице - помагач не са дали повод за завеждане на делото, доколкото отношенията между страните по повод процесното вземане би могло да бъдат решени извънсъдебно.

2

От фактическа страна се установява следното :

На 25.07.2018 г. е било образувано изпълнително дело № 276/2018 г. по описа на ЧСИ М.М. с рег № 768 в КЧСИ и район на действие СлОС с взискател „П.И.Б.“ АД срещу ищците в производството ищците К. А. Ц., В. Д.

Ц., Д. Я. Г. и „С.С.“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС за дължими суми в размер на 38317 евро - главница, 10159,25 евро мораторна лихва, 46,04 евро - неолихвяема сума и 3397,04 лева - разноски.

С молба за образуване на изпълнително дело от 25.07.2018 г.

Взискателят „П.И.Б.“ АД е поискал извършване на следните изпълнителни действия - запор на банковите сметки на длъжниците, възбрана на имотите им, опис и публична продажба. Извършени са от ЧСИ следните изпълнителни действия, а именно – връчени на 07.08.2018г. покани за доброволно изпълнение, изготвени справки за публични задължения от НАП, съобщения до длъжниците за присъединяване на взискател – Държавата, справки за банкови влогове, справки от Имотния регистър, справки от КАТ за притежаване на ППС.

С договор за цесия от дата 07.12.2018 г., сключен с нотариална заверка на подписите, банката е прехвърлила на цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД вземанията си спрямо четиримата ищци, произтичащи от договор за банков кредит с дата 30.05.2011 г. Представен е договор за цесия от дата 07.12.2018г., сключен между „П.И.Б.“ АД като цедент и „С.Г.Г.“ ЕАД като цесионер, ведно с извлечение от приложение № 444 към него, от което е видно, че вземането спрямо длъжниците е включено в предмета на цесията.

Уведомления за извършената цесия до длъжниците – ищци не са редовно връчени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Правно основание на претендираните права – чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл. 110 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимостта на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника „П.И.Б.“ АД по отношение на пасивната легитимация по иска, основани на сключения договор за договор за цесия от дата 07.12.2018 г., по силата на който банката е прехвърлила на цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД вземанията си спрямо четиримата ищци, произтичащи от договор за банков кредит с дата 30.05.2011 г.

Разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие 3 спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Предвид това, че ищците - длъжници не са уведомени за извършената цесия от цесионера „П.И.Б.“ АД, то съгласно разпоредбата на чл.

99 от ЗЗД цесията не е произвела действие спрямо тях.

Страните по делото не спорят и признават настъпването на погасителната давност по отношение на вземането обективирано в изпълнителен лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС за дължими суми в размер на 38317 евро - главница, 10159,25 евро - мораторна лихва, 46,04 евро - неолихвяема сума и 3397,04 лева - разноски.

Признание за изтекла погасителна давност е изразил писмено и цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД, той и трето лице помагач на ответника.

Съдът приема, че погасителната давност от 5 години за вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС е изтекла на 07.08.2023г., т.е. при изтичане на петгодишен срок от връчване на поканите за доброволно изпълнение по изп. дело № 276/2018 г. на ЧСИ М.М. с рег № 768 в КЧСИ и район на действие СлОС. През този период от време не са извършвани от ЧСИ действия по принудително събиране на вземането.

С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото предвид това, че не уведомил ищците за извършената цесия на вземането, като й към момента е конституиран като взискател по изпълнителното изп. дело № 276/2018 г. на ЧСИ М.М. с рег № 768 в КЧСИ и район на действие СлОС.

В полза на първите двама ищци К. А. Ц. и В. Д. Ц. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 9483 лева с равностойност 4848.66 евро за всеки от тях – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В полза на Д. Я. Г. и „С.С.“ ЕООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 9483 лева с равностойност 4848.66 евро за всеки от тях – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „П.И.Б.“ АД с ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление *************, че вземането обективирано в изпълнителен лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС за дължими суми в размер на 38317 евро - главница, 10159,25 евро - мораторна лихва, 46,04 евро - неолихвяема сума и 1736.91 евро лева – разноски с длъжници К. А. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***************, В. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***************, Д. Я.

4

Г. с ЕГН ********** с адрес ********* и „С.С.“ ЕООД с ЕИК 829115268 със седалище и адрес на управление ************, е недължимо като ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД с ЕИК 831094393 сс седалище и адрес на управление ************* ДА ЗАПЛАТИ на К. А. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***************, В. Д. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***************, Д. Я. Г. с ЕГН ********** с адрес ********* и „С.С.“ ЕООД с ЕИК 829115268 със седалище и адрес на управление ************ деловодни разноски в размер на по 9483 лева, с равностойност 4848.66 евро, за всеки от тях.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Сливен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря АНТОНИЯ КР. НЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело № 20252200100388 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от ищците К. А. Ц., В. Д. Ц., Д. Я. Г. и „С.С.“ ЕООД против „П.И.Б.“ АД, в която се твърди, че на 25.07.2018 г. е било образувано изпълнително дело № 276/2018 г. на ЧСИ М.М. с рег № 768 в КЧСИ и район на действие СлОС с взискател „П.И.Б.“ АД срещу ищците в производството, в качеството им на солидарни длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 04.12.2013 г. издаден по ЧГД № 299/2013 г. на СлРС за дължими суми в размер на 38317 евро - главница, 10159,25 евро - мораторна лихва, 46,04 евро - неолихвяема сума и 3397,04 лева - разноски. С молба за образуване на изпълнително дело от 25.07.2018 г. взискателят е поискал извършване на същински изпълнителни действия - запор на банковите сметки на длъжниците, възбрана на имотите им, опис и публична продажба.