Решение № 101 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501882 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. С. П. и П. С. В. срещу Решение № 2024/05.06.2025 г., постановено по гр.д. № 13617/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVI състав с което е допусна делба на основание чл. 34 от ЗС на следните недвижими имоти:

1/ поземлен имот идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 01.06.2016 г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Б.“, местност „С. Н.“, с площ 750 кв. м., трайно предназначение за територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал: 35, парцел № ***-***, при съседи:

***, ***, *** и ***;

2/ вилна сграда – еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Б.“, местност „С. Н.“, със 1 застроена площ 45 кв. м., брой етажи: 2, изградена в поземлен имот с идентификатор ******, предишен идентификатор: няма;

3/ селскостопанска сграда с идентификатор ******.2 по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Б.“, местност „С. Н.“, със застроена площ 20 кв. м., брой етажи: 1, изградена в поземлени имоти с идентификатори: ****** и *** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ******, предишен идентификатор: няма между съделителите при квоти: 333,375/750 кв. м. ид. ч. – за Д. С. П.;

333,375/750 кв. м. ид. ч. – за П. С. В. и 83,250/750 кв. м. ид. ч. – за Ж. Б. Ч., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като от делбата се изключва съделителката Ж. Г. Д..

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от допуснати процесуални нарушения и неправилно формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че ВРС е игнорирал направеното в първото по делото оспорване за включване в делбата по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК на двете сгради, поради липса на съсобственост, както и че ищците са противопоставили самостоятелни права върху същите. Твърди се, че така са лишени от право на защита. Релевира се, че неправилно не са им допуснати свидетели за изясняване действителната воля на страните при първоначалното прехвърляне на собствеността върху земята на първоначалните приобретатели И.М.М. и П.К.Н. през 2002 г. С гласни доказателства се цели не да се установи симулативност на сделката, а грешка в предмета й, с което също е допуснато съществено процесуално нарушение. Излага се, че съдът неправилно изключва от делбата ответницата Ж. Д., тъй като същата прехвърля собствените си ид.ч. от имота по време на висящото производство и делбеният процес следва да продължи между първоначалните страни. Претендира се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се допусне делба на горепосоченото ПИ, както следва: 333.375/750 ид.ч. за Д. С. П., 333.375/750 ид.ч. за П. С. В., 32.250/750 ид.ч. за Ж. Г. Д. и 51/750 ид.ч. за Ж. Б. Ч., като искът на Ж. Г. Д. за допускане до делба на изградените върху земята сгради да бъде отхвърлен /петитумът на жалбата е уточнен с молби от 21.07.2025 г., 16.09.2025 г. и 07.10.2025 г./.

2

Въззиваемите Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират отговор на така подадената жалба.

В съдебно заседание въззивниците и въззиваемата Ч. поддържат изразената позиция по спора.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. С. П. и П. С. В. против Ж. Г. Д. и Ж. Б. Ч. за делба на УПИ № ***-*** в кв.35 по ПРЗ на кв.

„С. Н.“, гр. Варна с площ от 750 кв.м., при граници: УПИ № I-1280,1281, УПИ № IV-1278 и от две страни улици идентичен с ПИ № ****** по КК на гр.

Варна, местност „С. Н.“, с площ 750 кв. м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, *** и ***, основан на твърдения за придобиване на собствеността, както следва: за 2/6 ид.ч. от всеки един от ищците по наследствено правоприемство от С.Н. П., б.ж. на гр. Варна, поч. на 03.01.2002 г., а от него по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № 171, том XIV, дело № 5902/26.12.1969 г., а за по 1/6 ид.ч. от всеки един от ищците по наследствено правоприемство от Н.Д. П.а, б.ж. на гр. Варна, поч. на 02.12.2016 г., а от нея по наследствено правоприемство от С.Н. П., б.ж. на гр. Варна, поч. на 03.01.2002 г., а от него по силата на договор за дарение, обективирано в нот. акт № 171, том XIV, дело № 5902/26.12.1969 г. Делбеният имот е индивидуализиран пред ВОС с молба от 22.10.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата 3

Ж. Г. Д., с който не оспорва наличието на съсобственост между страните, но заявява, че в хода на процеса продава собствените си 32.25 ид.ч. от делбения имот на съделителката Ч..

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Ж. Б. Ч., с който твърди, че същата е собственик на 83.25/750 ид.ч. от ПИ № ****** по КК на гр. Варна. По реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК претендира делба на изградените в имота сгради, а именно: двуетажна вилна сграда – еднофамилна с идентификатор ******.1 по КК на гр. Варна, местност „С. Н.“, със застроена площ 45 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ******.2 по КК на гр. Варна, местност „С. Н.“, със застроена площ 20 кв. м., при същите квоти като УПИ, в което са изградени.

Своевременно в първото по делото с.з. пред ВРС ответниците по иска за делба на двете сгради Д. С. П. и П. С. В. правят възражение за придобиването на сградите по наследствено правоприемство от С.Н. П., поч. на 03.01.2002 г. и Н.Д. П.а, поч. на 02.12.2016 г., а от наследодателите чрез реализирано строителство в режим на СИО в собствено дворно място и в евентуалност за по 2/6 ид.ч. от сградите за всеки от ищците по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 18.03.2002 г. /датата на смъртта на насл. С. П./ до предявяване на иска в съда – 28.10.2024 г., а за по 1/6 ид.ч. от сградите за всеки от ищците по давност, чрез владение, упражнявано в периода от 02.12.2016 г.

/датата на смъртта на насл. Н. П.а/ до предявяване на иска в съда – 28.10.2024 г. с присъединеното владение на наследодателката Н.Д. П.а, упражнявано в периода от 03.01.2002 г. до смъртта й на 02.12.2016 г.;

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

С нот. акт № 171, том XIV, дело № 5902/26.12.1969 г. С.Н. П. получава по дарение лозе с площ от 1 дка, находящо се в землището на гр. Варна, м.

„В.“.

От удостоверение за наследници на С.Н. П., б.ж. на гр. Варна, поч. на 03.01.2002 г. се установява, че негови наследници по закон са Н.Д. П.а – съпруга, Д. С. П. – син и П. С. В. – дъщеря.

От удостоверение за наследници на Н.Д. П.а, б.ж. на гр. Варна, поч. на 02.12.2016 г. се установява, че нейни наследници по закон са: Д. С. П. – син и П. С. В. – дъщеря.

4

С нот. акт № 182, том II, рег. № 3564, дело № 132/18.03.2002 г. Н.Д. П.а, Д. С. П. и П. С. В. продават, както следва: на И.М.М. 68 кв.м. ид.ч. от УПИ № **** в кв. 28 по плана на гр. Варна, м. „В.“ с площ от 1 дка, а на П.К.Н. 43 кв.м. ид.ч. от УПИ № **** в кв. 28 по плана на гр. Варна, м. „В.“ с площ от 1 дка.

С нот. акт № 175, том III, рег. № 5051, дело № 545/02.10.2008 г. И.М.М. продава на Ж. Б. Ч. ПИ № 1296 по плана на гр. Варна, м. „С. Н.“ /м. „Т.“/, ведно с изградените в него постройки и 58 кв.м. ид.ч. от ПИ № 1279 по плана на гр. Варна, м. „С. Н.“, идентичен със стар ПИ № **** в кв. 28 по плана на гр.

Варна, м. „В.“.

Представена е Заповед № 099/18.12.2015 г. на Кмета на община Варна, издадена на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ с която ПИ № ****** по КК на гр.

Варна, местност „С. Н.“ с площ от 1000 кв.м. се урегулирва в УПИ № ***-*** в кв. 35 по ПРЗ на кв. „С. Н.“, гр. Варна с площ от 750 кв.м., като съсобственици на имота към този момент са Н.Д. П.а, Д. С. П., П. С. В., Л.Н.С. и Ж. Б. Ч..

С нот. акт № 6, том I, рег. № 159, дело № 5/11.02.2016 г. Л.Н.С. прехвърля на Ж. Г. Д. по замяна 43 кв.м. ид.ч., редуцирани до 32.25 кв.м. ид.ч. от ПИ № ****** по КК на гр. Варна, местност „С. Н.“, с площ 750 кв. м., идентичен с УПИ № ***-*** в кв.35 по ПРЗ на кв. „С. Н.“, гр. Варна с площ от 750 кв.м. и с номер по предходен план ПИ № ****.

С нот. акт № 46, том III, рег. № 3048, дело № 334/04.12.2024 г. Ж. Г. Д. продава на Ж. Б. Ч. 32.25 кв.м. ид.ч. от ПИ № ****** по КК на гр. Варна, местност „С. Н.“, с площ 750 кв. м.

С молба от 23.12.2024 г. ищците изразяват несъгласие Ж. Г. Д. да бъде заместена в процеса от приобретателката Ж. Б. Ч., като отправят искане делбеното производство да бъде продължено по отношение на нея като страна.

Пред ВОС е представена справка от община Варна, Дирекция „Местни данъци“, от която се установява, че на 30.01.2002 г. наследниците на С. П. и Н.

П.а са декларирали като тяхна собственост жилищната сграда, изградена в ПИ № ****, сегашен УПИ № ***-*** в кв.35 по ПРЗ на кв. „С. Н.“, гр. Варна.

Пред ВОС е представена справка от община Варна, Дирекция „Местни данъци“, от която се установява, че Ж. Д. и Ж. Ч. не са декларирали 5 собственост и не са заплащали данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци за сгради, изградени в ПИ № 1279.

Пред ВОС на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК са разпитани свидетелите Душка Манолова М. /без родство и дела със страните/ и М. Г. А. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Производството е за делба във фазата по допускане. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик /чл. 34, ал. 2 от ЗС/.

Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността, и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността.