Решение № 153 от 19.10.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр.Велинград, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20225210200254 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на С. М. А. против Наказателно постановление № 21-009/14.07.2022г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Южна България" гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което са му наложени административни наказания, както следва: 1./ глоба в размер на 100,00 лв., на осн. чл. 65 ЗРА, за нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА; 2./ глоба в размер на 100,00 лв., на осн. чл. 64, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗРА; 3./ глоба в размер на 1 500 лв., на осн. чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА.

Излагат се доводи, че обжалваният акт е постановен при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не били спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на съставомерните признаци на вменените нарушения, което нарушавало правото му на защита. Не били отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца при определяне на размера на санкциите. Не била извършена преценка дали нарушенията не представляват маловажен случай.

В съдебно заседание, чрез адв. А.-АК Пазарджик, жалбоподателят поддържа жалбата. Излага, че извършването на нарушенията не е доказано.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да се потвърди. Претендира разноски.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 15.07.2022г., а жалбата е подадена на 20.07.2022г., срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2022г. служителите на Отдел „Рибарство и контрол“ към ИАРА-гл. инспектор П. Д. и специалист М. П., извършили проверка за спазване на забраната за риболов по време на размножителния период на шарановите риби на яз. „Доспат“, представляващ воден обект по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 2 от ЗРА.

Рано сутринта, заели позиция на десния бряг на язовира, откъдето Д. започвал да наблюдават с бинокъл, плитчините, където по това време шарановите риби хвърляли хайвер.

Около 07,00 часа на брега на язовира пристигнал жълт на цвят автомобил „Рено канго“. От него слязъл жалбоподателят С. А., който започнал да оглежда плитчините. Актосъставителят Д. познавал А. от предишни проверки.

Около 07,10 часа, когато рибата започнала да навлиза в плитчините, А. взел един кеп, влязъл във водата и подгонил рибата. Хванал една риба, извадил я на брега и я оставил в товарното отделение на автомобила.

След това потеглил с автомобила към гр. Сърница и след 100-150 м. отново спрял и слязъл на брега. Там, близо до хотелски комплекс „Мотела“, отново подгонил рибата с кепа, която хвърляла хайвер. Извадил по-голям екземпляр, който изтърсил на тревата.

В периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. включително, съгласно приложение I към чл.32, ал. 1 ЗРА действа забрана за риболов на шаранови риби в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗРА, намиращи се от 500 до 1 500 м. надморска височина.

Служителите на ИАРА подали сигнал на телефон 112 и поискали съдействие от РУ Велинград.

Тръгнали към мястото, където бил А.. Пристигнали след около 15-20 минути, защото се наложило да минат през гр. Сърница. Когато дошли, видели А. как гони поредната риба във водата. Виждайки проверяващите, той пуснал кепа.

И двамата проверяващи видели, че преследваните и уловени от жалбоподателя риби са с блестящи на слънце люспи, които определили като шаранови.

Пред Д. и П. А. отрекъл, че лови риба. Отказал да съдейства, за да му бъде извършена проверка. Отказал да представи документ за самоличност. Не представил и риболовен билет. При проверка в информационната система на 2

ИАРА се установило, че риболовен билет не му бил издаван изобщо. В автомобила на жалбоподателя не била открита риба, но товарното отделение било мокро и имало следи от водорасли.

Иззет бил използваният кеп с метален обръч, капронова мрежа и дървена дръжка.

Едва след пристигането на полицейски служител на РУ Велинград от участъка в гр. Сърница, жалбоподателят се съгласил да отиде в сградата на полицейския участък, където да бъде му бъде извършена проверка.

На С. А. бил съставен АУАН № 0030395/03.06.2022г., за това че е извършил риболов на язовир „Доспат“, в районна на хотелски комплекс „Мотела“, на входа на гр. Сърница. В обстоятелствената част е посочено, че е наблюдаван от 07,10 до 07,50 часа да улавя и изважда на брега два броя шаран, с неустановено тегло със саморъчно направен кеп и че при проверка на лицето в 08,10 часа на брега на язовира, е установено да захлупва с кепа риба, която не успя да улови.

Посочено е също и че след щателно претърсване на автомобила му и на брега, не е открита уловената от него риба.

Прието е, че с деянието си С. А. извършва следните административни нарушения: 1./ извършва риболов с уред, различен от разрешените за използване въдици-нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА; 2./ извършва риболов на шаранови риби по време на забрана за риболов, съгласно Заповед РД 09435/14.04.2022г. на Министъра на земеделието. За язовир „Доспат“ забраната е от 01.05.2022г. до 15.06.2022г., тъй като е с надморска височина над 500 м.нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА; 3./ не притежава валиден билет за любителски риболов-нарушение на чл. 22, ал. 1 ЗРА.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание, предявен му е за връчване, но е отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, удостоверено с подписа на свидетеля Н. М..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което извършеното от жалбоподателя деяние е описано по идентичен начин. С него на С. М. А. са наложени следните административни наказания: 1./ глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 65 ЗРА, за нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА, за това че извършва любителски риболов с уред, различен от разрешените за използване въдици в изкуствен обект; 2./ глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 64, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл.

22, ал. 1 ЗРА, за това че извършва любителски риболов, без да притежава валиден билет за любителски риболов; 3./ глоба в размер на 1 500 лв., на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА, за това че извършва риболов на шаранови риби в период на забрана за размножаване, който за язовир „Доспат“ е от 01 май до 15 юни, съгласно Приложение № 1, б.

„Г“, т. 17 към чл. 32, ал. 1 ЗРА.

На основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е отнет 1 брой кеп с метален обръч от 3 капронова мрежа и дървена дръжка.

Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите П. Д., М. П. и Н. М., които кредитира като последователни, логични и взаимно допълващи се.

Всеки от тримата свидетели възпроизведе пред съда факти, които е възприел лично. В показанията им не се наблюдават противоречия, поради което не се налага обсъждането им поотделно. Свидетелите Д. и П. имат лични и непосредствени впечатления за това как С. А., със саморъчно направен кеп от капронова мрежа с дървена дръжка, подгонва и хваща в язовира два броя шаранови риби, които изважда на брега, а непосредствено преди да му бъде извършена проверка как захлупва във водата с кепа поредната риба, която пуска, виждайки проверяващите. С оглед обстоятелството, че лицето е познато отпреди на свидетеля П. Д. не съществуват съмнения и относно самоличността на извършителя. Предвид длъжността, която заемат и с оглед професионалния им опит, служителите на ИАРА могат да определят вида на уловените от жалбоподателя риби, затова и в тази част показанията им не следва да бъдат поставени под съмнение.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. Р.ов Б., които останаха изолирани и противоречащи на събрани по делото доказателства. Останалите свидетели единодушно отрекоха, че на брега на язовира е имало крави, които пасат. Показанията на свидетеля, че А. е бил във водите на язовира, за да търси път, откъдето да преминат кравите звучат нелогично и неубедително.

Ако, това е така буди недоумение какво е правил у него намерения и иззет от контролните органи мокър кеп. Освен това по време на проверката А. не е твърдял, че търси път за кравите през язовира, поради което съдът намира показанията на свидетеля Б. за недостоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Акт за установяване на административно нарушение №

0030359/03.06.2022г. и Наказателно постановление № 21-009/14.07.2022г. са съставени от компетентни органи съгласно т. 1 и т. 2 от Заповед № РД09406/01.04.2022г. на Министъра на земеделието, във вр. чл. 91, ал. 1 и ал. 4 ЗРА, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В хода на административнаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Обективните признаци от състава на нарушението са описани в необходимата и достатъчна степен, позволяваща на жалбоподателя да узнае обвиненията и организира защитата си. Посочени са време и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, съставляващи изпълнителното деяние. Индивидуализиран е и нарушителят.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с действията си на 03.06.2022г. С. М. А. е извършил риболов на шаранови риби със саморъчно направен кеп от воден рибностопански обект по смисъла на чл.

4

3, ал. 1, т. 2 ЗРА, какъвто е язовир Доспат, близо до хотелски комплекс „Мотела“ в землището на гр. Сърница.

Риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Правноирелевантно, за да се приеме, че е извършван риболов е дали лицето е уловило риба или не, след като безспорно е установено поставянето във водата на уред за ловене на риба.

Установи се, че А. е влязъл във водата със саморъчно направен кеп от капронова мрежа и дървена дръжка, които контролните органи са намерили и иззели от него при проверката, с който е гонил, захлупвал, хващал и изнасял на брега риба от вида на шарановите риби.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, че не е доказано извършване на риболов, след като не е намерена уловена риба. Както се посочи по-горе, наличието на реализиран улов не е предпоставка, за да се приеме, че е извършван риболов.

В частта относно нарушенията на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА и чл. 22, ал. 1 ЗРА, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, поради неправилно прилагане на материалния закон, обусловило незаконосъобразност на правните изводи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Субект на тези нарушения е лице, което извършва любителски риболов по смисъла на § 1, т. 27 ДР на ЗРА. Съгласно тази разпоредба "риболов любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. Според чл. 35, ал. 3 ЗРА любителският риболов се извършва само с уредите по чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и при условията на ал. 2, в случая с до 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, какъвто е язовир "Доспат". От даденото описание на нарушението и съобразно установените факти, се налага извод, че С. А. не е извършвал любителски, а стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28 ДР на ЗРА.