Определение № 3509 от 20.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3509 гр. Варна, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501396 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 52449/27.06.2024г., подадена от А.

Д. Щ., действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. В. против определение № 6343 от 05.06.2024г., постановено по гр.д. № 3855/2024г. по описа на РС-Варна, 51 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 44958/04.06.2024г. от А. Д. Щ. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по делото.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на съда. Сочи се, че съдът не е взел под внимание, че се касае за малолетно дете, както и характера на делото /приемане на наследство под опис/. Излага се още, че съдът неправилно е преценил, че детето има налично имущество, доколкото същото още не е в патримониума му, а и извършването на разпореждане с имущество е възможно само след становище на ДСП и разрешение на съда. Твърди се, че до този момент разноските са поемани от майката, която е единствен родител и осигурява и издръжката на детето и същата не следва да бъде натоварвана с допълнителни разноски в размер на 450 лева.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като 1 съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 3855/2024г. по описа на ВРС, 51 състав, е образувано по молба на А. Д. Щ., действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. В., с правно основание чл.61 от ЗН за приемане на наследство по опис в качеството й на наследник на нейния баща – Д. К. Щ., починал на 28.11.2023г. След указания на съда е внесена държавна такса по делото в размер на 25 лева. С определението за насрочване на делото съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да извърши опис и оценка на имуществото на починалия Д. К. Щ., за изготвянето на която е определен първоначален депозит в размер на 450 лева, вносим от молителката. С молба от 04.06.2024г. молителката А. Д. Щ., действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. В., е депозирала молба за освобождаване от такси и разноски по делото, предвид че се касае за малолетно дете, което тепърва ще приема наследство. Към молбата е представена декларация за имуществено състояние на детето А. Д. Щ., подписана от законния му представител Н. И.

В., съгласно която детето няма собствени доходи, нито суми в банкови или други финансови институции.

С обжалваното определение № 6343 от 05.06.2024г. съдът е оставил молбата за освобождаване от такси и разноски по делото без уважение, като е изложил мотиви, че в наследството, което молителката иска да приеме по опис има части от недвижими имоти и автомобили, следователно разполага със средства да заплати необходимите такси и разноски по делото.

Въззивният състав не споделя посочените мотиви на първоинстанционния съд. Действително, видно от материалите по делото, детето А. Щ. е наследило от своя баща Д. Щ. ид.ч. от два недвижими имота и от два леки автомобила, но разпореждане със същите от страна на детето би могло да се осъществи единствено с разрешение на районния съд по чл.130, ал.3 от СК. Съгласно Тълкувателно № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, за да се даде разрешение е необходимо да се представят доказателства за приемане на наследството по опис, предвид че непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. От изложеното се налага извода, че непълнолетният първо следва да приеме наследството по опис, едва след което би могъл да реализира активите му. В този смисъл към момента на подаване на молбата по 61 от ЗН, детето не би могло да се снабди със средства за заплащане на таксите и разноските по делото от имотите, включени в наследството.

Предвид изложеното и с оглед представената по делото декларация за имотно състояние на А. Д. Щ., както и служебно събраните от въззивния съд доказателства, настоящият съдебен състав приема, че непълнолетното дете няма имущество, от което би могло да осигури необходимите парични средства за изготвяне на експертиза.

Доколкото се касае за малолетно дете, за извършване на преценка по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът намира, че следва да се вземат предвид релевантните 2 обстоятелства и по отношение на неговата майка Н. И. В.. Във всеки случай съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2, т.1 от ГПК преценката обхваща доходите на лицето и неговото семейство.

От служебно събраните от въззивния съд доказателства се установява, че Н. И. В. към датата на подаване на молбата на нейната дъщеря за приемане на наследство по опис, както и към датата на искането за освобождаване от такси и разноски, е била ангажирана по трудов договор с Частна детска градина „Чебурашка“ ООД, като осигурителният й доход е бил около 1995 лева.

Посоченият трудов договор е прекратен на 01.07.2024г., след което Н. И. В. е встъпила в ново трудово правоотношение на 01.07.2024г. /понастоящем вече прекратено на 12.08.2024г./ за непълно работно време – 4 часа с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 466.50 лева /видно от представения от нея трудов договор/. От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че на 16.05.2024г. Н. И. В. е продала недвижим имот /придобит от нея на 29.03.2022г./, представляващ самостоятелен обект в сграда, с площ от 59,45 кв.м., ведно с прилежаща изба от 3.06 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.29, вх.А, ет.1, ап.3, а на 05.07.2024г. е купила самостоятелен обект в сграда, с площ от 40,25 кв.м., ведно с прилежаща изба от 2.81 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.209, вх.3, ет.2, ап.69. Данни за други доходи или имущество на Н. И. В. не са налични по делото. Същата полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на едно седемгодишно дете – А. Д. Щ..

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че към момента на подаване на искането за освобождаване от държавна такса, който е и релевантния за извършваната преценка, майката Н. И. В. е разполагала с достатъчно средства да заплати необходимите такси и разноски по делото, включително указания депозит от 450 лева за възнаграждение на вещо лице по допуснатата по делото експертиза. На първо място, същата е имала регулярни доходи от трудово правоотношение в брутен размер от почти 2000 лева. Второ, само месец порано е продала недвижим имот – апартамент в гр. Варна. Едва по-късно /след подаване на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК/ Н. В. е закупила друг апартамент, като следва да се отбележи, че съобразно квадратурата и локацията му в гр.

Варна спрямо продадения такъв, би следвало дори да са й останали свободни средства. Действително впоследствие трудово правоотношение на Н. В. с ЧДГ „Чебурашка“ е прекратено, но същата е сключил друг трудов договор на намалено работно време и при значително по-ниско възнаграждение, но не е останала без регулярен доход, като има и собствено жилище, в което да живее.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар и по различни съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6343 от 05.06.2024г., постановено по гр.д. № 3855/2024г. по описа на РС-Варна, 51 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4