Решение № 15 от 05.02.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр.Мадан, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100145 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от **********срещу М. Л. Й. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 189,06 лева (сто осемдесет и девет лева и шест стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 10.10.2023 г. до 09.11.2023 г.;

24,18 лева (двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки) - обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.11.2023 г. до 29.10.2024 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/***** по описа на РС М.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2024 г. „*****е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - М. за вземанията си към М. Л. Й. в размер на 213,24 лв.

Образувано е ч.гр.д. № ***/**** по описа на P C - М. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,

Сочи се, че ищецът „******Д, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.

Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „******, одобрени с решение на ДКЕВР № *****/****** и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им 1 публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия недвижим имот с адрес: гр.

М., ул. ******№ **, индивидуализиращ се с ИТН: *******За М. Л. Й. е открит клиентски номер ******* Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Посочено е, че в изпълнение на задълженията си по общите условия ******* е доставило на обекта на М. Л. Й. за периода от 10.10.2023 г. до 09.11.2023 г. електроенергия на обща стойност 189,06 лв., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер от 24,18 лев за периода от 28.11.2023 г. до 29.10.2024г. Сочи се, че се дължи и законна лихва за забава за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство както следва:

Период на доставка: Падеж______ Вид_______ Номер док._________Сума 10.10.23- 09.11.2023 27.11.2023г. Главница ФЕ 1299673253 189.06

28.11.23- 29.10.2024

Лихва

24.18

По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Посочено е, че спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98 а, ал. 4 от ЗЕ/.

Сочи се, че процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*****, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ****** от ****и влезли в сила на 27.06.2008г. и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мре****** от ***** и влезли в сила на ****, като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник. Съгласно чл. 986, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е 2 необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни е тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл.

97-98а от ЗЕ/. По смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги : а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено е крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Ответникът сочи, че този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „******

Твърди се, че в чл. 1.4. от ОУ е дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно — физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 6, ал. 2 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус е нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

В отговора е посочено, че в случая не са наведени твърдения от ищеца за основанието на исковата му претенция - ответникът е собственик на електроснабден недвижим имот или е ползвател на такъв. Към исковата молба не са приложени писмени документи, от които да се установи този факт, липсва и заявление, подадено от ответника за ползване на услуга, предоставяна от ищеца, както и декларация за достъп до електроразпределителната мрежа; заявление-декларация за започване на 3 продажба на електрическа енергия.

Сочи се, че не са представени, а и липсват такива твърдения, документи, подадени от ответника в качеството на клиент с направено искане пред ищцовото дружество за започване на продажба на електрическа енергия в процесния обект и за достъп до електроразпределителната мрежа. Това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на ел. енергия и ползване на мрежови услуги - арг. чл.

13 ЗЗД, но не е представено по делото.

Твърди се, че липсват доказателства от коя дата и на какво основание, между ответника и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за продажба /доставка/ на ел. енергия за процесния обект, по което М.

Л. Й. в качеството на “битов клиент” по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ да дължи заплащане на стойността на доставената и потребена ел. енергия.

По отношение на количеството доставена и потребена ел. енергия и мрежови услуги, на обект на адрес град М., ул. ******№ **, ответникът оспорва обстоятелствата, удостоверени в приложената към исковата молба фактура № ********/*****, включително оспорва и отразеното количество на консумирана електрическа енергия и приложимите цени. Сочи, че представената фактура е едностранно изготвен от „****** частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетата като доказателство по делото Справка по лице, изготвена на 17.10.2025 г. от Служба по вписванията - М., М. Л. Й. от 2021 г. до 06.11.2023 г. е собственик на апартамент в гр. М., ул. "******" № **, ет. *, ап. * с площ 61,960 кв. м.

От извършената от съда служебна справка за адресна регистрация на ответника по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че неговия настоящ адрес е гр. М., ул. „******“ № **, ет. *, ап. *.

Съгласно приложената към исковата молба фактура № ****** от ***** издадена от ищцовото дружество, за отчетния период от 10.10.2023 г. до 09.11.2023 г., до място на потребление ИТН ******, обект гр. М., обл. С.

***** ул. „******“ ** с получател на доставката Б. З. С., е била доставена и потребена ел. енергия- 827кВтч на стойност 189,06 лева с ДДС.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ******* одобрени с Решение № ******/*******. на ДКЕВР, клиентът е длъжен да плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 11. 1/. Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл. 17, ал. 4 фактури /чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.

Тъй като М. Л. Й. не изпълнил в срок задълженията си по горепосочената фактура, на 30.10.2024 г. ищецът депозирал в РС-М. против 4 ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В тази връзка в съда било образувано ч. гр. д. № ***/****, по което на ******била издадена Заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 189,06 лева - главница, неизплатена сума за доставена през периода от 10.10.2023 г. до 09.11.2023 г. ел. енергия, лихва за забава за периода от 28.11.2023 г. до 29.10.2024 г. в размер на 24,18 лева, законна лихва върху главницата и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на М. Й. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск, съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.