Решение № 1279 от 22.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Велико Търново, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100651 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. К., в която се излагат твърдения, че е военнослужещ като заема длъжността командир на рота „Доброволен резерв” при ответника.

Изтъква, че за периодите от *** до *** и от *** до *** е извършил транспортни разходи за гориво в размер на 681,66 евро при пътуване с лично моторно превозно средство от местоживеенето си в *** до местослуженето си в *** и обратно, които е следвало да се възстановят съгласно Заповеди на работодателя от ***, от *** и от *** Навежда доводи, че на *** е подал рапорт до началника на университета за плащане на разходите с прилагане на фактури за купеното гориво като същите не са му възстановени. Поради изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че ищецът е военнослужещ с местослужене *** – ***, че му се дължи заплащане на транспортни разходи от *** до *** съгласно Заповед на работодателя от *** и че е представил фактури за купено гориво през август и септември 2025г. Навежда доводи, че разходите не са възстановени поради неспазване на разпоредбата на т. 9 от Заповед *** на министъра на отбраната, изискваща разходооправдателните документи да са издадени в месеца, в който разходите са извършени. Изтъква, че на основание т. 4 от Заповед №*** на министъра на отбраната, за 2023г. на ищеца не се дължи заплащане на транспортни разходи при пътуване с лично превозно средство, защото между населеното място по местослужене и населеното място по местоживеене е имало организиран ежедневен междуселищен обществен транспорт. Излага твърдения, че съгласно т. 6 от Заповед №*** на министъра на отбраната, за 2024г. транспортни разходи за пътуване с лично моторно 1 превозно средство не са платени на ищеца, защото последният не е подал рапорт с прилагане на разходооправдателни документи. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена без присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск чл. 294, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 1 от Заповед №***, от Заповед №*** и от Заповед *** на министъра на отбраната на Република България.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото не оспорва, че ищецът е военнослужещ като заема длъжността командир на рота „Доброволен резерв” при ответника с местослужене *** – ***, че местоживеенето му се намира в *** и следва да пътува до ***, за да изпълнява служебните си задължения.

Със заповеди на министъра на отбраната са обявени колективни трудови договори, действащи за процесния период, с които работодателят се задължил при нормативна възможност да извършва разходи в полза на цивилните служители за пътуване по ред и при условия, определени с акт на министъра на отбраната, от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места. Последвало е издаване на Заповед №*** на министъра на отбраната, влязла в сила на 01.01.2023г., въз основа на обявения колективен трудов договор от 22.12.2021г., с която е разпоредено транспортни разходи от местоживеене до месторабота/местослужене и обратно да се изплащат на военнослужещите и цивилните служители, които живеят в населени места, различни от населените места по месторабота/местослужене. Според т. 4 от заповедта посочените разходи се изплащат за пътуване с лично моторно превозно средство при липса на организиран ежедневен междуселищен обществен транспорт от населеното място по местоживеене до населеното място по местослужене и обратно, след представяне на съответните разходооправдателни докумети. Със Заповед №*** на министъра на отбраната, влязла в сила на 01.01.2024г., въз основа на обявения колективен трудов договор от 22.12.2023г., също е предвидена възможност за изплащане на транспортни разходи на военнослужещите и цивилните служители, като съгласно т. 6.1.3 при пътуване с лично моторно превозно средство такива се изплащат в размери по т. 5 или по т. 6.2 за най-евтиния вид транспорт, независимо от наличието на организиран ежедневен обществен транспорт, след представяне на съответните разходооправдателни докумети. Максималният размер на транспортните разходи за разстояние в двете посоки над 60,01 км, каквото е разстоянието между *** и *** е определен на 100 лв. за пълен отработен месец. Аналогична възможност за изплащане на транспортни разходи въз основа на колективния трудов договор от 22.12.2023г. е предвидена и в Заповед *** на министъра на отбраната, влязла в сила на 01.01.2025г. За изпълнение на заповедите на министъра на отбраната е последвало издаване на заповеди на началника на *** от 2023г., 2024г. и 2025г., с които са назначени комисии, които да извършат проверка за спазване изискванията при изплащане на транспортни разходи на правоимащите лица. По делото не са представени доказателства работодателят да е уведомил ищеца за издаване на посочените заповеди. На *** М. К. подал рапорт до 2 началника на *** за изплащане на транспортни разходи при пътуване с лично моторно превозно средство за периода от месец март 2025г. до месец септември 2025г., към който представил фактури за закупено гориво през месец август и септември 2025г. Назначената от работодателя комисия одобрила разходите само за последните два месеца като установила, че за останалия период разходооправдателните документи не отговарят на изискванията на т. 9 от Заповед ***, защото не са издадени през месеца на извършване на разхода. За изследване на счетоводната документация при ответника във връзка с претенцията на ищеца е назначена експертиза, от заключението на която се установява, че през периода от *** до *** М. К. не е представил разходооправдателни документи за извършени транспортни разходи от местоживеенето в *** до местослуженето в ***. Вещото лице е установило, че от двадесетте фактури за закупено гориво, представени с рапорта на ищеца от ***, една е издадена на 22.02.2025г., а деветнадесет – за периода от 27.08.2025г. до 29.09.2025г., като те не могат да се приемат като разходооправдателни документи за направени транспортни разходи за времето от *** до *** В заключението е извършено изчисление на транспортните разходи, които работодателят следва да заплати на ищеца при условие, че той отговаря на изискванията на заповедите от 2023г., 2024г. и 2025г. на министъра на отбраната като с оглед отработените дни от М. К. през разглеждания период се установява сума за плащане от 1429,31 лв., от която 486,99 лв. /248,99 евро/ за периода от *** до 31.12.2023г., 596,38 лв.

/304,92 евро/ за периода от 01.01.2024г. до *** и 345,94 лв. /176,88 евро/ за периода от *** до ***

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С разглежданите колективни трудови договори работодателят се е задължил да осигури социално-битови потребности на цивилните си служители като извършва разходи в тяхна полза за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно. В изпълнение на това задължение са издадени заповеди на министъра на отбраната, с които към ползващите се лица по колективния трудов договор са включени и военнослужещите какъвто представлява и ищецът. Последният за да изпълнява служебните си задължения трябва да пътува от местоживеенето си в *** до местослуженето си в *** и обратно. За периода от *** до 31.12.2023г. съгласно Заповед №*** разходите за пътуване с лично моторно превозно средство е следвало да се изплащат само при липса на организиран ежедневен междуселищен обществен транспорт. За посочените населени места тази хипотеза е неприложима, защото между *** и *** и обратно такъв вид транспорт е бил наличен. За периода от 01.01.2024г. до *** разходи при пътуване с лично моторно превозно средство се изплащат независимо от наличието на организиран ежедневен обществен транспорт като неуведомяването на военнослужещия за правата му по Заповед №*** е довело до невъзможност той своевременно да се снабди и да представи пред работодателя разходооправдателни документи и да получи полагащите му се средства. В този случай правото на ищеца не е погасено като размерът на вземането следва да се определи по т. 6.2.6 от заповедта - 304,92 евро. За периода от *** до *** М. К. е упражнил своевременно правото да получи транспортни разходи съгласно Заповед ***, но предвид влизането й в сила със задна дата – от 01.01.2025г., е поставен в невъзможност да представи разходооправдателни 3 документи, които да са издадени от месец март до месец юли 2025г. Изчислението на сумата, която се дължи на военнослужещия и в този случай следва да се извърши съгласно изискването на т. 6.2.6 от заповедта като тя е в размер на 176,88 евро. От изложеното се достига до извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 462,40 евро, от която 304,92 евро за периода от 01.01.2024г. до *** и 157,48 евро /с оглед диспозитивното начало при претенция за 308 лв./ за периода от *** до ***, и отхвърлен за разликата от 462,40 евро до 681,66 евро и за периода от *** до 31.12.2023г.

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна тъй като не са представени доказателства за извършването им.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 25,56 евро, представляваща държавна такса за уважения иск и 101,75 евро за разноски за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „Васил Левски” – ***, бул „България” №76, да заплати на М. К. К. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 462,40 евро /четиристотин шестдесет и две евро и четиридесет цента/ - транспортни разходи за пътуване с лично моторно превозно средство от местоживеене до местослужене и обратно за периодите от 01.01.2024г. до *** и от *** до ***, като отхвърля иска по чл. 294, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 1 от Заповед №*** на министъра на отбраната на Република България за разликата от 462,40 евро до 681,66 евро и за периода от *** до 31.12.2023г.

Осъжда НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „Васил Левски” – ***, бул „България” №76, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща държавна такса за уважения иск, 101,75 евро /сто и едно евро и седемдесет и пет цента/ за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4