Решение № 130 от 16.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ловеч, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200050 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №7537964 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Б. Ц. П., ЕГН: ********** от гр. *******, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.05.2023 г. в 16.26 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 24+500, в с. Сопот, с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.

София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС „*****“, вид лек автомобил с рег. ******* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 63 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя П., който го обжалва в срок пред РС Ловеч, чрез адв. М. от САК, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, в която насока излага подробни аргументи, като акцентира на обстоятелството, че оспорват авторството на извършване на деянието, като излага, че не упражняването на правилото на чл.188, ал.1 от ЗДвП не се дължи на нежеланието на собственика да го упражни, а на обективната невъзможност да го стори. Сочи, че на жалбоподателят не е предявен и снимковия материал по делото, както и че некоректно било посочено, че е приспаднат толеранс от 3 км или 3 % и дали това е извършено в полза на нарушителя. Сочи, че е налице противоречи между обстоятелствената част на ЕФ и правното основание за налагане на санкция, и че направеното описание на нарушението е довела до ограничаване на правото на защита на наказаното лице тъй като го е възпрепятствало да разбере, каква е действителната воля на наказващия орган при индивидуализиране на мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. Сочи, че не е ясно описано и мястото на извършване на нарушението. Сочи, че процесния ЕФ е издаден извън регламентирания 3 месечен срок за издаване на последния, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, че не е обсъдено дали нарушението не представлява маловажен случай, 1 в която насока развива подробни аргументи. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като му присъди разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, в размер на 400 лева.

В съдебно заседание жалбоподателя П., редовно призован, не се явява. За него, редовно призован, не се е явил и адв. М., който е депозирал молба с вх. №5811/28.05.2024 г., с която е направил искане съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие, като отмени обжалвания ЕФ на посочените в жалбата основание и му присъди разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, в размер на 400 лева.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). Видно от отразеното в депозираните от АНО съпроводителни писма с рег.

№906000-2610/08.02.2024 г. /вх. №1677/08.02.2024 г. и с рег. № 906000-2678/09.02.2024 г. /вх.

№1725/09.02.2024 г./ и двете на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч, след като е бил задължен АНО е посочил, че няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ. По делото е представена извадка от АИС АНД от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 30.05.2023 г. и е връчен на жалбоподателя на 07.01.2024 г., което не се оспорва от последния. Видно от доказателствата по делото жалбата против процесния ЕФ е депозирана в РС Ловеч чрез ОД на МВР Ловеч с вх.

2

№788/22.01.2024 г. /а е получена в РС Ловеч на 21.01.2024 г. в 19.17 ч./, поради което съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от датата на която е посочено в извадката от АИС ОНД, че е връчен ЕФ/.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателя П. е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.

21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 63 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, като е налице превишение от 50 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 120 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се.

Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 66 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. толеранс – 63 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е приспаднат толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство, поради което и направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното 3 описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Сопот, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В 26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ.