Определение № 2159 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 06.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502685 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на Гаранционен фонд срещу определение № 14451/ 30.07.2025г. на СГС, ГО , 2 състав, постановено по гр.д. № 6686/23г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Той е в противоречие с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. както и с практиката на ВКС. Посочва, че първоинстанционният съд не е присъдил юрисконсултско възнаграждение на ГФ, но е оценил труда на пълномощника на ищците на 22 137, 50лв. Счита, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждение по Наредба № 1/2004г. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, видът и количеството на извършената работа, вида на спора.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение като намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците до 540 лв.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалният им представител Г. и Л. Д.и оспорват частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната 1 жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ГФ по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Приел е, че определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, на работата, вложена от пълномощника на ищците по делото.

Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

По правилността му.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая жалбоподателят е поискал изменение на решението по отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено на пълномощника на насрещната страна по чл.38 от ЗАдв. и не е необходимо да е представил списък по чл.80 от ГПК. Такъв се намира в първоинстанционното производство.

Присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците с първоинстанционното решение е по реда на чл.38 от ЗАдв. Пред първоинстанционният съд е направено своевременно възражение за прекомерност от представителя на ГФ по отношение на неговия размер.

Същото не е било разгледано и в съдебното решение не са изложени доводи за неговата основателност или неоснователност. В жалбата се твърди, че над 540 лв. адвокатското възнаграждение е прекомерно. Присъденият размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото и вложеният труд от адвоката.

При определяне на адвокатското възнаграждение, както и на това по чл.38 от ЗАдв. намира приложение чл.36, ал.3 от ЗАдв. Критериите, посочени в тази разпоредба са обективни и трябва да бъдат съобразени от съда при 2 определяне на размерът на възнаграждението на адвоката. От друга страна той трябва да бъде справедлив, обоснован, да съответства на достойнството на адвокатската професия и на неговата квалификация. В хода на първоинстанционното производство процесуалният представител на Д. е участвал във всички съдебни заседания, депозирал е писмени становища и молби, допълнителна искова молба, чрез които е взел отношение по направените възражение от ответника и третото лице помагач. В процеса са разгледани заключения на комплексна психиатрична и психологична експертиза и автотехническа експертиза. Разпитани са свидетели. С оглед направените възражения от ответниците делото представлява фактическа и правна сложност. Вложеният труд от адвоката на ищците е значителен по обем за защита на техните интереси.

Материалният интерес не е водещ критерии при определяне на размера на адвокатското възнаграждение и единствено релевантен.

Затова адвокатско възнаграждение от 540 лв. не съответства на обективните критерии, посочени в чл.36, ал.2 и ал.3 от ЗАдв.

С оглед на резултата от въззивно обжалване адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на Д. е редуцирано до 6467, 84 евро/ 12 650лв./. Съдът приема, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, че е справедлив и обоснован и съответства на достойнството на адвокатската професия.

Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното определение, в частта, в която е оставена без уважение молбата на ГФ по чл.248, ал.1 от ГПК над 540лв. до 12 650лв, в останалата част липсва правен интерес от обжалване и същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14451/ 30.07.2025г. на СГС, ГО , 2 състав, постановено по гр.д. № 6686/23г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на ГФ по чл.248 от ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. П. Д. над 540лв. до 12 650 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Гаранционния фонд в 3 частта, в която се иска отмяна на горното определение и намаляване на адвокатското възнаграждение над 12 650 лв. до 22137, 50 лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4