Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 288 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 143/2025
Вид
Определение № 288
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500143 по описа за 2025 година Против определение №15298/06.12.2024г. постановено по гр. д. №16826/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕАД Е. И. за изменение на постановеното по делото решение 4385/07.11.2024г., в частта на разноските.

Частният жалбоподател адвокат Е. И. моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, изложени в жалбата и постанови съдебен акт, с който се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Предвид доказателствата съдът намери следното:

Налице е съдебна практика – Опр. № 917/02.05.2023г. по гр. д. № 1323/23 на ВКС, ІV г. о., според която съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.

3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ.

Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание 1 разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения.

Като е достигнал да същия краен правен извод и е отказал да начисли ДДС върху адвокатското възнаграждение, районният съд е постановил правилно определение, поради което частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1937/20.01.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от ЕАД Е. И. БУЛСТАТ 180978004 против определение №15298/06.12.2024г. постановено по гр. д. №16826/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІХ- т и гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕАД Е. И. за изменение на постановеното по делото решение 4385/07.11.2024г., в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2