Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 24.04.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 202/2022
Вид
Определение № 356
Подписан
24.04.2023
Състав
Ивайло Петров Георгиев, Росина Николаева Дончева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г.

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20221800500202 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1681/27. 02. 2023 г. на юрк. Н. М., в качеството на процесуален представител на въззивника „К.“ ЕООД, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 42 от 19. 01.

2023 г. в частта за разноските, присъдени в полза на въззиваемия „П.И.Б.“ АД, като същите бъдат намалени.

Молителят посочва, че критерият за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, при направено възражение за неговата прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, е фактическата и правна сложност на спора, а не стандартът на живот в страната, в какъвто смисъл били изложените от съда съображения. Позовава се на приетото с Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. ограничение и е свободен да го намали до предвидения в същата минимален размер. Моли съда да уважи молбата, като намали присъденото на страната адвокатско възнаграждение, съобразявайки, че делото е въззивно и по него не са събирани доказателства.

В срока за отговор на молбата е постъпило становище от адв. Н. Н. – пълномощник на „П.И.Б.“ АД, който счита молбата за изцяло неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение. Описва накратко фактическата обстановка по делото и излага съображения в подкрепа на присъдения от съда размер на адвокатското възнаграждение.

Становище е постъпило и от синдика на „А и Л К.“ ООД (н.) Р. Г. М., който счита молбата за изменение на решението за основателна, предвид обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, не са събирани доказателства, и моли съда да определени възнаграждението под предвидения в Наредбата минимален размер.

1

Съдът, след като съобрази материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 42 от 19. 01. 2023 г. е потвърдено обжалваното от „К.“ ЕООД Решение № 253 от 26. 11. 2021 г., постановено по гр. д. № 574/2019 г. по описа на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.

440, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД срещу „П.И.Б.“ АД и „А и Л К.“ ООД (н.), а жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия „ПИБ“ АД разноски за настоящото производство в размер на 2 724 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. За да присъди така определения размер на разноските, съдът е изложил аргументите си в т. 4 от обстоятелствената част на решението, с оглед направено от страна на въззивника възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар, като е приел същото за неоснователно. Посочил е, че, изчислен по реда на чл. 7, ал.

2, т. 4 от НМРАВ, същият възлиза на 1 894,46 лева, но е обоснована допустимостта на завишаването му с 50%, с оглед правото на страната да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добрия начин би защитавал интересите , без да очаква, че той задължително следва да оценява труда си по минималните цени на Наредбата.

Разглеждайки данните по делото, относими за произнасяне по настоящата молба, съдът не намира основания за промяна на изводите си относно размера на присъденото адвокатското възнаграждение, поради следните съображения:

Наистина, при направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на страната действия в съответното производство. В случая, обаче, тази преценка не обосновава претендираното от молителя намаляване на присъдения адвокатски хонорар, тъй като делото се характеризира със специфичен и сложен от правна страна предмет, който, сам по себе си, оправдава неговото завишаване над минимума. Освен това, в производството са събрани доказателства в голям обем, който съответства на фактическата усложненост на казуса. На последно място, процесуалният представител на ответника е имал активно поведение в хода на производството, като е подал обстоен отговор на въззивната жалба, обжалвал е успешно спирането на производството по делото, явил се е в проведеното открито съдебно заседание по делото и е изразил становище по него, както и е представил писмени бележки. Всички горни обстоятелства в своята съвкупност съставляват основание, намаляването на адвокатския хонорар да не е до предвидения в НМРАВ минимум.

Допълнително следва да се има предвид, че е налице изрична съдебна практика, обективирана в Определение № 235 от 12.10.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 428/2017 г., II т. о., ТК, съгласно която „ съдът не е длъжен винаги в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК да определи минималният размер на адвокатското възнаграждение“. Така се открива възможност за съобразяване на възнаграждението с обективните дадености по делото и със специфичните особености на извършените от адвоката действия.

2

По тези съображения съдът намира, че молбата на „К.“ ЕООД по чл.

248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на „К.“ ЕООД за изменение на Решение № 42 от 19.01.2023г., постановено по в.гр.д.

№ 202/2022г. на Софийския окръжен съд, чрез намаляване на разноските, присъдени в полза на въззиваемия „П.И.Б.“ АД.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3