Решение № 111 от 27.10.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. С., 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900106 по описа за 2021 година

Ищецът И. А. А. с ЕГН********** от гр.Б. ул.“17-ти ноември“ №12 ет.2 ап.4 чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Т. И. П., е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ №87, за осъждането му да му заплати следните суми:

26 000,00лв., предявен като частичен от 55000,-лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.03.2020 г. около 19:30 часа в с. Т., общ. Б. по ул.

„Цар Освободител“ в посока към Б., водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК № СО6658ВВ П.Д.Р. предприема пресичане на кръстовището с ул. „Поп Нако“, като не пропуска движещия се по пътя на ул. Цар Освободител, мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А с водач И. А. А., навлизайки в лентата за движение на мотоциклета и реализира ПТП с него. При настъпилото ПТП е пострадал водачът И. А. А..

За удостоверяването на настъпилото ПТП е взето административно отношение, образувано е ДП № 105/2020 по описа на РУ-Б..

Следствие на настъпилото ПТП от 19.03.2020г. пострадалият И. А. А. е получил физически и психически травми, изразяващи се счупване на опашната кост с Оперативна интервенция, множество охлузвания и синини по тялото, гърба с размери около 15-20 см, дълги 0,5 см широки, наличие на голяма контузна разкъсна рана започваща от ануса в ляво и продължаваща в проксималната посока в областта на гръбнака с размери 15-20см касаеща 1 обилно наличие на малки рани в областта на перинеума.

В деня на събитието 19.03.2020г. е бил откаран по спешност в УМБАЛ „С.“ в гр.С., след направените изследвания е установено, че счупване на опашната кост е необходима спешна операция.

В продължение на месец му е предписано да бъде напълно обездвижен и прикован на легло и да не движи таза. През този период трудно е можел да покрива ежедневните и нужди, като е бил принуден да ползва чужда помощ.

Отчужден от приятели и липсата на социален живот и силните болки, които изпитвал ежедневно в продължение на месеци .

За процесния лек автомобил Пежо, модел 306 с ДК № СО6658ВВ към датата на ПТП има валиден сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ със ЗД „Б.“ АД, предвид което ЗД „Б.“ АД отговаря за вредите, които виновния водач е причинил съгласно българското законодателство.

По повод настъпилото ПТП в ЗД „Б.“ АД е образувана щета, по която същия отказва да изплати застрахователно обезщетение.

Нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ регламентира пряко право на увредения, спрямо когото застрахователя е отговорен да иска обезщетение от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност.

Ето защо моли съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД да му заплати следните суми:

26 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер.

Претенцията е допустима, но неоснователна. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Пежо”, с рег. № СО 6658 ВВ - П. Р. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпила вреда за ищеца от процесното ПТП.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС „Пежо”, е рег. № СО 6658 ВВ като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „Пежо”, с рег. № СО 6658 ВВ нарушения на правилата за движение, като загубил контрол върху автомобила и реализирал ПТП.

2

Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП, който не се ползва материална доказателствена сила, като е диспозитивен, а не удостоверителен документ. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Върху ищеца е доказателствената тежест за установяване на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта.

Исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата. Оспорва иска по размер. Сумата, която се претендира е прекомерно завишена, като не отговоря установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

По твърдения в исковата молба на 19.03.2020г. И. А. е бил участник в ПТП като водач на мотоциклет.

Данните от представената медицинска документация, на негово име, описват следните телесни увреждания:

-Счупване на опашната кост;

-Разкъсно-контузна рана в областта на ануса в ляво и продължаваща в областта на лявото седалище; Малки рани в областта между ануса и скротума;

Данните са от представена Епикриза по И3№6598 от Клиника по хирургия при УМБАЛ „С.“ С., за периода 19.03.20г. - 29.03.20г„ с Окончателна диагноза: (в областта на ануса и тазовото дъно. Счупване на опашната кост).

Представената медицинска документация удостоверява, че на 19.03.2020г. И. А. е бил приет в болнично заведение с данни за травма в областта на опашната кост и долната част на седалището. Били са установени, описаните по-горе, травматични увреждания. Лечението е било хирургична обработка на наличните рани. Бил е изписан в добро състояние, без данни за инфектиране на раните.

Счупването на опашната кост е причинила ограничение (поради болка) на движенията на снагата за около 20 - 30 дни (лека телесна повреда). Няма представени документи за настъпили усложнения по отношение на тази травма.

Описаните рани в долната част на седалището и опашната област са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота (лека телесна повреда), със срок на възстановяване около три седмици. Няма представени медицински документи за настъпили усложнения по повод на тази травма.

Предвид на представените медицински данни счита, че адекватна сума за обезщетение е около 7 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване на вредата.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на И. А.. Той е управлявал 3 мотоциклет: с превишена и несъобразена за пътния участък скорост - като с това поведение създава риск за ПТП, допринася за настъпването му и силата на удара, при който е причинена травмата му. Намира приложение разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, във връзка с ППВС № 17/63 година на ВС. Счита, че степента на принос на пострадалия водач за пътния инцидент е равна с приноса на водача на лекия автомобил. С това си поведение създава опасност и риск за себе си.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът И. А. А. е депозирал допълнителна искова молба.

Поддържа изцяло предявените искове, така както са предявени. Оспорва направените в отговора на исковата молба възражения, като неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства.

Неоснователни са доводите на ответното дружество, че получените от ищеца травми представляват лека телесна повреда. Оспорва изцяло определения за справедлив размер от ответното дружество 7000 лв. да покрива изцяло претърпените от доверителя ми болки и страдания. Видно от представената медицинска документация, ищецът е получил счупване на опашната кост, което счупване е наложило и оперативна намеса, травма, която и до настоящия момент не е възстановена напълно, травма, която му е допринесла силни болки, Вследствие на полученото счупване за пострадалия са настъпили множество неудобства за покриване на елементарните ежедневни между, като и психически травми.

По отношение на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди на И. А. А., счита че същия е съобразен с настъпилите телесни и душевни болки и страдания, като всичко това е съобразено с установената съдебната практика.

Направените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия представлява едно възражение неподкрепено с никакви доказателства. На първо място удара между автомобила и мотоциклетиста е настъпил изцяло в лента за движение, като мотоциклетиста. И. А. А. се е движил в неговото си платно изведнъж срещу него се забива водача на лек автомобил Пежо 306.

Поддържа всички направени доказателствени искания в исковата молба.

В срока по чл.373 ответникът ЗД „Б.“ АД не е представил допълнителен отговор.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се изслуша съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 19.03.2020г. към 18,30 часа, в зоната на населено място – с.Т., община Б., по улица „Цар Освободител”, в посока от село Т., към гр.Б. се е движил мотоциклет „Кавазаки” с регистрационен номер СО 1757 А, управляван от И. А. А., със скорост около 115 километра в час. Асфалтовото покритие, към този момент било сухо, ясно време, видимостта нормална.

Мотоциклетът се приближавал към „Т” образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при 4 което от дясната страна на мотоциклета се намирала улица „Поп Нико”, пред кръстовището по която се намирал пътен знак „Б2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”.

Платното за движение по улица „Цар Освободител” било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, като дясната, по отношение посоката на движение на мотоциклета била с широчина 5,1 метра, а лявата – 5,2 метра, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „М3”.

В същото време и условия на движение, от улица „Поп Нико” излязъл лек автомобил „Пежо 306” с регистрационен номер СО 66 58 ВВ, управляван от П.Д.Р., който навлязъл в платното за движение по улица „цар Освободител” и се насочил в посока към гр. Правец, като разположил автомобила си в дясната лента за движение в тази посока. В момента, в който лекият автомобил приключил маневрата за ляв завой, в лявата му габаритна част, с предната си гума се ударил мотоциклет „Кавазаки”. От удара мотоциклетистът изгубил контрол над управлението на мотоциклета, отделил се от него и се установил около лявата част на лекия автомобил, който се е установил на място. Мотоциклетът паднал на лявата си страна и продължил движението си плъзгайки се по асфалтовото покритие, като се установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

Скоростта на мотоциклет „Кавазаки“, модел “Нинджа 210Р” с ДК № СО1757А в момента на удара е била 115км.ч.

Към момента на възникване на възможност за взаимна видимост процесните МПС ще отстоят на 217 метра. Към момента на навлизане на лекият автомобил в платното за движение по ул. „Цар Освободител”, мотоциклетът е бил на 145 метра от мястото на удара и на около 156 метра от лек автомобил „Пежо” (145 +11м.)

Това показва, че към момента на навлизане на лек автомобил „Пежо” в платното за движение по ул. „Цар Освободител” е съществувала директна видимост между двамата водачи.

Причина за настъпването на ПТП следва да се търси: