Присъда № 53 от 23.05.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ

/ Присъда №53/23.05.2025г. по НОХД №805/2025г. по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу М.П.Т. ЕГН: ********** – за това, че на 24.04.2025г. в с.Горна Митрополия, обл.Плевен, без надлежно разрешително /чл.30, чл.31 и чл.73 ал.1 ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, на стойност 99,47лв. - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият М.П.Т. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК, в размер на около четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.55 ал.3 НК, не бъде налагано наказание глоба, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението на което, да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Подсъдимият пледира в същия смисъл и изразява съжаление за извършеното деяние.

От направеното от страна на подсъдимия самопризнание съобразно чл.371 т.2 НПК, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

М.П.Т. е ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.

Към 24.04.2025г. подсъдимият М.П.Т. не притежавал разрешително за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въпреки това, на посочената дата около 10:00 часа, Т. държал в себе си 1 бр. жълта капсула с размери 4,5см х 3см /от шоколадово яйце тип „***“/, в която имало метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, на стойност 1

99,47лв. По същото време, Т. пътувал с обществен транспорт /автобус/ от гр.ПЛЕВЕН за с.ГОРНА МИТРОПОЛИЯ.

Междувременно, полицейските органи при ОДМВР-ПЛЕВЕН, получили оперативна информация, че лице, отговарящо по своя външен вид на М. Т., пътува по споменатия маршрут и държи в себе си наркотични вещества. Била създадена съответна организация, при което дежурни полицейски служители – И.А., свидетелите Б.М.Б., М.Р.Н., изчакали пристигането на подсъдимия на територията на с.ГОРНА МИТРОПОЛИЯ.

Когато М. Т. слязъл от автобуса в началото на селото, споменатите полицейски служители го последвали. Малко след това обаче, докато се движел пеша по ул.“Г***“, подсъдимият забелязал служителите, изплашил се и в близост до ограда на №35 на същата улица, хвърлил на земята вече описаната 1 бр. жълта капсула, съдържаща метамфетамин. На свой ред, И.А., свидетелите Б.М.Б., М.Р.Н., незабавно задържали подсъдимия по реда на ЗМВР, запазили местопроизшествието и сигнализирали за случая, дежурен разследващ полицай.

С първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, извършен при условията на чл.356 ал.3 НПК, започнало бързо производство пр.пр. №2605/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, М.П.Т. ЕГН:

********** бил привлечен към наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Така изложената фактическа обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се по убедителен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали, както следва: показания на свидетелите Б.М.Б., М.Р.Н.

/л.20, л.22 от ДП/.

Единственият аспект от показанията на свидетелите, който Съдът не приема, се отнася до направени от страна на подсъдимия извънсъдебни признания на неблагоприятни за него факти и обстоятелства, тъй като в тази част, показанията на свидетелите влизат в разрез с изискванията на НПК /Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о./. Ето защо, в частта на свидетелските показания, в които части се възпроизвеждат направени от страна на М. Т. извънсъдебни самопризнания, Съдът приема свидетелските показания за недопустими и не основава Присъдата си върху тях;

Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.3 – 9 от ДП/; заключение по физико-химическа експертиза /л.25 – 27 от ДП/, от което се установява, че бялото кристалообразно вещество, находящо се в процесната, жълта на цвят пластмасова капсула, е високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 1,421 грама; за 2 изследването са употребени 0,037 грама, като останали налични 1, 384 грама, предадени за съхранение на ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ – СОФИЯ. Вещото лице отбелязва, че метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Съдът счита експертното заключение за обективно, обосновано, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;

Протокол за оценка на наркотични вещества /л.28 от ДП/, от който се установява, че стойността на метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, възлиза на 99,47лв.; писмо и приемо-предавателен протокол във връзка с изпращане на наркотични вещества на ЦМУ /л.36 – 37 от ДП/; веществени доказателства – опаковки към ХЕ № ***/2025г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен, вкл. – гореспоменатата жълта пластмасова капсула, приложени към задната корица на материалите на ДП характеристична справка /л.30 от ДП /; справка за съдимост /л.8 - 9 от делото/.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, М.П.Т. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК - на 24.04.2025г. в с.Горна Митрополия, обл.Плевен, без надлежно разрешително /чл.30, чл.31 и чл.73 ал.1 ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, на стойност 99,47лв.

Налице е деяние, изразило се в действие – държане /трайно осъществяване на фактическа власт/ върху високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, на стойност 99,47лв.; както вече беше отбелязано, метамфетаминът е поставен под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Същевременно, съобразно чл.73 ал.1 ЗКНВП, за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, е допустимо издаването на разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества високорискови наркотични вещества; в тази насока е и разпоредбата на чл.31 ЗКНВП, даваща възможност за производство, преработка, съхранение на високорискови наркотични вещества за медицински, научни и лабораторни изследвания, и образователни цели. При положение обаче, че разрешение за подобно боравене с високорискови наркотични вещества не е налице, относима е забраната, предвидена в чл.30 ЗКНВП, съобразно която „Забранява се производството, преработването, 3 търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1.“ – и именно тя е приложима в настоящия случай, доколкото М. Т. не попада нито в хипотезата на чл.73 ал.1 ЗКНВП, нито – в тази на чл.31 ЗКНВП.

Авторството на деянието, както и самото изпълнително деяние се доказват пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, показанията на свидетелите Б.Б., М.Н.. Косвено се доказват от Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, веществени доказателства – опаковки към ХЕ № ***/2025г. на БНТЛ при ОД на МВРПлевен, вкл. – гореспоменатата жълта пластмасова капсула. Видът, количеството, естеството, характеристиките и стойността на високорисковото наркотично вещество се установяват пряко от заключението по приетата физико-химическа експертиза, Протокола за оценка на наркотични вещества, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.

От субективна страна, деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК: подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици /държане на високорисково наркотично вещество/ и е целял настъпването на тези последици.

Красноречиво в тази насока свидетелства обстоятелството, че когато подсъдимият забелязал, че е следван от полицейските служители, незабавно изхвърлил на земята държаното високорисково наркотично вещество.

Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали посочени по – горе, от които се доказва и неговата обективна страна.

Наред с това, Съдът намира, че деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, съобразно която легална дефиниция „"Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид…“. Касае се за малко количество наркотично вещество, но същевременно, неговата стойност /99,47лв./, не е дотолкова ниска, че да се приеме, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК. Следва да бъде подчертано, наред с това, че макар да се касае за неголямо по своето количество наркотично вещество, чиято стойност, не е твърде висока, но следва да бъде подчертано, че съдебната практика е отколешна, трайна и безпротиворечива в посока на това, че при преценка както на предпоставките на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7 НК, стойността на имуществата е важен, но не единственият критерий. Особено съществено е това, че тази трайна съдебна практика касае престъпления с 4 различна насоченост – както такива, които са против собствеността /където е напълно разбираемо стойността на имуществото да е основен признак при преценка на обществената опасност на деянието/, така и такива, които са против стопанството, реда и общественото спокойствие, общоопасни престъпления и др.; в тази насока могат да бъдат посочени например Решение № 37 от 21.1.1974 г. по н. д. № 860/73 г., I н. о., Решение № 64 от 8.II.1972 г. по н. д. № 658/71 г., II н. о., Решение № 82 от 24.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 251/2020 г., III н. о., НК, Решение № 87 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 63/2015 г., I н. о., НК, Решение № 297 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 946/2013 г., II н. о., НК, Решение № 354 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1090/2013 г., I н. о., НК, Решение № 289 от 12.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 739/2013 г., I н. о., НК и много други. Наред с това, следва да бъде подчертано, че съдебната практика е отколешна, трайна и безпротиворечива в посока на това, че при преценка както на предпоставките на чл.9 ал.2 НК, така и на тези по чл.93 т.7 НК, следва да бъдат взети предвид не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца. На първо място, тук следва да бъде посочено Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, където в мотивите на раздел ІІ, т.7, се посочва: „Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е повисока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява маловажен случай.“. Тук отново следва да бъде изтъкнато, че така даденото задължително указание по прилагане на Закона е насочено към уеднаквяване на практиката по престъпленията против собствеността, т.е. именно този род престъпни прояви, при които стойността на предмета на престъплението е от особено, основополагащо значение за преценка на обществената опасност на деянието, а оттам – и за обосноваване наличието или липсата на предпоставките по чл.9 ал.2 НК, респ. – чл.93 т.7 НК, а на още по-голямо основание това задължително указание намира приложение спрямо онези престъпления, които нямат като обект на посегателство обществените отношения по упражняване правото на собственост и при които стойността на определено имущество, може да бъде само допълнителен ориентир при тези преценки, тъй като техен обект са други обществени отношения – например по опазване на общественото здраве, както е с престъплението по чл.354а ал.3 т.1 НК. Видно е, че в споменатото Постановление на ВС, като един от основните критерии за да бъде преценена обществената опасност на случая, се изтъква отново личността на дееца, като тук съдебната практика също е изключително богата; могат да бъдат посочени например Решение № 233 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 196/71 г., I н. о., Решение № 197 от 27.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 134/2024 г., I н. о., НК, Решение № 208 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017 г., II н. о., НК, Решение № 287 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1022/2017 г., I н. о., НК, Решение № 270 от 29.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1141/2016 г., I н. о., НК, Решение № 435 от 26.01.2016 г. на ВКС по н. д.