Решение № 260295 от 11.11.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. 11.11.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.

Секретар: НевенаИ. като разгледа докладваното от съдията Ж.И. гр. дело № 1417 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединение искове за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата Г.А.М. твърди, че на 09.03.2018г. било образувано ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д., пр. пр. №281/2018г. по описа на РП гр. Д., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК - с първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие. С Постановление от 03.09.2018г., в качеството на обвиняемо лице по посоченото ДП, била привлечена Г.А.М. за това, че на 09.03.2018г. в гр. Д.без съгласието на притежатели на изключителни права върху марки използвала в търговската си дейност марките „Филип Плейн“, „Дискуеърд“, „Версаче“, „Армани“, „Лакост“ и „Поло Ралф Лорън“, обекти на тези изключителни права, като предлагала за продажба стоки /дрехи/, носещи знаци, идентични със знаците на посочените марки - престъпление по смисъла на чл. 172б, ал. 1 от НК.

Със същото постановление спрямо нея била взета и мярка за неотклонение „подписка“. Същата била предадена на съд с обвинителен акт от 07.01.2019г. и било образувано НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.. В проведено на 12.02.2019г. разпоредително съдебно заседание по посоченото дело, след вземане на становище по въпросите, уредени в чл. 248 от НПК, от страна на защитата били наведени твърдения за допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения и било направено искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебна фаза на наказателния процес. Същите не били приети от съда и с определение така направеното искане било оставено без уважение. От страна на защитата била депозирана въззивна частна жалба против постановеното определение, като с определение №132/21.03.2019г. по в. ч. н. д. №185/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Х.производството по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.било прекратено и делото било върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- гр. Д.било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението, а взетата мярка за неотклонение „подписка“ била отменена. Същото било обжалвано от защитата пред Районен съд гр. Д.по отношение на правното основание, въз основа на което досъдебното производство било прекратено. С определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.постановлението било потвърдено като законосъобразно и обосновано. Последното било обжалвано пред Окръжен съд гр. Х., като било потвърдено с Определение №340/30.10.2019г. по в. ч. н. д. №558/2019г. по описа на Окръжен съд гр. Х., което било окончателно. Тоест, Постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.за прекратяване на наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- гр. Д.влязло в сила на 30.10.2019г.

След привличането й в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за неотклонение, Г.А.М. търпяла неоснователно последиците от действията на прокуратурата. В хода на досъдебното производство били извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като обвиняемо лице, връчване на обвинителен акт, в последствие и участие в образуваното съдебно производство и др. Това обусловило множество пътувания на М. до гр.Д.. Стигнало се до злепоставянето й пред семейството, децата, близките, приятелите и колегите й. По този начин в продължение на повече от година и половина неизвестността от наказателна репресия дала своето негативно отражение върху Г.М.. Преживеният стрес провокирал появата на семейни проблеми - общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали.

Голяма част от хората в обкръжението на Г. започнА.да се отдръпват от нея и тя почувствала, че губи уважението на приятелите си. Допълнителни вреди създавало обстоятелството, че повдигнатото обвинение било за престъпление в област, която била основна професионална реализация на обвиняемата. Тоест, засегнати били репутацията и доброто име на Г.А.М. като търговец. Налице бил отлив на клиенти, поради което същата нямала желание да работи. Отделно от това, след изземане на стоката ищцата затворила обекта си и повече не го отваряла.

Наказателното преследване се отразило изключително силно както върху семейството, приятелите и колегите на Г.А.М., така и върху общото й психологично състояние. Тя се чувствала оскърбена, унизена и потисната от неоснователно повдигнатото й обвинение. Изпитвала чувство на срам относно този етап от живота си. Скоро след привличането й като обвиняема започнА.да се появяват проблеми със съня, които продължавА.и до днес. Станала неуверена, страхувала се, че имала реална възможност да бъде призната за виновна в нещо, което не била извършила. Сериозно били засегнати честта и достойнството й. И към настоящия момент често се връщала към преживяното, като не можела да приеме факта, че била несправедливо обвинена.

Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определял на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г. и практика на ВКС при определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имА.значение по делото. В настоящия случай, предвид характера на посочените по-горе претърпени душевни страдания, тяхната продължителност, отражението им върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увреденото лице, както и предвид трудовата дейност на ищцата, счита, че справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление се явявал такова в размер на сумата от 3000лв. /три хиляди лева/.

Отделно от горното, във връзка с воденото срещу нея наказателно производство Г.А.М. извършила разходи за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на общо 3500лв. /три хиляди и петстотин лева/.

Заплатила сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/ по Договор за правна защита и съдействие №01/02.01.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса. След образуване на съдебното производство заплатила сумата в размер на 1000лв.

/хиляда лева/ по Договор за правна защита и съдействие № 13/12.02.2019г. с предмет защита на подсъдимо лице по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр.

Д.в съдебната фаза на процеса, в това число участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на актове на съда. След връщане на делото в досъдебна фаза на процеса Г.М. заплатила сумата в размер на още 1000лв. /хиляда лева/ по Договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса след връщане на делото на РП Д.след отменителното определение на Окръжен съд гр. Х.. Посочените 3 договора били представени по досъдебното производство с нарочна молба и били приложени към него. Освен това Г.М. извършила разходи за адвокатска защита и процесуално представителство и във връзка с обжалването на Определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.. Заплатила сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/ по Договор за правна защита и съдействие №74/12.08.2019г. с предмет изготвяне и подаване на жалба против посоченото определение и процесуално представителство във връзка с подадената жалба. Всички посочени разходи представлявА.имуществени вреди, произтичащи от неоснователното обвинение срещу ищцата, като били налице доказателства, че същите били реално извършени.

С оглед гореизложеното счита, че бил осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на провозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването и др., съдебна фаза на производството, и второ, прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението с влязло в сила постановление на прокурора. Налице били също така претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и пряка причинна връзка между тях и неправомерните действия на правозащитните органи.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор И.Г., да заплати на Г.А.М., следните суми:

1. Сумата в размер на

3000лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 172б, ал. 1 от НК, наказателното производство, по което е прекратено с постановление на прокурора поради недоказаност на обвинението;

2. Сумата в размер на

3500лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляващи имуществени вреди - извършени разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението, от които:

- 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №01/02.01.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса;

- 1000лв. /хиляда лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №13/12.02.2019г. с предмет защита на подсъдимо лице по НОХД №10/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.в съдебната фаза на процеса, в това число участие в разпоредително съдебно заседание и обжалване на актове на съда;

- 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №32/23.04.2019г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП №178/2018г. по описа на РУ МВР гр. Д.в досъдебната фаза на процеса след връщане на делото на РП Д.след отменителното определение на Окръжен съд гр. Х.;

- 500 лв. /петстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №74/12.08.2019г. с предмет изготвяне и подаване на жалба против Определение №120/26.07.2019г. по ЧНД №299/2019г. по описа на Районен съд гр. Д.и процесуално представителство във връзка с подадената жалба.

3. На основание т. 4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т. гр. д. №3/2004г. на Върховен касационен съд, ОСГК, претендира и законна лих***а върху сумите, считано от 30.10.2019г., датата на която е влязло в сила Постановление от 17.05.2019г. на Районна прокуратура гр. Д.за прекратяване наказателното производство по ДП №178/2018г. по описа на РУ- гр. Д., до окончателно изплащане на сумите.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК, при евентуално уважаване на исковата ни претенция, моли присъдените суми да бъдат преведени по следната банкова сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД на ”К. и С.- Адвокатско дружество”, със седалище и адрес на управление **, за което дружеството е упълномощено изрично.