Решение № 184 от 06.04.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 890/2022
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 06.04.2023
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 285 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Благоевград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
В. Ковачев
ЕмИ. Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500890 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 900095/28.03.2022г., постановено по гр.д. № 238/2021г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. А. Б., ЕГН **********, от с. И., чрез пълномощника му адв. И. Т..
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. Оспорва се решението на първоинстанционния съд, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилна оценка на съда на съвкупния доказателствен материал.
Не се оспорва от жалбоподателят с въззивната жалба, че ищците и ответниците по делото са собственици, на основание наследствено правоприемство от наследодателят им А. Б. и въз основа на земеделска реституция на недвижим имот: земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № *, в землището на с. И., Общ. С., като всеки от тях има квота в размер на 1/ 5 идеална част от съсобствеността. Не е спорно по делото според жалбоподателя, че въз основа на свидетелските показания и на останалите доказателства се установява, че след реституцията наследниците са извършили помежду си неформална делба на имота, като една част от имота с площ от 1.5дка е ползвана от Д. А. Б. като лозе, а останалата част е ползвана от останалите сънаследници като зеленчукова градина. Не се оспорва от 1 жалбоподателя и безспорно установеното по делото- решение на МС на РБ, с което е постановено отчуждаване на недвижимия имот за държавна нужда- изграждането на Автомагистрала „Струма“ лот 3.3, като е извършено отчуждаване на целия имот с площ от 6 284дка, за което е определено обезщетение в размер на 13 759лв. За извършените подобрения в отглежданото лозе от жалбоподателя, същият е получил сумата 25 240лв., като част от общо определеното за отчуждения имот обезщетение след извършеното отчуждаване. Жалбоподателят- Д. А. Б.- ответник пред първоинстанционния съд не спори, че сумата му е била преведена по банкова сметка, на базата на представено пред Областна администрация гр. Благоевград пълномощно, с което останалите наследници са упълномощили Д. А. Б. да ги представлява и от тяхно име и за тяхна сметка- да извършва всички правни и фактически действия за получаването на обезщетението определено за отчуждения земеделски имот. Твърди се още във в. жалба, че жалбоподателят е предал на останалите наследници сума от по 2000лв. на всеки един от тях, тъй като се договорили че останалата сума следва да отиде за заплащане на направените от него подобрения в частта от имота, съставляваща лозе.
С въззивната жалба се поддържа, че в хода на производството пред първоинстанционния съд, не са били оборени твърденията на ответника, че всички подобрения в лозето са били направени от Д. А. Б. и никой от останалите наследници не е имал претенции към него за останалата част от изплатеното обезщетение.
Поддържа се с въззивната жалба по делото, че от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства/извлечение от банкова сметка/ и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. А. и Д. О. М., доказва се пред съда, че въззивника Д. А. Б. е изпълнил задължението си към останалите наследници, като им е предал на ръка сума от по 2000лв. за всеки един от тях/общо 6000лв./ като обезщетение за отчуждения имот, съответстващо на наследствения им дял, като така е изпълнил постигнатите уговорки между наследниците на А. Б., б.ж. на с. И..
Във връзка с наведените оплаквания с въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, навадени са доводи че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, така както се изисква с правилата на ГПК. Възразява се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като във връзка с дадените от съда указания с проекта на доклада, в първото по делото съдебно заседание ответникът по реда на чл. 143 от ГПК е конкретизирал възраженията си, но съдът не е дал указания на ответната страна за фактите и обстоятелствата, които следва да докаже, като в този смисъл е допуснал съществено процесуално нарушение.
Навадени са с въззивната жалба и оплаквания за необоснованост на обжалваното съдебно решение, като в тази връзка са наведени доводи, че съдът въз основа на събраните доказателства неправилно е очертал фактическата обстановка, като не е направил верни изводи въз основа на анализа на събрания по делото богат доказателствен материал. Така съдът е осъдил ответника да заплати на ищците претендираните от тях суми, въпреки че в 2 мотивите си към обжалваното решение е приел че обезщетението което се дължи за земята е в размер на 6 518лв., а за трайните насаждения- 25 241лв., без да обсъди събраните доказателства от които се установява, че трайните насаждения в имота са били собственост на ответника Б., като в тази насока съдът не е изложил никакви мотиви.
Навадени са доводи с въззивната жалба, че доколкото в пълномощното на ответника, с което същият е упълномощен от останалите наследници да получи обезщетението, липсва изрична уговорка същият да им предаде конкретната сума, излагат се доводи че няма пречка мандатните правоотношения между страните да се установят с гласни доказателства, тъй като няма законова пречка за тяхното установяване с гласни такива.
Отделно от това изложени са доводи с въззивната жалба, че неправилно РС Сандански се е позовал на забраната регламентирана в разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК за недопустимост за установяване със свидетелски показания на факта на погасяването на установените с писмен акт парични задължения. Поддържа се че в настоящия случай не е налице писмен акт за установяване на задължението, като извлечението от банковата сметка категорично не съставлява такъв акт. Поради това в нарушение на закона първоинстационният съд не е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства по делото.
По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно, като се произнесе по същество и постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като основателен.
Претендират се направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., чрез пълномощника имадв. А. Б., с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
С отговора на въззивната жалба се оспорва оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди че първоинстанционният съд на осн. чл. 146 от ГПК е дал на страните указания за установяване на подлежащите на доказване обстоятелства съобразно заявените от ищците фактически твърдения и наведените от ответната страна възражения. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че с отговора на исковата молба не са били наведени възражения нито за приживна делба, нито за изплащане на подобренията в имота само на ответника Д. А. Б., нито за други уговорки между страните във връзка с направени подобрения в съсобствения имот. Няма и заявени от ответника насрещни престации за извършване на прихващания, приспадания и т.н. във връзка с направените подобрения, поради което съдът не е имал задължения да дава указания на страните в тази насока, а към момента на депозирането на въззивната жалба, тези възражения са преклудирани и не могат да бъда разглеждани от съда.
Поддържа се с отговора на в. жалба от процесуалният представител на въззиваемите, че при 3 упълномощаването на ответника Д. А. Б. е даден мандат от останалите наследници на А. Б.да получи обезщетение за отчуждения съсобствен недвижим имот съобразно наследствените квоти на страните в съсобствеността, като липсват при упълномощаването изявления на упълномощителите, нито при упълномощаването, нито по- късно, за постигнати между съсобствениците уговорки някой от тях да не получи пълния размер на дължимото обезщетение, а Д. А. Б. да получи по- голяма сума от обезщетението за отчуждаването на съсобствения имот. На ответника не са признати повече права от останалите сънаследници нито по отношение на наследствената реституирана земеделска земя, нито по отношение на отчуждените трайни насаждения.
Изказва се становище от пълномощникът на ваззиваемата страна, че след като въззивникът признава правата на собственост на останалите сънаследници, не са налице основания да претендира по- голяма част от обезщетението за трайните насаждения върху земята, които по приращение са собственост на собствениците на земята и при същите квоти. Навадени са правни доводи от адв. Б., че в ЗС не е предвидено разделно заплащане на обезщетение за земята и за насажденията върху нея, а видно от писмените доказателства, обезщетението е определено общо за земята и направените върху имота подобрения, по отношение на всички наследници и съобразно квотите им на съсобственост.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че между страните по делото не е спорна нито съсобствеността на отчуждения земеделски имот, нито е спорно че по силата на извършеното упълномощаване между наследниците и Д. А. Б. е сключена мандатна сделка, с която е поел задължение от тяхно име и за тяхна сметка да извърщи всички необходими фактически и правни дествия, необходими за получаването на обезщетение от наследниците на А. Б. за отчуждения съсобствен недвижим имот. Спорно по делото е дали въззиваемите К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., са получили от ответника по иска, въз основа на мандатната сделка, дължимото се обезщетение съответно на наследствения им дял, като застъпва се становище от адв. Б., че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства в тяхната съвкупност, не се установява и доказва, че ответникът се е отчел пред наследниците и е изплатил на останалите съсобственици на отчуждения имот, сумата от 6 351.80лв. за всеки един от тях, поради което правилно съставът на РС Сандански е уважил предявения иск като основателен и доказан.
С отговора на въззивната жалба се оспорват като неоснователни твърденията за извършени между страните уговорки за заплащане на по- голяма част от обезщетението на ответника Д.
А. Б., както и твърденията че при извършена неформална делба, тази част от имота е била предадена във владение на въззивника.
Навадени са правни доводи с отговора на въззивната жалба че въз основа на извършеното упълномощаване, сключен е между сънаследниците и ответника Д. А. Б. договор за поръчка.
Когато с упражняването на представената власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, той е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението и да му даде сметка, както и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не 4 направи това и се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение/Решение № 338 от 27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на IV г.о. на ГК на ВКС/.
Твърди се от процесуалният пълномощник на въззиваемите, че именно в хипотезата на сключен между сънаследниците договор за поръчка и упълномощаването на Д. А. Б. с изрично пълномощно за извършване на действия за получаване на обезщетението за отчуждената наследствена земя- от името и за сметка на ищците, след като е извършил тези действия и получил изплатеното обезщетение, въззивникът е бил длъжен да се отчете и да предаде на всеки един от наследниците, припадащата му се част от общо изплатената сума като обезщетение. Като не е дал сметка и не е предал получените суми, съгласно чл. 284 ал.2 от ЗЗД, въззиваемите- ищци пред РС Сандански разполагат с правото на иск срещу довереника- да искат прехвърляне на резултатите от изпълнената поръчка и връщане на всичко получено от довереника по договора/Решение № 240 от 20.01.2020г. по гр.д. № 1023/2019г. на ВКС IV-то г.о. на ГК/.
Разпечатката съдържа 32 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f9ab9a1-b660-40b8-8466-56508c8eb40f