Решение № 147 от 13.04.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр.Велинград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.НКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от И.НКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20225210100164 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл.

22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от М. М. С. против Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски кредит № 2188589/14.02.2020г., сключен между ищцата и „Кредисимо” ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2020г., сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД , както и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК от „Кредисимо” ЕАД против М. М. С. за заплащане сумата от 2 480 лв. частичен иск от сумата 3601,36 лв., неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 2188598/14.02.2020г, евентуално с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД частичен иск за връщане на сумата от 2 480 лв. от общо 3601,36 лв., дадена без основание, ведно със законна лихва от датата на предявяване исковата претенция, до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 14.02.2020г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2188598 по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сума в размер на 4 000 лева, която се задължила да върне на 24 месечни вноски при годишен лихвен процент от 25,00 % и годишен процент на разходите 28,07 %.

Общо дължимата сума по кредита възлизала на 5 123, 76 лв.

Твърди, че на същата дата, за да обезпечи задължението си според чл. 4, ал.

1 от Договора и раздел III, чл. 12 от Общите условия на "Кредисимо" ЕАД, е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ 1

ЕООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "Ай тръст" ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред последния солидарно с ищцата за изпълнението на всички нейни задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.

За поемането на тези задължения е уговорено С. да заплаща възнаграждение в месечен размер на 203,99 лева до края на срока на договора.

Възнаграждението се кумулирало към месечните погасителни вноски по кредита.

Излага, че е усвоила сумата по главницата от 4000 лв. и извършила плащания в общ размер на 3 520 лв., както следва: на 27.04.2020 г. 420 лв., на 11.06.2020 г. 200 лв., на 02.03.2022 г. 400 лв., на 11.03.2022 г. 500 лв. и на 31.05.2022 г. 2 000.

Счита, че на осн. чл. 23 от ЗПК, не дължи заплащането на лихви и на възнаграждение за дружество - гарант, тъй като кредитната сделка и договора за поръчителство са изначално нищожни.

Сочи, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора такъв от 28,07 %, с което ищцата като потребител е била въведена в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност на последната, което влече нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

Поддържа, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в кредитния договор представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата начин от условията на договора, съответно потребителката била лишена от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с което правата й били нарушени. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР по компоненти.

Позовава се на нищожност на договора с доводи за неспазване на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК, тъй като в него не било предвидено правото на потребителя да се откаже от предоставения му кредитен ресурс. Аргумент за това е, че не било спазено задължителното изискване да се посочи лихвения процент на ден, с оглед значимостта на правото на отказ за преценката на потребителя на икономическите последици, ако го упражни. При липсата на тази информация, била изправена пред опасност да не изпълни точно 2 задълженията си при направен отказ от говора, което би имало за последица погасяване на правото на отказ.

Позовава се на нищожност на кредитния договор поради нарушение на добрите нрави чрез включване в съдържанието му на задължителната клауза за сключване на договора за поръчителство с аргумент, че кредиторът използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда от материални средства, като ги поставя в положение да предпочетат опцията за обезпечение, за да получат така неотложно необходимия им заемен ресурс.

При неспазване на тази изисквания и при значимостта на информацията, законодателят предвидил, нищожност на кредитната сделка.

По подробно изложените в исковата молба аргументи счита договора за кредит за нищожна сделка, която не е произвела ефект.

Поради нищожността на кредитната сделка нищожна се явявала и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в изпълнението й Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД. Договорът за поръчителство бил нищожен и на самостоятелни основания.

Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя, като по силата на подписания договор за поръчителство се задължила да заплати на дружеството поръчител месечно възнаграждение в размер от 203,99 лв. за срока на Договора за потребителски кредит № 2188598/14.02.2020г., платимо на падежа на задължението по потребителския договор. Поддържа, че договорът за поръчителство се сключвал между поръчителя и кредитора, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице, чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/, следователно сключването на договор за поръчителство между него и третото лице - поръчител бил лишен от правно основание.

На следващо място твърди, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като длъжникът по този договор не получавал насрещна престация. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в отношенията, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.

143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

3

Поддържа, че тази уговорка се намирала в противоречие с целите на ДиректИ. 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.

Поставяйки на кредитополучателката изискване да сключи договор с дружеството - поръчител, кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кредисимо" ЕАД и кредитополучателката следвало, че ако е изразила воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, поради което единственият й мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следвало незабавно да престира, в противен случай договорът бил нищожен. От представения по делото погасителен план било видно, че ответницата се задължила да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. не била надарила незабавно кредитодателя, което обуславяло нищожността на тази уговорка.

Поради акцесорния характер на договора за поръчителство, нищожността на кредитната сделка, обуславяла нищожност и сключения договор за учредяване на поръчителство.

Иска от съда да прогласи за нищожни сключените с „Кредисимо“ ЕАД и Ай Тръст ЕООД Договор за потребителски кредит № 2188598/14.02.2020г. и Договор за поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2188598/14.02.2020г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Счита, че ищцата не е надлежно легитимирана да предяви настоящите искове, предвид че е прехвърлила с Договор за вземания от финансови институции всички свои вземания от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в това число и тези по процесните договори, на „Темис Кепитъл“ ЕООД. За цесията ответникът бил уведомен от цесионера, който е надлежно упълномощен от цедента и същата е произвела действие по отношение на Кредисимо ЕАД.

Предвид че ищцата не притежавала качеството на кредитор по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, за нея липсвал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Счита, че с активна процесуална легитимация да предяви настоящия иск разполага цесионера „Темис Кепитъл“ ЕООД.

Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор за кредит при твърдените условия, както и че заемната сума е усвоена от 4 ищцата.

Не споделя наведените в исковата молба доводи за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С преддоговорната информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.

Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор № 2188598/14.02.2020 година поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищцата е имала възможност да избере сключването на договора при други условия-необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция, като разликата била единствено в срока за разглеждане на документите, но не и в условията, при които заемът се предоставя.

Излага, че изборът на ищцата да сключи договор за кредит, обезпечен с поръчителство бил изричен, самостоятелен и доброволен, след като й е била предоставена ясна, разбираема и фактически точна информация, с цел вземане на самостоятелно и информирано решение.

Оспорва възнаграждението да съставлява разход, пряко или косвено свързан със сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице, а ищцата имала право на отказ от същия, което не упражнила. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.