Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 06.07.2020, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 48/2020
Вид
Решение № 103
Подписан
06.07.2020
В сила
15.09.2020
Състав
ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 128, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 130 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № 103/6.7.2020 г.

06. 07.2020г., гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав

На дванадесети юни

2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар В. Митева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 48 по описа на 2020 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 129, ал. 7, във връзка с чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК и с чл. 156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на С.П.С. ***, чрез пълномощника си адвокат П.С.П. от ЯАК, със съдебен адрес за призоваване съдебен адрес ***, *против Акт за прихващане и възстановяване № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г., издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, обжалван по адм. ред и потвърден от Директора на ТД на НАП, гр. Бургас с Решение № 9 от 09.01.2020 г. В жалбата се сочи, че в решението на директора на ТД на НАП са описани действията, извършени по образуваното изпълнително дело, като е посочено, че към 19.08.2019 г. дългът е 9138,92 лв., както и че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0072947/19.08.2019 г. е наложен нов запор върху банковата сметка на оспорващия в Уникредит Булбанк, като в резултат на наложената обезпечителна мярка по сметка на НАП, на 27.08.2019 г., е постъпила сумата от 9138,92 лв.

Заявява, че както в АПВ, така и в потвърждаващото решение на директора на ТД на НАП, се развиват по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, но изложените в искането за прихващане и възстановяване обстоятелства, въобще не са обсъдени нито от органа по приходите в обжалвания АПВ, нито в потвърждаващото АПВ решение. Основното твърдение е, че цитираната по-горе сума в общ размер 9138,92 лв. е недължимо събрана по реда на принудителното изпълнение с цитираното постановление от 19.08.2019 г., който запор според оспорващия е наложен след като е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Твърди се още, че независимо, че ревизионния акт е служебно известен на органа по приходите, в обжалвания АПВ не е направен какъвто и да е анализ относно датата на възникване на задълженията по рев. акт, а е посочено само, че е извършена ревизия на лицето за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2018 г. А датата на възникване на задължението е от съществено значение за преценката относно началото на давностния срок за неговото погасяване. Също така намира, че не става ясно как без да е посочено начало на давностния срок, органът по приходите е приел в обжалвания АПВ, че същият този срок изтича на 01.01.2022 г. Счита, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което намира сумата от общ размер 9138,92 лв. за недължимо събрана с постановлението от 19.08.2019 г., защото запорът е наложен след изтичане на 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради което е направен извод, че тези суми следва да се възстановят на задълженото лице по реда на Глава ХVІ, Раздел І “Прихващане и възстановяване“. Не на последно място се сочи и разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК за отписване на вземанията с изтичане на 10-годишния срок. Предвид изложеното намира обжалвания АПВ за незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне по Искане с вх. № ВхК-8260/11.09.2019 г.

В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата, чрез адвокат П., депозирано е и допълнително уточнение към жалбата, с което сочи, че размерът на незаконосъобразно отказано възстановяване на недължимо събрани суми е 8749,13 лева.

Претендира разноски, представя списък за разноските и подробни писмени бележки.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Е. оспорва жалбата. Счита, че задълженията са определени с ревизионния акт и към м. Август 2019 г. давността не е изтекла. Заявява, че главницата е платена и остава само заплащане на лихвите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по Искане за прихващане и възстановяване с вх. № ВхK-8260 от 11.09.2019 г. от С.П.С. до директора на ТД Бургас, офис Ямбол, на основание чл. 129 ал. 1 от ДОПК, да бъде извършено прихващане/възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, в размер на 9138,92 лева по видове, както следва задължение за данъци/лихви по ЗОДФЛ за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. /РА № **********/02.09.2010 г./ в общ размер 9138,92 лв. В искането е посочено, че сумата е недължимо събрана по реда на принудителното изпълнение, от банковата сметка на С.П.С. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0072947/19.08.2019 г., който запор е наложен след като е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Искат се и лихви по чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху недължимо събраната сума, като се претендира, че недължимо събраната сума е в размер на 8749,13 лева, което искане е направено с допълнително уточнение към жалбата.

Издаден е АПВ № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г., издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Бургас, обжалван по административен ред с Жалба вх. № ВхК-9769/21.10.2019 г. и потвърден от Директора на ТД на НАП, гр.Бургас с Решение № 9/09.01.2020 г..

Жалбоподателят иска

Акт за прихващане или възстановяване № П-02002819164604-004-001/09.10.2019 г., издаден от Д.С.В. - инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, обжалван по административен ред и потвърден от Директор на ТД на

НАП - Бургас с Решение № 9/09.01.2020 г., да бъде отменен.

В решението на директора на ТД на

НАП, гр. Бургас са описани действията, извършени по образуваното изпълнително дело, като е посочено, че към 19.08.2019 г. дългът е в размер на 9138,92 лв. Посочено е, че с Постановление за налагане на запор № С190028-022-0072947/19.08.2019 г. е наложен нов запор върху банкова сметка ***, като в резултат на наложената обезпечителна мярка по сметка на НАП, на 27.08.2019 г. е постъпила сумата от

9138,92 лв.

За пълното изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена СИЕ.

На С.П.С., като физическо лице е извършена ревизия по данъчните декларации за периода от 01.01.2003 г. – 31.12.2008 г., за което е съставен Ревизионен доклад № 1000028/22.01.2010 г. Данъчната ревизия обхваща задълженията за данък върху доходите на физическите лица. Според констатациите направени с Ревизионния доклад на С.П.С. са установени данъчни задължения за данък върху доходите на физическите лица общо в размер на 19603,81 лв. и лихви изчислена към 02.09.2010 г. в размер на 9501,98 лв.

За констатираното с

Ревизионния доклад № 1000028/22.01.2010 г. е издаден Ревизионен акт № **********/02.09.2010 г., с който са установени цитираните по-горе данъчни задължения.

За събиране на задълженията е образувано Изпълнително дело № 28110000386/2011 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол.

През различни периоди С.П.С. е изплатил изцяло главницата и част от лихвите, като към 19.08.2019 г. задължението е в размер на 9138,92 лв.

Изпълнителното дело е прекратено, поради плащане на задължението в пълен размер.

Задълженията на С.П.С. според предоставената от ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, Справка за общите задължения към 19.08.2019 г. са 9138,92 лв, от които 9048,92 лв. са задължения за лихви по Ревизионен акт № **********/02.09.2010 г., 50,00 лв. глоба с фиш от ГД „Национална полиция“ и 40,00 лв. глоба от Община Ямбол.

Лихвата в размер на 9048,92 лв., посочена в

Справка за общите задължения към 19.08.2019 г. на НАП е образувана от остатъка на лихвите изчислени по Ревизионния акт –

7807,34 лв. и начислена лихва за периода 04.09.2010 г. до 15.04.2011 г. – 1241,58 лв..

Анализът на документите, представено по делото сочи, че задълженията към НАП произтичат от недекларирани и невнесении данъци върху доходите на физически лица, констатирани с Ревизионен доклад № 1000028/22.01.2010 г. за извършена ревизия по данъчните декларации за периода от 01.01.2003 г. – 31.12.2008 г., за което е издаден Ревизионен акт № **********/02.09.2010 г.. Данъчната основа, констатирана в Ревизионен доклад № 1000028/22.01.2010 г. е определена по реда предвиден в чл. 122 от ДОПК. Общо задълженията от 2003 г. до 2008 г. възлизат на общо главница - 19603,81 лв. и лихва – 9501,98 лв., които отнесени към съответните периоди са: за данъчен период 2003 г. и период 17.05.04 г. – 02.09.10 г., главница 304,30 лв. и лихва 249,78 лв.; за данъчен период 2004 г. и период 17.05.05 г. – 02.09.10 г., главница 5256,60 лв. и лихва 3655,20 лв.; за данъчен период 2005 г. и период 17.05.06 г. – 02.09.10 г., главница 142,70 лв. и лихва 81,70 лв.; за данъчен период 2006 г. и период 17.05.07 г. – 02.09.10 г., главница 11209,70 лв. и лихва 4923,69 лв.; за данъчен период 2007 г. и период 17.05.08 г. – 02.09.10 г., главница 1274,79 лв. и лихва 381,48 лв.; за данъчен период 2008 г. и период 17.05.09 г. – 02.09.10 г., главница 1415,15 лв. и лихва 210,13 лв. поледното е установено и от вещото лице.

Срещу С.П.С. е образувано ИД № 28110000386/2011 г. за публични вземания, подлежащи на принудително изпълнение.

До *** е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С190028-029-0040606/19.08.2019 г., с което е разпоредено на банката незабавно да прехвърли наличните към датата и часа на налагане на запора, както и постъпващите последващо по сметката на длъжника суми в размер на 9138,92 лв. по сметката на ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол.

В изпълнение на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, *** с Писмо изх.№ 0890-49-*********/ЗАПОРИ/ДВГ/СЕ508564/26.08.2019 г. от 27.08.2019 г. уведомява ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, че дължимите суми по запора са преведени изцяло с транзакция в размер на 9138,92 лв. на 27.08.2019 г..

Установените с акта задължения за данък върху дохода на физическото лице за 2003 год., 2004 год., 2005 год., 2006 год. и 2007 год. са с изтекъл 10-годишен давностен срок към 19.08.2019 г.. За 2003 г. на 01.01.2015 г., 2004 г. на 01.01.2016 г., 2005 г. на 01.01.2017 г., 2006 г. на 01.01.2018 г. и 2007 г. на 01.01.2019 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна.

Актът за прихващане или възстановяване (АПВ) е вид данъчен акт, които се издава в производство по проверка, въз основа на искане на данъчно задълженото лице или по инициатива на органа на приходите. Съобразно чл. 129, ал. 7 от ДОПК обжалването на данъчния акт за възстановяване или прихващане става по реда предвиден за ревизионните актове. За разлика от ревизионния акт, АПВ се издава след извършване на проверка, т.е. не се провежда ревизионно производство. Производството за прихващане и възстановяване, чрез АПВ е уредено в глава шестнадесета, раздел I на ДОПК. Прихващане или възстановяване се извършва по инициатива на органа на приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице.

В нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016г.) е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Следователно давностният срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която вземането е станало изискуемо и изтича в края на десетата година. Давността не може да започне да тече преди вземането да е станало изискуемо, т.е. преди кредиторът да е получил правото да си търси вземането, тъй като преди този момент не може да се приеме, че той бездейства. Същевременно нормата на чл.