Решение № 3414 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100507603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 05.03.2025г., постановено по гр.д. № 6200/2024г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, е отхвърлен предявеният от А. П. Г. срещу Д. П. М. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 000 евро – предявен като частична претенция от иск в пълен размер от 400 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди от имуществен характер, поради бездействие на ответника в качеството му на собственик на „СОФБУЛТРЕЙД – 5“ ЕООД да започне процедура по издаване на виза за проучване и проектиране и да изпълни задълженията си по предварителен договор от 03.06.2015г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в УПИ ХII – 570 в кв.

17 по плана на гр. София, м. Красно село – Стрелбище с площ от 413 кв.м. и УПИ ХIII – 570 в кв. 17 по плана на гр. София, м. Красно село – Стрелбище с площ от 420 кв.м.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца А. П. Г., в която се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на 1 формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че по делото било установено, че ответникът е бездействал осем години, като не е изпълнил задълженията си като собственик на фирмата, страна по сключения предварителен договор. Именно с това си противоправно деяние е нанесъл имуществени вреди на ищеца под формата на претърпяна загуба и пропуснати ползи. Излага, че през годините ответникът и управителят на дружеството въвеждали ищеца в заблуждение, че подготвят документите, като в крайна сметка не е изготвен нито проект, нито е издадено разрешение за строеж. Поддържа, че те не са имали намерение да правят каквото и да било, за да изпълнят поетите с предварителния договор задължения. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Насрещната страна Д. П. М. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по доводи, че едноличният собственик на капитала на търговско дружество с ограничена отговорност не отговаря за изпълнението на договорните задължения на това дружество. В случая претенцията за обезвреда била насочена срещу Д. П. при наведени правопораждащи твърдения за неизпълнение на предварителен договор, сключен между ищеца и „СОФБУЛТРЕЙД – 5“ ЕООД. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на твърдяното неизпълнение на поетите с предварителния договор задължения от страна на соченото търговско дружество. Напротив, твърди, че неизправна страна по това правоотшение е именно ищецът.

Оспорва се и настъпването на твърдяната имуществена вреда. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. П. Г., в която се твърди, че между ищеца и “СОФБУЛТРЕЙД – 5” ЕООД е бил сключен на 03.06.2015г. предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти в съсобствени на ищеца и трети за спора лица поземлени имоти. Сочи, че строителят е поел ангажимент да изгради жилищна сграда с магазини и гаражи, разположена в двата поземлени имота, като съсобствениците подписали на същата дата пълномощно, по силата на което дружеството да извади виза за проектиране, да изготви проект и да се снабди с всички необходими документи. Навежда, че от издаване на визата до настоящия момент са изминали 13 месеца, но не е представен проект, независимо от поетото в чл. 9 от договора задължение това действие да се извърши в четиримесечен срок от издаване на визата. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Д. П. М. /едноличен собственик на капитала на дружеството/ и управителят на същото дружество въвеждали ищеца в заблуждение, че подготвят документите, но и до момента не е изготвен проект, нито е издадено разрешение за строеж. Поддържа се, че те не са имали намерение да правят каквото и да било, за да изпълнят договорните си задължения. В резултат на това бездействие ищецът твърди да е претърпял вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи от невъзможността да се разпорежда с имотите, които е следвало да получи в обезщетение при изграждане на процесната сграда. С уточнителна молба от 27.02.2024г. А. Г. е посочил, че е увреден от бездействието на ответника, изразяващо се в незапочване на процедура за издаване на виза, както и неизпълнение на задълженията по процесния предварителен договор в продължение на 8 години. По тези съображения е направено искане за ангажиране на деликтната отговорност на едноличния собственик на капитала на “СОФБУЛТРЕЙД – 5” ЕООД – ответникът Д. П. М., за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 4 000 евро – частичен иск от иск в пълен размер от 400 000 евро.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил преценка относно пасивната материална легитимация на ответника 3 при съобразяване на твърдения за осъществено противоправно деяние – в случая бездействие, изразяващо се в незапочване на процедура по издаване на виза за проектиране и неизпълнение на задълженията по предварителния договор в продължение на 8 години. Изложени са съображения, че с оглед наведените твърдения, ищецът е следвало да ангажира договорната отговорност на дружеството, с което е договаряло. Обсъдил е и въпросът дали е налице неизпълнение на поетите от “СОФБУЛТРЕЙД – 5” ЕООД задължения по предварителния договор и е приел, че такова не е налице.

Посочено е, че ответникът не е страна по договора, поради което не е носител на права и задължения по същия и не са налице предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност за заплащане на претендираното деликтно обезщетение. Исковата претенция по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлена поради липса на доказано деяние, изразяващо се в противоправно бездействие на ответника Д. М..

Във въззивното производство и в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, ищецът е депозирал на 13.10.2025г. уточнителна молба, в която е изложил идентични фактически твърдения относно противоправното деяние на ответника. Посочено е, че “през годините ответникът Д. М. го е въвеждал в заблуждение, че подготвя документите, като в крайна сметка няма нито проект, нито разрешение за строеж. Той не е имал намерение да прави каквото и да било, за да изпълни договорните си задължения”.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо. За да стигне до този извод съобрази следното:

Искът по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен на незаявено по надлежния ред основание, на непосочено от ищеца фактическо твърдение относно естеството на деянието /противоправното действие/ като елемент от фактическия състав на деликта. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът е длъжен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба и основаването на други, които не са релевирани по надлежния ред, води до недопустимост на съдебното решение.

В случая ищецът непротиворечиво е поддържал както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния, твърдение за осъществено от ответника деяние, изразяващо се в противоправно действие – 4 въвеждане в заблуждение, че предварителният договор ще бъде изпълнен в съответствие с поетите от дружеството-строител задължения. С молбата от 27.02.2024г. не се въвежда ново /различно/ фактическо основание на деянието и не се посочва друго обстоятелство, относно това, в какво се състои неправомерното поведение. С волеизявлението в цитираната молба ищецът е конкретизирал в какво се изразява резултата от извършеното деяние – неизпълнение на договорните задължения на дружеството-строител. Поради това, решаващите изводи на първоинстанционния съд, основани на твърдяното изражение на противоправността – незапочване на процедура за издаване на виза и цялостно неизпълнение на задълженията по предварителния договор, представляват недопустима подмяна на твърденията на ищеца, очертаващи противоправността на деянието и естеството на неправомерните действия, на които е основан искът за реализиране на деликтната отговорност.

С оглед изложеното се налага извод, че произнасянето на първоинстанционния съд е извън спорния предмет, поради което същото е в нарушение на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 от ГПК - извън пределите на дължимата защита, определена посредством заявеното в исковата молба и поддържано в хода на първоинстанционното производство съдържание /естество/ на противоправността на действията.

Произнасянето извън спорното материално право и по основания, които не са били въведени надлежно в производството, е недопустимо. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе съобразно релевираното от ищеца основание за твърдяното противоправно деяние.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3703 от 05.03.2025г., постановено по гр.д. № 6200/2024г., по описа на СРС, ГО, 90 състав.

5

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск, съобразно заявеното от ищеца основание за противоправността на деянието - въвеждане в заблуждение, че предварителният договор ще бъде изпълнен в съответствие с поетите от дружеството-строител задължения.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6