Решение № 214 от 06.06.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ АНД № 770/2024

Производството е образувано въз основа на внесено постановление от прокурор от РП Пазарджик с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

Обвинението за него е против И. С. М., ЕГН ********** за това, че на 21.05.2024г. в гр. Пазарджик, в условията на домашно насилие, е нанесъл удари в областта на главата, корема и долните крайнци на М. М. С., с което е причинил на пострадалата лека телесна повреда, изразяваща се болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за предложение на чл. 78а , ал.1 от НК и налагане на минимално предвидената глоба .

Подсъдимият се признава за виновен и депозира обяснения, съответни на признатата вината. моли за снизхождение при определяне на глобата.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

И. С. М. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „С..

Свидетелката Мелинда С. и обвиняемият М. живеели на семейни начала в гр. Пазарджик в жилището на св. В.-майка на св. С.. От съжителството им се родили и две деца, останали неприпознати от обвиняемия.

В края на 2023г., М. започнал да упражнява вербална, а в последствие и физическа агресия спрямо св. С.. Поради тази причина по нейно настояване напуснал жилището, но периодично се срещал със свидетелката и децата си, при което се случвало безпричинно да й нанася удари.

На 21.05.2024г св. С. и св. В. излели на разходка с децата на парк „Острова“ в гр. Пазарджик. Около 22.30 часа обвиняемият се свързал по телефона със св. С. и след като узнал местонахождението й, отишъл при нея.

Между двамата възникнал спор относно начина на полагане на грижи за децата. М., ядосан от факта, че в късните часове на денонощието децата са все още извън дома им, нанесъл няколко удара с длан в лицето на пострадалата и я изритал в областта на коленете и корема. След случилото се, двамата се прибрали в дома на св. С., където се намирали нейните родителисв. В. и К.. В тяхно присъствие нанесъл още няколко удара с юмрук в лицето на св. С., след което напуснал жилището. От ударите на С. били причинени повърхностни травми на главата и контузия на коляното и корема, причиниле й болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК Св. С. сигнализирала на тел. 112 за случилото и с разпит на свидетел, 1 било дадено началото на настоящото наказателно производство, по което М. бил привлечен като обвиняем и с настоящото постановление - предаден на съд за престъплението по чл. 131, ал. 1, т.5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.

Няма спор по инкриминираните факти- те се признават от обвиняемият и се доказват не само от неговите саморазобличителни обяснения, но и от съответните им показания на пострадалата ( л.21) и нейните родители ( л.22 и л. 24, ДСП), полицейският служител Сп. К. ( л. 23), мед-.документи , удостоверяващи непосредствен преглед след физическото насилие ( л.16).

Така несъмнено установени са ударите, нанесени от обвиняемия върху пострадалата, както и тяхното местоположение и причинени последици.

Изясненият експертно , от съдебен лекар, механизъм на получаването е удар с твърд, тъп предмет, каквито са нанесените на С. юмруци, шамари и ритници; като по време на нанасянето на ударите пострадалата и нападателят били прави обърнати с лице един към друг и са причинили на жертвата : повърхностни травми на главата и контузия на коляното и корема, което й причинило болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК .

При така изяснените факти се извежда правният извод, че с действията си обвиняемият И. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал. 1 т.5а вр. чл. 130 ал.2 от НК.

От обективна страна на 21.05.2024 в гр. Пазарджик, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с ръка и крак в областта на главата, корема и коленете на М. С., й е причинил лека телесна повреда, довела до болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Престъплението е извършено в условията на домашно насилие чрез упражняване на физическо насилие- нанасяне на удари спрямо св. С. и е осъществено спрямо лице, от което обвиняемият има деца и с което е било във фактическо съпружеско съжителство ( т.31, чл. 93 НК).

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като деецът е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици, каквито са реално настъпилите увреждания на жертвата.

Затова и Съдът призна обвиняемото лице за виновно в извършване на престъпление по предложената от прокурора правна квалификация. С оглед предвиденото за това престъпление наказание, а и предвид липсата на предходни осъждания на извършителя, вкл. и приложение на чл. 78а, ал.1 от НК и доколкото липсват причинени и невъзстановени имуществени вреди от престъплението , бе обосновано и исканото освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. За отмерването й се съобрази факта, че, въпреки процесното деяние, извършителят и жертвата му са възобновили съжителството си като семейство , и Съдът определи глобата на 1000 лева - който размер се възприе като достатъчен да бъде възмездие за извършеното деяние и обезпечаващ постигане на целите от реализиране на административно-наказателна отговорност по чл. 12 ЗАНН.

2

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия се възложиха сторените по делото разноски - в размер на 279.90 лева в полза на ОД МВР Пазарджик.

По изложените съображения Съдът постанови решението си, което обяви на страните и разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3