Разпореждане № 3632 от 16.06.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 1397/2026
- Вид
- Разпореждане № 3632
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Иванка Петрова Гоцева
Други актове по делото
- Заповед за изпълнение № 680 от 16.06.2026 · Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3632 гр. Благоевград, 16.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101397 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Г. Т. с ЕГН: ********** от с***, за сумите от 306,78 евро - главница; 31,13 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.08.2025г. до 19.12.2025г. и 18,41 евро – мораторна лихва за периода от 02.08.2025г. до 07.06.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5506852 от 23.07.2025г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5506852 от 23.07.2025г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 07.06.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.
Към заявлението не са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 10,86 евро по сметка на РС - Благоевград. Не е посочено и дали са извършвани плащания от длъжника по договора за паричен заем № 5506852 от 23.07.2025г. и ако има такива - в какъв размер са плащанията и кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите. В предоставения му срок за отстраняване на нередовности заявителят е подал молби вх.№ 14076/10.06.2026г. и вх.№ 14331/12.06.2026г., с които е представил доказателства за внесена ДТ и е посочил, че не са извършвани плащания от длъжника, както преди, така и след цесията.
Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Заявлението следва да бъде отхвърлено частично, доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които 1 влекат недействителност на целия договор.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит /договор за паричен заем/ между Т. Г. Т. и „Изи Асет Мениджмънт“АД, като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за прехвърляне на вземания. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски кредит е посочен размер на предоставената в заем сума – 600 лева (с еврова равностойност от 306,78 евро), годишен лихвен процент - 46,50 %, ГПР - 59,19 % и обща сума, дължима от заемателя – 660,87 лв. (с еврова равностойност от 337,90 евро). Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, в която връзка е сключен и договор за поръчителство, с предвидено възнаграждение за поръчителя от 326,13 лева, плащането на което е включено в седмичната погасителна вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, 2 свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т.ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение (гаранция) в размер на 326,13 лева, заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит със сума по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.
При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за което се дължи възнаграждение в размер около 54 % от отпуснатия кредит, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.
Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи само неплатената главница. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница в размер на 306,78 евро е основателна и за тази сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане (правоувеличаваща законова последица от предявяване на искането), следва да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Разноски се присъждат по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 9,35 евро - държавна такса и 22,01 евро - юрисконсултско възнаграждение. За останалите суми за възнаградителна лихва и мораторна лихва, както за разноските над уважения до пълния претендиран размер заявлението подлежи на отхвърляне.
Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С***, срещу длъжника Т. Г. Т. с ЕГН:
********** от с***, за следните суми:
- сумата от 306,78 евро /триста и шест евро и 78 евроцента/ - главница, платена от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в 3 изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5506852 от 23.07.2025г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5506852 от 23.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 07.06.2026г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 31,36 евро /тридесет и едно евро и 36 евроцента/ - направени по делото разноски, от които 9,35 евро за платена държавна такса и 22,01 евро за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:
- сумата от 31,13 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.08.2025г. до 19.12.2025г.;
- сумата от 18,41 евро – мораторна лихва за периода от 02.08.2025г. до 07.06.2026г.;
- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 31,36 евро до пълния претендиран размер от 36,42 евро.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.
Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4