Решение № 171 от 21.08.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 221/2023
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 01.10.2024
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.150, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Сливница, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секраятаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100221 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация С.” ЕАД против Х. Д. Х., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1772,42 лв., от които 1512,17лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 11.11.2022г., до изплащане на вземането, 219,55 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 25.10.2022г., както и суми за дялово разпределение в размер на 33,61лв. – главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 11.11.2022г., до изплащане на вземането и 7,09 лв. лихва за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За процесното вземане, ищецът на основание чл. 410 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и било образувано ч. гр. д. № 32/2023г. по описа на РС гр. Сливница. Предвид факта, че ответникът подал възражение, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което било образувано настоящото производство. Сочи се, че ответникът е ползвател на топлоснабдения имот, като същия не е заплатил гореописаните суми за предоставяната от дружеството топлинна услуга, поради което за дружеството възниква правен интерес от предявяване на иска. Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.
Ответникът Х. Х. чрез адв. Р. Н. – САК, е представил в срока писмен отговор по реда 1 на чл.131 от ГПК, с който заявява, че оспорва предявения иск като частично неоснователен, тъй като ответникът се явява клиент само по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот, поради което следва да отговаря само за половината сума, тъй като през 2019 г. той и лицето П.Х. са дарили имота на внука си, като са си запазили пожизнено право на ползване, поради което прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на част от претендираните суми. Твърди, че не оспорва доставката на топлинна енергия по количество и качество, нито осчетоводените записвания на дружеството, нито твърдението, че има неизвършени плащания. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъде оставено без уважение искането за допускане на СТЕ и ССче. Не представя писмени доказателства.
С Определение от 10.07.2023 г. като трето лице – помагач на ищеца е привлечен ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, като не представя становище по делото.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС- Сливница, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия и достъп до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в имот гр. С., ж.к. Т., бл.30, вх.Б, ет.8, ап.70, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
Между страните не се спори, че ответникът се явява потребител на доставяните от ищеца услуги в качествто си на носител на вещно право на ползване върху топлоснабден имот, 2 находящ се в гр. С., ж.к. Т., бл.30, вх.Б, ет.8, ап.70. Не се оспорва количеството начислена топлоенергия, както и размера на претенцията, включително и вземането за дялово разпределение.
Спорно по делото е дали ответникът отговаря изцяло за задълженията или до размера на ½ от тях, както и дали вземанията на ищеца са погасени по давност.
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот /л.15/ П.Г.
Х.а и Х. Д. Х. прехвърлят на Ц.Р.С. своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.
Т., бл.30, вх.Б, ет.8, ап.70, като с този договор прехвърлители си запазват вещно право на ползване.
Не е спорно, че П.Г. Х.а и Х. Д. Х. са съпрузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Семейния кодекс съпрузите отговарят солидарно за задълженията поети за задоволяване на нуждите на семейството. Именно такива са и задълженията за заплащане на ползвани услуги по доставка на доплинна енергия за домакинството на съпрузите, в което живеят съвместно.
С оглед изложеното всеки един от съпрузите отговаря за целия дълг и краядиторът може да предяви иск за целия дълг само срещу един от съпрузите.
Наред с това от служебно изготвена от съда справка се установява, че П.Г. Х.а е починала на 27.04.2020 г., като за периода след това за задълженията за доставена топлинна енергия отговаря единствено преживелия съпруг – ответника по делото, като единствен ползвател на имота.
С оглед изложеното съдът приема, че се доказа качеството потребител на ответника, който отговаря за целия дълг.
По делото се претендира от ищеца сума в размер на 1512.17 лева – стойността на отдадената топлоенергия от сградната инсталация, ТЕ за отопление и БГВ, за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
В разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. В това число и топлинна енергия за БГВ.
Ответникът не оспорва начисленото количество топлинна енергия, както и неговата стойност. Не се оспорва, че ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД извършва дялово разпределение в процесната етажна собственост, както и начислените такси за тази услуга.
С оглед изложеното исковете за главница са доказани по осноивание и размер.
Доколкото съдът прие, че исковете са доказани по основание и размер, следва д абъде разгледано, своевременно напарвеното от ответника, всрока по чл.131 ГПК, възражение за погасяването им по давност.
Задълженията на потребителите на услуги по доставка на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – краятката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 3
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В чл.31, ал.1 от Общите условия /л.38/ са предвидени начините, по които се заплаща топлинната енергия, като един от тях е на месечни вноски по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска. Именното това е начина на заплащане на топлинната енергия в случая, видно от представената от ищеца справка /л.27/.
В чл.33, ал.1 от Общите условия е предвидено, че клиентите следва да заплащат месечните си месечните си дължими суми в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест след изтичане на този 45-дневен срок вземането става изискуемо и от тогава започва да тече погасителна давност.
В тази връзка следва да се изясни, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
С оглед изложеното за вземането за м.05.2019 г., изискуемостта е настъпила на 15.07.2019 г., за м.06.2019 г. – на 15.08.2019 г. и така за всяко следващо.
Съдът приема, че е изтекла давността за вземанията за периода м.05.2019 г. до м. 08.2019 г. вкл., които съгласно таблицата на стр.3 от ССчЕ /л.83/ са в размер на 234,14 лева.
Вземането за м.09.2019 г. не е погасено по давност, защото изискуемостта за него е настъпила на 15.11.2019 г., а заявлението е подадено на 11.11.2022 г., преди изтичане на давността и с подаването му е прекъсната същата.
Необхванати от погасителната давност са вземанията за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. /три години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, подадено на 11.11.2022 г./ на обща стойност 1278.03 лева, до която сума искът за главница за доставена и незаплатена топлинна енергия ще се уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 1512.17 лева и за периода м.05.2019 г. до м.08.2019 г. вкл. искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.
Лихвата за забава върху погасената по давност главница е в размер на 50.14 лева – за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., изчислена служебно от съда с помощта на онлайн 4 калкулатор. В тази част съдът не краядитира Съдебно-счетоводна ексепртиза, доколкото тя е приела като начален период на начисляване на лихвата за забава 15.09.2019 г., а не заявения от ищеца 15.09.2020 г., на което се дължи по-големия размер на изчислената от вещото лице лихва за забава.
Лихвата за забава върху вземанията необхванати от погасителната давност е в размер на 169.41 лева за периода 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., до която сума искът ще се уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 219.55 лева ще се отхвърли като неоснователен.
Вземането за дялово разпределение е погасено по давност за периода м.10.2019 г. до 10.11.2019 г. или само за период от един месец, което е в размер на 1.74 лева, видно от счетоводната справка /л.28/. Съдът некраядитира експертизата в частта за стойността на вземането за дялово разпределение, погасено по давност в размер на 10.47 лева, доколкото вещото лице отново е взел по-ранен начален период за това вземане – м.05.2019 г., а не заявения от ищеца - м.10.2019 г. Този иск ще бъде уважен за сумата от 31.87 лева за периода 10.11.2019 г. до м.04.2021 г., а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 33.61 лева и за периода м.10.2019 г. до 10.11.2019 г. искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Разпечатката съдържа 44 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f9a0091-0c77-457d-82cb-bfba73007759