Решение № 356 от 04.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер

356 Година

2018, 04 май гр.Бургас

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав на четвърти май година две хиляди и осемнадесета, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА секретар ………………………….. като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова гражданско дело № 509 описа за 2018 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по частната жалба на „ПР ХОЛДИНГ” ЕООД с ЕИК ********* – длъжник по изп.дело № 20188040400011 по описа на ЧСИ Делян Николов, против постановлението на ЧСИ, с което е приел разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело, съобщено на длъжника-жалбоподател с връчена му Покана за доброволно изпълнение изх.№ 4624/06.02.2018 г. Твърди се, че приетите от ЧСИ разноски на взискателя по изп.дело са изключително завишени като в крайна сметка надвишават с близо 150% главницата по дълга на жалбоподателя. По-конкретно се твърди, че се обжалват: размерът на приетия по делото хонорар с Разпореждане за присъединяване на взискател въз основа на изпълнителен лист по чл.456 от ГПК изх.№ 3192/26.01.2018 г. в размер на 700 лв, който се оспорва като прекомерен с оглед размера на вземането по изпълнителен лист № 399/20.11.2017 г. (2101,34 лв) и разпоредбата на чл.10, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението; размерът на приетия при образуване на изп.дело адвокатски хонорар, за който се твърди, че длъжникът не е получавал разпореждане или постановление за приемането му, и който също се оспорва като прекомерен; разноските на ЧСИ описани в подробния размер на дълга както следва: такси ТТРЗЧСИ при ЧСИ М.Обретенова - 755,62 лв; първоначални такса опис - 60,00 лв; Разноски вещо лице - 400,00 лв; Такса опис - 504,00 лв; Такси по с/ка 25831/26.01.2018 г. - 60,00 лв; и Пропорционални такси 1740,07 лв. По отношение на оспорените такси се твърди, че за част от тях (разноските направени от ЧСИ М.Обретенова), разноски са начислени за изпълнителни способи, които въобще не са направени; таксата за опис, която се определя по правилата на чл.73, ал.4 от ГПК, вр.чл.20 от ТТРЧСИ, би следвало да възлиза на 222,91 лв, а в сметката на ЧСИ е повече от два пъти по-голяма; при изчисляването на пропорционалната такса по чл.26, ал.1, б.”г” от ТТРЧЗСИ ЧСИ неправилно е включил в размера, въз основа на който изчислява таксата и авансово платените такси, както и неправомерно изчислената такса за опис.

Претендира се отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изп.дело

– „ТЕМПЕКС” ЕООД гр.Пловдив с ЕИК *********, представя в законовия срок отговор, с който оспорва жалбата като частично недопустима и неоснователна. Жалбата по отношение на главния изп.лист и приетото за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение се твърди, че е недопустима като просрочена. Твърди се, че Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 2202/31.01.2017 г., с която длъжникът е бил уведомен за приетия по изп.дело адв.хонорар в размер на 3 500 лв, е била връчена на длъжника „ПР Холдинг” ЕООД на 09.02.2017 г., съотв. срокът за обжалване на постановлението за разноски е изтекъл на 23.02.2017 г., поради което подадената на 15.02.2018 г. е просрочена. По същите съображения се твърди, че жалбата е недопустима и в частта й, против изчислените и приети за събиране разноски на ЧСИ М.Обретенова, съобщени на длъжника с ПДИ с изх.№ 2202/31.01.2017 г., връчена на длъжника „ПР Холдинг” ЕООД на 09.02.2017 г. Независимо от изложеното по допустимостта на жалба, в тези части се твърди, че тя е и неоснователна, тъй като към момента на образуване на делото дългът е бил в размер на 59 191,06 лв, поради което съдебният изпълнител правилно е определил таксите за извършване на изпълнителни способи, както и дължащата му се пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ спрямо размера на дълга. Поради просрочие на жалбата в посочените части взискателят претендира оставянето й без разглеждане като недопустима.

В останалата част - по отношение на присъединения изп.лист и приетото за събиране от ЧСИ адв.възнаграждение, въззиваемият изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи се, че първоначално приетият по делото с разпореждането за присъединяване адв.хонорар в размер на 700 лв, е бил редуциран с Постановление изх.№ 6758/21.02.2018 г. на ЧСИ Делян Николов и намален на 388 лв, т.е. на минимума по Наредба № 1/2004 г. по МРАВ. Претендира се в частта на заявеното оплакване по т.1, жалбата да бъде оставена без уважение, а в останалата част - по т.2 и т.3 - без разглеждане, като просрочена. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

ЧСИ Д.Николов излага мотиви за недопустимост на жалбата в частта й против първоначално приетия адв.хонорар в размер на 3500 лв, поради подаването й след изтичането на законовия срок.

В останалата част се сочи, че жалбата е неоснователна. Относно приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 700 лв във връзка с присъединеното вземане на взискателя се сочи, че той е бил приеч от ЧСИ с разпореждането му от 26.01.2018 г., с което е допуснато присъединяване на вземане на взискателя “ТЕМПЕКС” ЕООД за сумата от 2101.34 лв. Сочи се, че във връзка с подадени две молби от длъжника “ПР ХОЛДИНГ” ЕООД за намаляване на приетото по делото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, и дадено от взискателя “ТЕМПКС” ЕООД съгласие за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение, ЧСИ е намалил приетия по делото адвокатски хонорар от 700 лв до 388 лв, който е минималният размер по Наредба 1/2004 г. за МРАВ. По отношение на обжалването на разноските по изпълнението се сочи, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че таксите на ЧСИ М.Обретенова (в размер на 755.62 лв) са начислени по образуваното при нея изп.дело, като в изп.дело се съдържат доказателства за плащането им от взискателя. Таксата за присъединяването на допълнителното вземане на взискателя “ТЕМПЕКС” ЕООД, в размер на 60 лв се дължи съгласно т.11 от ТТР към ЗЧСИ при присъединяване на вземания по реда на чл. 456 ГПК. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 740,07 лв се сочи, че е изчислена към 06.02.2018 г., към която дата размерът на дълга е 20 500,97 лв.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Делото първоначално е било образувано под № 20177580400109 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, по молбата на взискателя взискателя „ТЕМПЕКС” ЕООД против длъжника „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД, на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.24/2017 г. по описа на НРС, с който „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД е осъден да заплати на „ТЕМПЕКС” ЕООД 44 400 лв – главница, представляваща неизплатена част от продажната цена по договор № 1/19.05.2016 г. за покупко-продажба на климатични системи, законна лихва върху главницата, считано от 12.01.2017 г., 2277,72 лв – неустойка, и 934 лв – съдебни разноски.

Съдът констатира, че по изп. дело № 20177580400109, на длъжника длъжника „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД е била изпратена ПДИ (изх.№ 2202/31.01.2017 г., получена от него на 09.02.2017 г., с която длъжникът е бил уведомен, че задължението му по изп.дело възлиза на 6 711,72 лв неолихвяема сума, 44 400 лв главница, 234,33 лв лихви, 3 500 лв присъдени разноски и 248,40 лв разноски по изп.дело, както и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИс включен ДДС в размер на 4 096,61 лв.

Изп. дело № 20177580400109 със страни взискател „ТЕМПЕКС” ЕООД и длъжник „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД, е било изпратено от ЧСИ М.Обретенова на ЧСИ Д.Николов, при когото на 04.05.2017 г. е било образувано под № 20178040400296.

Изп. дело № 20177580400838 е било образувано от ЧСИ

М.Обретенова въз основа на протокол с изх.№ 38392/24.10.2017 г., съставен по изп.дело № 296/2017 г. по описа на ЧСИ Д.Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М.Обретенова срещу длъжника „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД.

С Протокол от 21.12.2017 г. по изп.дело № 20177580400838 ЧСИ Мариана Обретенова, peг. № 758 на КЧСИ, с район на действие ОС- Пловдив, във връзка с молба от взискателя „ТЕМПЕКС” ЕООД, с която е заявено искане изп. дело № 20177580400838 да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Делян Николов, peг.№ 804 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Бургас, е прекратила производството по изп.дело № 20177580400838 и е изпратила делото на ЧСИ Делян Николов за продължаване на изпълнителните действия.

След изпращането на делото на ЧСИ Д.Николов, производството е образувано под № 20188040400011, за което ЧСИ Д.Николов е уведомил ЧСИ Мариана Обретенова.

С молба вх.№ 1122/15.01.2018 г., взискателят „ТЕМПЕКС” ЕООД е поискал да бъде присъединен по изп.д.№ 20188040400011 на основание чл.456 от ГПК, като е приложил изпълнителен лист, издаден по т.д.226/2017 г. на БОС, по силата на който длъжникът „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД е осъден да заплати на „ТЕМПЕКС” ЕООД сумата от 2 101,34 лв съдебни разноски.

С обжалваното разпореждане изх.№ 3192/26.01.2018 г. за присъединяване на взискател въз основа на изпълнителен лист по чл.456 от ГПК, ЧСИ Д.Николов е присъединил по образуваното вече при него изпълнително дело (между същите страни), взискателя „ТЕМПЕКС” ЕООД против длъжника „ПР ХОЛДИНГ“ ЕООД за сумата от 2 101,34 лв съдебни разноски, по изпълнителен лист № 399/20.11.2017 г. В същото разпореждане (т.2) ЧСИ е приел разноски по делото – адв.хонорар в размер на 700 лв и (т.3) авансови такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 60 лв.

На длъжника е изпратена ПДИ, връчена му на 08.02.2018 г.

На 12.02.2018 г. по делото е постъпила молба от длъжника с искане за намаляавне на адв.възнаграждение поради прекомерност, а на 15.02.2018 г. по изп.дело е постъпила настоящата жалба.

С разпореждане изх.№ 6758/21.02.2018 г., ЧСИ е намалил приетото адвокатско възнаграждение, от 700 лв до 388 лв.

Жалбата е подадена от длъжник, против действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК – произнасяне по разноските.

Жалбата, подадена против „приетия още при образуването на изпълнителното дело адв.хонорар“ в размер на 3 500 лв, съдът намира за недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Както се посочи по-горе, по делото е установено, че за приетия от ЧСИ М.Обретенова като разноски на взискателя адв.хонорар от 3 500 лв с Постановление изх.№ 2205/31.01.2017 г., длъжникът е бил уведомен с получаването на ПДИ на 09.02.2017 г., поради което подадената на 15.02.2018 г. жалба е просрочена.

В останалата част, съдът намира подадената жалба за допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Неоснователно е оплакването, че приетият по делото адвокатски хонорар в размер на 700 лв във връзка с присъединеното вземане на взискателя, е прекомерен.

Съгласно чл.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: 200 лв за образуване на изпълнително дело (чл.10, ал.1) и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата (чл.10, ал.1).

В настоящия случай след приемането на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв на 26.01.2018 г. разпореждането на ЧСИ Д.Николов, по искане на длъжника, ЧСИ е намалил приетото адв.възнаграждение до размера от 388 лв. Съдът намира, че така приетото след извършеното намаление на основание чл.78, ал.5 от ГПК, адвокатско възнаграждение, което обстоятелство, съдът съобразява, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, е съобразено с размера на присъединеното вземане на взискателя против длъжника по изпълнителното дело, и и с разпоредбанта на чл.10, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.