Протокол № 1997 от 12.12.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1997 гр. Варна, 07.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И. Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501903 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Въззивникът И. С. И., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява; представлява се от адв. Д.П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата И. В. М., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично; представлява се от адв.Юл.Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият Ж. В. М., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично; представлява се от адв.Юл.Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция ,,СП“ – Варна , редовно призована; не се явява представител.

Свидетелят Д. М. Б., доведена от въззивната страна, се явява. Същата бе поканена да изчака извън съдебната зала.

СЪДЪТ констатира, че в съдебната зала присъства и лицето С. И. Б., който заявява, че е съпруг на свид.Д. М.Б. и баща на И. И., когото също покани да излезе от съдебната зала, за да бъде разпитан по-късно.

1

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. П.: Промяна в становищата на страните няма, опитахте да се споразумеем, но това няма как да се случи, не успяхме да се разберем.

Говорил съм със страните, за мен най-добре беше да се постигне споразумение, но те не са съгласни.

Адв. Д.: Ние сме доволни от решението, поради което и не го обжалваме. Моите доверите искат детето да остава при тях с преспИ.е.

В-мият М.: Живеем в с. Въглен, желаем детето Д. да го виждаме, искаме да имаме възможност да го взимаме поне два пъти в месеца. Искаме да остава да спи при нас събота и неделя, да е с нас и на празници.

Детето иска да е при нас, но по улицата като се разминаваме с детето, когато е с другата си баба, то навежда глава. Другата баба и дядо водят детето на училище, което се намира в селото. Забелязвам, че това дете е инструктирано, за да няма много допир с нас.Това съм го забелязал когато детето е с баба си, а с дядото нямаме такъв проблем. И с бащата нямаме проблем. Само когато е с бабата виждам, че детето излъчва притеснение от баба си.

В-мата М.: Д. има страх от баба си, че разговаря с нас. Всички живеем в с. Въглен.

В-мият М.: Селото ни се състои от около 1000 души. Другите баба и дядо са на 7-8мин пеш от нас. По средата на селото живеем, около центъра, 2 често се засичаме. Училището, където учи детето, се намира в началото на селото, на 10мин от дома ни. За да се отиде до училището не се минава покрай нашата къща, ние не сме близо до училището, горе-долу сме на еднакво разстояние. Бабата е забранила в училището да ни дават детето, ако искам да отида и да вземе дете от училището няма да ми го дадат, т.е. учителите няма да ми го дадат, защото така е казано от бабата и има писмена забрана. На 28.09.2022г. другата ми дъщеря роди близнаци и на изписването им на 03.10.2022г. отидох да взема Д. от училището, за да бъде с нас, защото бяхме цялото семейство, но от училището не ми я дадоха. Другата ми дъщеря се казва Пенка. Дядото на Д. ни разреши да я вземем, но бабата не разреши.

Бащата И. работи в чужбина на автомивки, в годината един път си идва тука, тази година беше тук септември месец и по миналата година за Нова година, идва си за по две седмици, колкото му дават отпуска. Той работи в Англия, няма друго семейство там. Когато си дойде в България сега септември месец тази година се видяхме с него и детето, което беше при него. Видяхме се на улицата пред тяхната къща, искахме да вземем детето, бащата излезе говорихме си, всичко нормално, с него проблем нямаме.

В-мата М.: Работя в болница ,,Св.Марина“ като санитарка. Искаме да си вземем детето, макар че ни е определено от съда детето да е с нас в дните петък–неделя, това нещо не се спазва. Детето Д. не остава да спи при нас, защото като го вземем и след 4-5ч започват да звънят да я връщаме. Дядо и баба почват да звънят. Бабата не иска да говори с нас, с нея не контактуваме, дядото е връзката, когато искаме да вземем детето, обаждаме му се на него, макар, че той си е на работа, той се обажда на бабата и подготвят детето, но след като я вземем, детето казва: ,,Искам до 18-19ч да се прибера, защото баба се сърди“.

В-мият М.: Работя в строителството.

СЪДЪТ намира, че за изясняване на спора от фактическа страна, следва да допусне до разпит лицата Д. М. Б. и С. И. Б., поради което О П Р Е Д Е Л И:

3

ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание Д. М. Б. и С. И. Б., и ВПИСВА същите в СЛП.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Д. М. Б., след снемане на самоличността му.

Свидетелят Д. М. Б.: **********, 54г, омъжена, неосъждана, българка, българска гражданка, майка съм на И. И. и баба на Д.. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

Желая да свидетелствам.

Причината за мен да не се виждат другите баба и дядо с детето Д. е, че не искаме. Когато те са искали детето сме го давали, но го връщат в неопределен час. Винаги трябва ние да им се обадим да го връщат към 19-20ч.

Иначе по режима детето трябва да е с тях в седмицата един път от 10ч, но го взимат в различно време, зависи кога детето се събуди, ама после много късно я връщат. След като е била при тях Д. си идва много агресивна, мръсна, много често ми се оплаква, че я боли глава. Отива там при тях за един ден. Аз я пращам при тях чиста, после мръсна си идва. Мръсни са дрехите, лицето, косата. Играела е и не може да не се изцапа, по някога се обаждат дрехи да пращаме при тях, понякога се мокри. Не казвам, че не трябва да си играе.

След като е била при тях после си идва агресивна.

Другите баба и дядо говорят за баща , че е лош, че баща няма да се прибира от Англия, заради това детето беше много разстроено преди нейния рожден ден и ревеше. Синът ми работи в Англия на автомивка. Идва си два пъти в годината за малко време, за по две седмици. Когато той си идва тук детето е с него, иначе като го няма всяка вечер се виждат по месинджър. И. и Д. са заедно, когато той е тук в България. Когато бащата е тука последно другите баба и дядо не се видяха с бащата на детето. На 08.07. Д. има рожден ден и те не дойдоха да я вземат, бащата беше тука. След това той не си е идвал в България.

Работя в болница ,,Св. Марина“ като санитар на 5-ти етаж в детско отделение.

4

Госпожата /посочва в-мата М./, тя работи в същата болница като санитарка, но в друго отделение. С дядото и бабата не общувам, в началото първата година като почина майката на Д., те искаха всеки ден детето да е там, но ние не искахме, защото тя беше на градина. Друга причина да не си говорим има. Има много причини. Бяхме се скарали, защото те винаги един път бяха взели детето от пътя от ръцете на дъщеря ми, казах, че не е хубаво от пътя да я вземате, елате от вкъщи. Имам и друга дъщеря – М.. Тя живее във Владиславово, сега и тя е в Англия. Те ни обвиняха, че ние сме виновни, че дъщеря им починала; ние нямаме вина; ние не сме обвинявали тяхната дъщеря в нищо.

Адв. П.: Нямам въпроси към свидетелката.

Адв. Д.: Нямам въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ освободи свидетеля Д. М. Б..

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля С. И. Б., след снемане на самоличността му.

Свидетелят С. И. Б.: **********, 53г, женен, неосъждан, българин, български гражданин, баща съм на И. И. и дядо на Д.. Предупреден съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

Желая да свидетелствам.

Знам за причината да се стигне до тук, но не виждам смисъл, а всичко това е само харчене на пари. Другите баба и дядо на Д. идваха събота да я вземат. Според мен пречка Д. да спи в тях няма. Моята съпруга не си говори с тях от година може би, точна дата не мога да посоча. Докато беше жива майката на Д., си говориха, но след като почина, те си знаят двете поради какви причина, спряха да си говорят, аз не се бъркам. Знам, че е имало разговор между тях. Имало е някакво спречкване, но аз не съм присъствал.

Работя като шофьор на камион и отсъствам. По телефона повече се чуваме с жена ми. Карам зърновоз, нямам работно време, пътувам в рамките на България и отсъствам с дни.

5

Синът ми е в Англия, там работи и живее, идва си тук по два пъти в годината. Тази година си дойде лятото, след това не си е идвал. За рождения ден на Д. бяхме вкъщи, другата баба и дядо не говорят с нас и не ги поканихме. Двете баби не си говорят. Аз си говоря с тях, говоря си с И. и с Ж.. Синът ми не мога да кажа в какви отношения е с тях, не съм бил като е говорил с тях, но не са скарани. Ако той иска да се чуе с тях може да им се обади винаги, когато той е тук и е с детето може да им отиде на гости, те също могат да се виждат с него.

Д. – внучката, иска да ходи при другите си баба и дядо. Ходил съм в тях, когато детето е там и съм виждал, че се занимават с нея. Условията в тяхната къща са добри, чисто е, подредено, прилично. Имат син, който живее при тях, той има жена, дете няма. Имат двор, който си е селски двор, гледат животни. Д. ходи с дядо си при зайчетата и кучетата, имат кокошки.

Адв. П.: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв. Д.: Нямам въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ освободи свидетеля С. И. Б. от съдебната зала.

Адв. П.: Няма да сочим други доказателства.

Адв. Д.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските.