Решение № 657 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110103075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът А. Д. А. твърди, че на 28.05.2024 г. сключил с ответника „С. Б.“ АД трудов договор за срок от 03.06.2024 г. до 30.09.2024 г., по силата на който бил назначен на длъжност „работник товаро-разтоварна дейност“ с място на работа Л. В.. Заявява, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.

Поддържа, че е изпълнявал отговорно задълженията си се е съобразявал с предварително разяснените процедури и мерки, съпътстващи полагането на труд на работното му място.

Излага, че на 25.09.2024 г. около 2:00 часа след полунощ претърпял трудова злополука – по време на разтоварването на багаж от товарното отделение на самолет товарната лента захванала ръкавицата и затиснала дясната му ръка, вследствие на което било причинено счупване на втора и трета друга метакарпална кост на два пръста на дясната му ръка. Злополуката била приета за трудова с Разпореждане № 35907 от 03.10.2024 г. на ТП на НОИ - София-град.

Поддържа, че вследствие на инцидента бил във временна неработоспособност около 3 месеца. Наложило се да премине през множество медицински прегледи, в продължение на два месеца бил с гипсова имобилация и имобилизация ортеза, а след това повече от месец ходил на рехабилитация.

1

Наред с физическите болки преживял и огромен емоционален шок. Травмата довела до дискомфорт и затруднения при задоволяване на ежедневните му потребности. Изпитвал затруднения да се самообслужва, не можел да натоварва дясната си ръка и имал проблеми със захвата, поради което се наложило да бъде подпомаган от своите близки. Дългият период, през който изпитвал болки и били ограничени движенията в областта на дясната гривнена става, повлиял негативно и върху психиката му. Твърди, че е понастоящем не се е възстановил напълно и продължава да изпитва болки и страдания.

Заявява, че вследствие на трудовата злополука извършил разходи за закупуване на медицински консумативи, както и заплащането на такси за прегледи пред лекарски комисии и рентген на обща стойност 385.50 лв.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:

1) сумата от 5000 лева /с равностойност в размер на 2556.46 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.09.2024 г. до окончателното й изплащане;

2) сумата от 385.50 лева /с равностойност в размер на 197.10 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени медицински разходи, причинени вследствие на горепосочената трудова злополука.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава наличието на трудовоправна връзка между страните, както и факта на настъпване на процесната трудова злополука.

Твърди, че техническото състояние на оборудването, с което ищецът е работил, е било изрядно и напълно съответстващо на изискванията. В този смисъл поддържа, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 275 КТ и не е допуснал пропуски в организацията на трудовия процес, които да са довели до злополуката.

Заявява, че ищецът е преминал задължителния инструктаж по безопасност при работа, като това е надлежно удостоверено с подписа му в съответните регистрационни книги, заверени от Инспекция по труда. Поради изложеното счита за доказано, че А. А. е бил информиран за потенциалните рискове, свързани с длъжността и използваното оборудване, както и за необходимите предпазни мерки. Изтъква, че на всички служители е проведен задължителен инструктаж по безопасност при работа с подвижната транспортна лента, съдържащ изрично предупреждение относно риска от притискане на ръка и пръсти при контакт с движещата се лента, онагледено с изображения.

Навежда доводи, че ищецът е нарушил правилата за безопасна работа с 2 движещата се лента, като е поставил ръката си в опасна близост до лентовото съоръжение, в противоречие с указанията за безопасност. Поддържа, че това поведение следва да се квалифицира като груба небрежност и съответно да бъде намалена отговорността на работодателя.

Твърди, че непосредствено след инцидента ищецът отказал да бъде отведен в спешна помощ въпреки многократните препоръки на неговите колеги и служителите на смяна. Поради това и с оглед отправените от семейството на ищеца предложения за извънсъдебно финансово уреждане на въпроса оспорва интензитета на претърпените от последния страдания. Счита, че ищецът не е претърпял трайна неработоспособност нито е доказал значително увреждане на качеството си на живот. Изтъква, че не се е наложила оперативна интервенция, а лечението се е изразило в краткотрайно гипсиране, което не е засегнало сериозно двигателната функция на ръката. Заявява, че рехабилитация се препоръчва и при леки травми, като провеждането на такава не може да обоснове извод за тежест на увреждането. Намира за недоказани твърденията за претърпян сериозен стрес, надвишаващ нормалното за подобен тип инцидент. Поддържа, че с оглед естеството на телесното увреждане следва да се приеме, че настъпилият дискомфорт е временен не е довел до невъзможност за самостоятелно обслужване на ежедневни нужди или изпълнение на елементарни битови дейности.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност - да бъде определено обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, както и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:

1) че към 25.09.2024 г. между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „работник товаро-разтоварна дейност“ с място на работа Л. В.; 2) фактът на настъпилата на 25.09.2024 г. злополука, вследствие на която ищецът е претърпял телесно увреждане, изразяващо се в счупване на втора и трета друга метакарпална кост на два пръста на дясната му ръка; 3) че с Разпореждане № 35907 от 03.10.2024 г. на ТП на НОИ - София-град настъпилото събитие е признато за трудова злополука.

Горепосоченото разпореждане е влязло в сила на 09.10.2025 г. съгласно представеното по делото удостоверение, издадено от Директора на ТП на НОИ – София-град /л. 110/.

Наличието на трудово правоотношение между страните се потвърждава и от представения от ищеца трудов договор /л. 19/, като същото е прекратено поради изтичане на неговия срок, видно от Заповед № 201/25.09.2024 г. /л. 18/.

Видно от приложения към исковата молба лист за преглед на пациент в 3

КДБ/СО /л. 14/, на 25.09.2024 г. в 10:11 часа А. А. е постъпил в Спешното отделение на МБАЛ „****“ АД, където му е поставена диагноза „счупване на друга метакарпална кост“. Същият е насочен за амбулаторно лечение, като му е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни, препоръчам му е покой и прием на обезболяващи.

Към писмените доказателства по делото са приобщени амбулаторни листи от проведени прегледи на ищеца от ортопед-травматолог, в които също е отразена горепосочената диагноза /л. 6-12/. Видно от съдъежанието им, гипсовата имобилизация е свалена на 25.10.2024 г., като е препоръчана имобилизация с ортеза за 15 дни. При извършена последващ преглед на 16.12.2024 г. е констатирано, че А. не изпитва болка, а движенията в гривнената става и ставите на пръстите не са ограничени, като същият е насочен към рехабилитация.

Представени са болнични листи, от които става ясно, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода от 25.09.2024 г. до 07.11.2024 г. /л. 10 и л. 13/.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства за извършени разходи в общ размер от 385.50 лева за медицински прегледи, консумативи и изследвания /л. 15/.

От ответника са представени извлечения от книга за проведен периодичен инструктаж, в която ищецът е удостоверил с подписа си, че е преминал такъв /л. 50-51/. От така представеното писмено доказателство обаче не може да се установи конкретното съдържание на проведения инструктаж, нито връзката му с приложените на л. 48-49 от делото материали, в които мерките за безопасност при работа с лентов товарач са онагледени със снимки и илюстрации.

Към отговора на исковата молба са приложени документи за извършени технически проверки на товарачи с транспортна лента. Доколкото обаче се касае за едностранно съставени от страната частни документи, същите не се ползват с материална доказателствена сила.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебномедицинска експертиза, заключението по която следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно изготвено и аргументирано.

Съгласно същото на 25.09.2024 г. А. А. е получил диафизарно счупване на втора и трета предкиткови кости на дясната ръка без съществено разместване.

Вещото лице сочи, че счупването добре отговаря да е получено при притискане на ръката от транспортна лента, както е посочено в исковата молба. Достига до извод, че така констатираната травма е обусловила затруднение движението на ръката за период от около два месеца. В заключението е отразено, че по повод получената травма на ищеца е поставена гипсова имобилизационна превръзка на предмишницата, китката и дланта на дясна ръка за един месец, след сваляне на която поради наличен оток на дланта е поставена имобилизационна ортеза за 15 дни. Отразено е, че за пълното възстановяване на ръката са били нужни около два месеца, като то е констатирано при извършения на 16.12.2024 г. преглед.

4

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Воденият от ответника свидетел Х. Д. Х., излага, че работи в „С. Б.“ АД като супервайзор на шофьори и товарачи. Тъй като при настъпването на процесния инцидент не бил на работа, научил за него по-късно. Заявява, че на техниката, обслужваща самолетите, се прави ежедневна техническа проверка, като такава е извършена и в деня на настъпване на трудовата злополука с ищеца. Наред с това сочи, че на всички служители се извършват обучения с продължителност 2-3 дни преди започване на работа. Излага, че в периода, в който ищецът работел за дружеството, като негов ръководител на два пъти му е правил забележки – поради неспазване на работното време, както и поради небрежно отношение при товаренето на куфари. Заявява, че други подобни инциденти не е имало в периода, в който той работи в дружеството.

Показанията на св. Х. следва да бъдат ценени като достоверни, доколкото същият възпроизвежда обстоятелства, за които има преки и непосредствени впечатления. Следва обаче да се има предвид, че той не е присъствал при настъпване на трудовата злополука с ищеца, поради което от изложеното от него не биха могли да бъдат направени изводи относно конкретния механизъм, по който е причинено телесното увреждане.

Като свидетел по делото е разпитан и бащата на ищеца М. И. Н.. Същият заявява, че на 25.09 около 4 часа А. се прибрал от работа и споделил за инцидента, както и че ръката му е започнала да се подува. Сутринта отишли на преглед, била направена рентгенова снимка и се установило, че ищецът има счупване на два пръста, поради което го гипсирали. Гипсът останал за около месец, след което била поставена ортеза. Св. Н. заявява, че след инцидента синът му бил в шок и започнал да плаче, защото се опасявал, че няма да може да работи със счупена ръка. След счупването ищецът не можел самостоятелно да се преоблича, да ходи до тоалетна или да се къпе. Налагало се да му помагат при хранене. След премахване на ортезата провели и рехабилитация за около 20 дни. Св. Н. заявява, че ищецът изпитвал болки при движение в продължение на близо 3 месеца. Сочи, че описаните затруднения да се самообслужва продължили около месец и половина-два, като към настоящия момент ищецът се е възстановил.