Решение № 490 от 15.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900248 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. З. Й., с която са предявени осъдителни искове срещу „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 01.09.2024 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на ответника, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1768.76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2024 г., в гр. Варна, на кръговото кръстовище на бул. „Княз Борис I“ с ул. „Арх. М. Й.“, в посока к. к.

„Златни пясъци“, ищецът управлявал мотоциклет „Ямаха Ф31“ с рег. № ****, като през време на движението си бил блъснат от навлезлия с ляв завой в съседната лента, по която се придвижвал пострадалият, водач на л. а. „Хюндай 1

Туксон“, рег. № ****, управляван от Н. Д. К.. В резултат на съприкосновението между двете МПС, тялото на ищеца се озовало във въздуха повече от 4 метра в странична посока и се приземило на повече от 10 метра от мястото на удара в страничните на пътя тревни площи. Участъкът на ПТП бил посетен от полицейски екип на 5 РПУ на ОДМВР – Варна и бил съставен протокол за ПТП № 33/01.09.2024 г., както и АУАН на водача на лекия автомобил. В същото време, пострадалият бил откаран от екип на ЦСМП в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ ЕАД, където били констатирани следните телесни увреждания: изкълчване на дясната раменна става, открита рана по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, контузия на левия глезен, контузия на дясното коляно, контузия на десния лакът, множество ожулвания и кръвонасядания в областта на предния десен хълбок, задната част на дясната предмишница и дясната подбедрица. Сочи се в исковата молба, че дясната ръка на ищеца била имобилизирана с превръзка тип „Митела“ с указания за употребата й за период от минимум 4 седмици, а раната на лявата подбедрица била обработена с шевове.

Ищецът твърди, че след изписването му от лечебното заведение се намирал на легло и в силни болки, не можел да повдигне дясната си ръка, налице била невъзможност за нормален сън, което оказало негативно въздействие върху психиката му. Излизал от дома си единствено за насрочени лекарски прегледи. Сочи, че възстановителният процес протекъл бавно и с появили се усложнения, изразяващи се в удължаване срока на използване на имобилизация на дясната ръка за общо 9 месеца, а раната на лявата подбедрица заздравявала с усложнения след премахване на шевовете. Три месеца след ПТП пострадалият не се бил възстановил от телесните увреждания. На 16.12.2024 г. били извършени преглед и рентгеново и ЯМР изследвания, от които били установени болезненост и ограниченост на елевация, абдукация и ротация на дясната раменна става; хипотрофия на раменната мускулатура; Банкарт лезия и дефект по горнолитерален контур на главата на десния хумерус – Хил-Сакс дефект, контрактура, посторо-латерална нестабилност на дясната коленна става, наличие на лек оток в медиалния компартмент, субблокаж, ограничени и болезнени движения, руптура на частична лезия в медиалния менискус, руптура на задна кръстна връзка, хипестезия по нервус фибуларис декстра. Понастоящем, ищецът не бил възстановен.

Ищецът твърди, че понесъл от ПТП и имуществени вреди, възникнали от погиване на собственото му МПС мотоциклет „Ямаха Ф31“ с рег. № **** в размер на 9731.24 лева, за което било обявена „тотална щета“. След прекратяването на регистрацията на МПС застрахователят изплатил на пострадалия сумата от 5731.24 лева, по отношение на която сума се излага, че не отговаряла на действителната пазарна стойност на погиналата вещ.

В исковата молба е посочено, че извънсъдебна застрахователна претенция била отправена до ответника на 20.12.2024 г., по която бил постановен отказ, видно от писмо изх. № 002-1187/31.12.2024 г. и писмо изх.

2

№ 002-89/31.01.2025 г. с аргументи за липса на достатъчно доказателства по образуваната щета. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва представения от ищеца механизъм на ПТП. В евентуалност, намира предявените размери на исковите претенции за завишени. Оспорва основателността на акцесорния иска за законна лихва, като сочи различен начален момент от заявения в исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с твърдения, че пострадалият не съобразил пътното си поведение с разпоредбите на ЗДвП, като управлявал МПС със скорост, надвишаваща максимално разрешената.

Искането е за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, в която излага еднопосочни с първоначалните си твърдения и оспорва всички наведени от ответника възражения и твърдения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени.

Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.

80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на 3 автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц.д-р В. В. Д. и инж. Й. Л. М., както и от обясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание на 23.10.2025 г. и от показанията на разпитания в качеството на свидетел Н. Д. К., се установява, че на 01.09.2024 г., около 17:00 часа в гр. Варна, на кръговото кръстовище на бул. „Княз Борис I“ с ул. „Арх. М. Й.“, в посока к. к. „Златни пясъци“ е реализирано ПТП между И. Н. Н. при управление на мотоциклет „Ямаха Ф31“ рег. № **** и водача на л. а. „Хюндай Туксон“ рег. № ****, управляван от Н. Д. К., ЕГН **********. Това обстоятелство е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. Двете превозни средства са се движели в една посока, като лекият автомобил се е движел в дясна външна лента на кръстовището, която е била с положена маркировка за движение направо или надясно от кръговото движение, т.е. автомобилът е следвало да излезе от кръстовището. От своя страна мотоциклетът се е движел във вътрешната лента на кръстовището, която е била с маркировка на движение в кръговото или в права посока. Между двете ленти за движение е била поставена задигната разделителна линия, която прекъсва в местата, на които се осъществява влизането и излизането от кръговото кръстовище. Свидетелят Н.

Д. К., управлявайки лекия автомобил е допуснал грешка, навлизайки във външна дясна лента на кръстовището, като едва след като е навлязъл в нея е установил, че за да продължи движението си в желаната от него посока, е следва да влезе в съседната лента, в която вече се е движел мотоциклета.

Поради това, на мястото където прекъсва разделителната лента, К. е предприел навлизане в лявата лента, като при това е преградил пътя за движение на мотоциклета. Последният се е движел със скорост не повече от 47 км/ч при максимално разрешена такава от 50 км/ч. Водачът на мотоциклета е могъл да възприеме лекия автомобил като опасност за движение от момента на навлизането му в лявата лента, като от този момент нататък обаче не е разполагал с възможност за каквито и да е действия за избягване на удара.

Вследствие на това е последвал удар между лекия автомобил и мотоциклета.

Последното от своя страна е довело до настъпване на механични повреди на мотоциклета, изразяващи се в скъсване на мотоциклетната рама и други увреждания, които са в следствие от удара на мотоциклета в предна лява странична част на автомобила спрямо дясна странична част и предна дясна странична част на мотоциклета. Вследствие на така описаното ПТП, на И. Н.

4

Н. са причинени травматични увреждания, подробно описани в заключението на посочената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Същите травматични увреждания по своето естество представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.

С оглед на горепосоченото, по делото са установени три от елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, установено е противоправно поведение на водача на л. а. „Хюндай Туксон“ рег. № **** - Н.

Д. К.. Същото се изразява в това, че същият не се е съобразил с пътните знаци и маркировката на кръстовището, забраняващи навлизането във вътрешната лява лента на кръговото кръстовище, което представлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Наред с това, при извършването на тази маневра не се е убедил, че същата няма да представлява опасност за останалите участници в движението и при извършването й не е пропуснал движещите се в лентата, в която навлиза превозни средства, което от своя страна представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Това е довело до настъпване на пътно-транспортното произшествие и причиняване на имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Поради това, че действието на водача на л. а.

„Хюндай Туксон“ е извършено в нарушение на установени в закона задължения, то е противоправно. На второ място, установени са причинени травматични увреждания на Н. Д. К., които водят до търпени от него неимуществени вреди, както и увреждане на негово имущество, което представлява имуществена вреда. Причинната връзка между тези вреди и неправомерното поведение на Н. Д. К. се установява от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. С оглед на това, по делото са доказани наличието на неправомерно поведение, настъпили вреди на трето лице и причинната връзка между неправомерното поведение и тези вреди. Що се отнася до четвъртия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – вината, то по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД същата се предполага до доказване на противното, като по делото не са събрани доказателства за оборване на тази презумпция.