Решение № 23 от 13.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900251 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. Х. Т. е предявил срещу „ОЗК - З.“ АД и „Л.И.” АД обективно и пасивно субективно съединени искове за плащане солидарно от двамата ответници на следните суми: сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания и психическо страдание, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.02.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 479.99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 30 лв. и 449.99 лв. - стойност на повредена вещ /мобилен телефон/, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 29.01.2021 г. до окончателното плащане /съдът приема, че от тази дата се претендира обезщетението за забава, въпреки че в исковата молба първоначално е посочена като начална дата на тази претенция датата 13.11.2020 г. и съответно поради пропуск в доклада по делото съдът също е посочил тази дата, поради следното: в допълнителната искова молба ищецът по повод възраженията на ответниците досежно акцесорните искове излага доводи за дължимост на обезщетението за забава от датата 29.01.2021 г., както, според него, се претендира и с исковата молба, т. е. съдът приема, че в исковата молба е допусната техническа грешка, която дори самият ищец не е отчел, а действителната му воля е да претендира обезщетение за забава от датата, посочена в допълнителната искова молба, за което и се аргументира в допълнителната искова молба, за разлика от исковата молба, в която не са изложени аргументи/. В исковата молба се твърди, че на 06.02.2019 г. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ пред фирма „С.“ настъпило ПТП между л. а 1

„Фолксваген Голф“, управляван от С.а., в който л. а. пътувал ищецът на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан и автобус „Ивеко Дейли 4“, управляван от М. М., който бил спрял в намиращо се вдясно на пътя по посоката на движение на л. а. уширение на пътя, но внезапно предприел маневра завой в обратна посока. Механизмът на ПТП е описан в исковата молба. Вина за ПТП имали двамата водачи на ППС, за което имало влезли сила съдебни актове – определения на РС – К. за одобряване на споразумения по посочени в исковата молба наказателни производства, с които двамата водачи били признати за виновни в извършване на престъпление. В резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени и имуществени вреди - били му причинени телесни увреждания, описани като вид и медикобиологичен характер в исковата молба, от които претърпял болки и страдания, описани като характер и интензитет в исковата молба, както и психическо страдание, а за проведеното лечение направил и разходи в горепосочения размер, претърпял и още една имуществена загуба – негова вещ – мобилен телефон, бил повреден при ПТП. Тъй като относно управлявания от М. М. автобус имало сключен с ответника „ОЗК - З.“ АД и действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а относно управлявания от С.а. л. а. имало такъв договор, сключен с ответника „Л.И.“ АД, ищецът предявил извънсъдебни претенции за плащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред двамата застрахователи. Първият ответник определил обезщетение в общ размер от 1500 лв., а вторият – от 15000 лв., но до момента не било платено обезщетение от нито един от двамата ответници, освен това определените суми за обезщетения ищецът считал за недостатъчни, поради което се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 49 7, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът „ОЗК - З.“ АД е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, вкл. оспорва причиняването на описаните като вид и медико-биологичен характер телесни увреждания, довели до търпени неимуществени вреди с описания интензитет и продължителност на търпените болки и страдания. Навежда твърдение за съизвършителство между двамата водачи, каквото се твърди и от ищеца, но ответникът „ОЗК - З.“ АД твърди, че то е при превес на вината на водача на л. а. „Фолксвагаген“, а именно принос на този водач в размер на 60 %. Това правно твърдение е основано на фактическите твърдения, че водачът на л. а. „Фолксваген“ е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като е пренебрегнал състоянието на пътната настилка и интензивността на движението, превишил е разрешената за населени места скорост от 50 км./ч. и се е движел с такава от 65 км./ч., управлявал е автомобила без да съобрази поведението си с обстановката на пътя – положение, посока и скорост на движение на намиращите се след, преди и покрай него превозни средства, не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, като е пренебрегнал интензивността на движение, с което поведение, според този ответник, 2 водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно е нарушил чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25 и чл. 15 ЗДвП. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен колан и поради това, че не е провел предписаното медикаментозно лечение, контролни прегледи и рехабилитация и/или физиотерапия. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

Ответникът „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно протИ.правно поведение у водача на л. а. „Фолксваген Голф“ С.а.. Навежда твърдение, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и протИ.правно поведение на водача на автобус „Ивеко Дейли“ М. М., който е предприел внезапно последователно преминаване в лентите за движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които преминават покрай него, и без да се съобрази с тяхното положение и скорост, както и е предприел маневра обратен завой при наличие на маркировка М1. При условията на евентуалност спрямо горното правно твърдение навежда и твърдение, основано на същите фактически твърдения, за съизвършителство между двамата водачи, каквото се твърди и от ищеца, но ответникът „Л.И.“ АД твърди, че то е при превес на вината на водача на автобуса, а именно принос на този водач в размер на 80 %. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен колан.

Оспорва причиняването на всички описани в исковата молба телесни увреждания, довели съответно до настъпване на неимуществени вреди, като излага конкретни доводи в тази насока, оспорва и причинната им връзка с ПТП. Оспорва и настъпването на имуществени вреди, като твърди в тази връзка, че разходите за лечение не са конкретизирани, а по отношение на мобилния телефон твърди, че не са налице доказателства по делото, че мобилен телефон, за който с исковата молба е представен договор за покупко-продажба, е бил наличен у ищеца при настъпване на ПТП и че е бил повреден при ПТП. Оспорва и интензитета на търпените болки и страдания. Навежда и възражение за прекомерност на търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, че относно двете ППС към момента на настъпване на ПТП са действали валидни застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключени с двамата ответници, като относно управлявания от М. М. автобус е имало сключен с ответника „ОЗК - З.“ АД договор, а относно управлявания от С.а. л. а. е имало сключен с ответника „Л.И.“ АД договор.

С влязло в сила /като необжалваемо/ протоколно определение от 07.08.2020 г. по н. о. х. д. № 254/2020 г. по описа на РС – К., с което е одобрено споразумение между РП - К. и М.

3

М., което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 383 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата протИ.правност и наказуемост и вината на дееца е установено, че М. М. М. е виновен в това, че на 06.02.2019 г. около 21.50 ч. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ срещу фирма „С.“ при управление на МПС - автобус „Ивеко Дейли Е4“ с peг. № СА411 7МХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение“ и чл. 25, ал. 1 ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневра трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, в резултат на което управляваният от него автобус „Ивеко Дейли Е4“ с peг. № СА4117МХ е навлязъл в коридора на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.

№ С9962ВТ, управляван от С.К.А., между двата автомобила е последвал сблъсък, с което по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на А. Х. Т., изразяваща се в авулзия /костен откършек/ на лявата голямопищялна кост в глезенната става, която по своята медико-биологична характеристика е причинила на пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок, по – голям от 30 дни и средна телесна повреда на К.Ф.П., изразяваща се във фрактура на лявата ладиевидна кост и шиловидния израстък на лакьтната кост, разглеждани като една комплексна увреда, довели до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период, по - голям от 30 дни, като деянието е извършено при условията независимо съизвършителство със С.К.А., управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № СО9962ВТ и са причинени телесни повреди на повече едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С влязло в сила /като необжалваемо/ протоколно определение от 07.08.2020 г. по н. о. х. д. № 253/2020 г. по описа на РС – К., с което е одобрено споразумение между РП - К. и С.а., което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 383 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата протИ.правност и наказуемост и вината на дееца е установено, че С.К.А. е виновен в това, че на 06.02.2019 г. около 21.50 ч. в гр. К. на ул. „Л.ш.“ срещу фирма „С. при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № СО9962ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.