Решение № 3067 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3067 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110140220 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД против М. К. М. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5462/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****************. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, поради което е налице обогатяване без основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът – настоящ ответник дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София“ 1

ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение с Техем сървисис ЕООД, като сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от ищеца. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 579,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 172,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 27.01.2025 г., сумата от 43,41 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 27.01.2025 г. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който признава предявените искове, като поддържа, че сумата ще бъде платена. С оглед предходното моли съда да не допуска експертизи.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 261723 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 5462/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 1 579,31 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 172,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 27.01.2025 г., сумата от 43,41 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 27.01.2025 г.

С разпореждане от 23.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 5462/2025 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 12, том I, рег.№ 252, дело № 8/2006 г. по описа на н.в.а, нотариус с район на действие СРС се установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, който след извършено функционално преустройство и издадено разрешение за ползване представлява кафе-сладкарница.

По делото е приложен договор от м.09.2002 г., сключен между потребителите в сграда в режим на ЕС и ищеца, за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от третото лице-помагач.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото е приложено писмо изх.№ от 17.12.2024 г. от ищеца до ответника, с което го уведомява за дължими суми за ТЕ и услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2023 г. до м.11.2024 г., които го кани да заплати в 7-дневен срок от 3 датата на получаване на писмото. Видно от приложената по делото обратна разписка е, че писмото е връчено на адресата на 31.12.2024 г.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, както и стойността, и количеството на потребената топлинна енергия.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/ реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/ реално ползване, в смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищцовото дружество, действащи към исковия период.

Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).

В конкретния случай ответникът не оспорва, че е собственик на процесния 4 недвижим имот. Безспорно е по делото, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото видно от приложения към исковата молба нотариален акт е, че апартамент е преустроен на кафе - сладкарница. С оглед предходното топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански ) нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Предвид изложеното и при липсата на писмен договор настоящият съд приема, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение и ищецът може да търси претендираните суми с иска по чл. 59 ЗЗД.