Решение № 14 от 20.02.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Търговище, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20223500900033 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е подадена от Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *******, ***, чрез адвокатско дружество „Вълков, У. и партньори“, представлявано от адв. В. Т. У. – САК, л. № *******, от гр.

*******, п.к. 1040, пл. “*******“, №****, ет. ****, тел *******, имейл ********@gmail.com, срещу НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление гр. *******, п.к. 1000, ***, ет. 2, представлявано от Б. А. Б. и С. Х. С., заедно и поотделно, за заплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ. Цена на иска: 26 000 лева.

В исковата молба се твърди, че на 23.06. 2017 г., в община Омуртаг е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с peг. № 34AS2156 и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с peг. № 39LB758, вследствие на което е пострадала сестрата на ищеца – Е. М., като пътник в л.а. „Дачия“. Виновен за произшествието бил водачът на лекия автомобил „Рено“ –Ф. Б. Ш., който е загубил контрол и навлязъл в насрещната лента за движение, като се удря челно в движещият се в своята 1 лента за движение лек автомобил марка „Дачия“, управляван от А.А. М..

Вследствие на пътнотранспортното произшествие е загинало цялото семейство на ищеца Е. М. – баща му А.Е. М., майка му М.Е. М. и сестра му Е.

М.. Всичко това е било изключителен удар за Е., който тогава е бил все още на 14 г.

Той е бил дълбоко свързан със сестра си Е. М.. Двамата са живели в едно щастливо семейство и са изградили много близки отношения. Внезапната загуба на сестра му още в детска възраст е повлияла на живота му, на психиката му, на начина му на живот. Той е търпял и търпи все още и болки страдания и неудобства в изключително голям обем.

Отговорността на виновния за настъпилото събитие ПТП водач Ф.Б.Ш., управлявал лек автомобил марка „Рено“, се покрива от застрахователна полица № TR-0404361762, издадена от турската застрахователна компания „АХА-sigorta“, а на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ – от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Пред ответника от името на ищеца е заведена претенция вх. № 2-4767 и вх. № 2-4768 от 29.08. 2017г., за заплащане на обезщетение от „АХА SIGORTA“, Р. Турция, полица № TR-0404361762, със срок на валидност до 23.06. 2017 г., издадена за лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с peг.

№ 34AS2156.

По преписката по образуваната щета в НББАЗ под № BG 17 TR 000 74/ 2018 г. били приложени всички необходими документи от досъдебното производство. Вината на водача Ф.Б.Ш. е била безспорно установена.

В Окръжна прокуратура – Търговище е заведена преписка вх. № 1813/ 2017 г., досъдебно производство под № 233/ 2017 г., по описа на РУ на МВР – Омуртаг. С постановление от 21.03. 2018 г. досъдебното производство 233/ 2017 г. е спряно, тъй като след инцидента виновният за настъпилото ПТП водач Ф.Б.Ш. е освободен и пуснат да се лекува в Република Турция.

До настоящия момент вината на водача Ш. е установена в досъдебно производство под № 233/ 2017 г. по описа на РУ на МВР –Омуртаг. Изготвено е обвинение, което не е връчено надлежно на г-н Ш. от Окръжна прокуратура – Търговище. Всички опити да се гледа съдебно дело срещу него до този момент са неуспешни, тъй като лицето живее в Р. Турция и въпреки че има 2 съдебен адрес в България, възпрепятства да му бъде връчен лично обвинителен акт. Производството по делото е спряно.

Към настоящия момент ответникът не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за понесените вреди по заведената претенция за загубата на сестра му.

Предвид изложеното ищецът моли, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да му заплати сумата от 26 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” от „АХА - S1GORTA“, Р. Турция, полица № TR***, издадена за лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с peг. № 34AS2156., за претърпени от Е. М. неимуществени вреди, свързани със загубата на сестра му Е. М. при ПТП от 23.06. 2017 г„ ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП 23.06. 2017 г., до окончателното заплащане на сумите. Да се присъдят разноските по делото и адвокатски хонорар, определен от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на база Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В срока за отговор, ответникът подаде такъв, чрез адвокат Д. Д., от адвокатско дружество „Б., А., Д.“. Излагат се съображения за нередовност на исковата молба, тъй като не били ясни някои обстоятелства. Следвало да се изясни на какъв етап е наказателното производство. Исковете били неоснователни. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата и от страна на водача на автомобила, в който се е возила сестрата на ищеца. Приложимо било освен това и турското право, защото водачът на автомобила бил турски гражданин, а роднините на ищеца и самият той също са турски граждани и постоянно живеят в Турция. Бил приложим Р ЕО 864/ 2007 г. на ЕП. В тази връзка се цитират и норми на европейското законодателство. Оспорва се обемът и интензитетът на претърпените вреди, като не се оспорва причинната връзка между произшествието и смъртта на Е.

М.. Оспорва се размерът на вредите. Освен това не се установяват предпоставките за реализиране на отговорността на ответника и според действащата задължителна съдебна практика в РБ по ТР № 1/ 2018 г. на ОСГТК, по т.д. № 1/ 2016 г. Искът за законната лихва се оспорва поради недължимост на главницата, евентуално по период и размер. Прави се 3 възражение и за изтекла погасителна давност, с оглед приложението на турското право. Евентуално се прави възражение за давност и по отношение на законната лихва

От ищеца постъпи допълнителна искова молба, чрез пълномощника му, в която се оспорват доводите в отговора на ответника. По отношение възражението за приложение на турското право се посочва, че ответникът вече е разгледал молбата на ищеца за вредите, причинени от смъртта на родителите му. Приложимо било българското право. Налице е влязло в сила решение по гр.д. № 10027/ 2018 г. на СГС, по което ответникът е осъден да заплати обезщетение във връзка със същия случай. Що се отнася до възражението за банкова сметка, то с оглед на цялостния отказ за изплащане на обезщетението, това не е причина то да не бъде изплатено. Законната лихва върху главницата се търси от 14.08. 2018 г. – след отказа на ответника да заплати обезщетение. Излагат се съображения и във връзка с оспорване на размера на обезщетението.

От ответника постъпи отговор на тази молба. В нея се излагат множество правни съображения по отношение становището на ищеца и приложимото право и по всички правни въпроси, които са спорни.

По направеното искане за конституирането на трето лице, помагач на страната на ответника, съдът отказа това привличане, предвид липсата на правен интерес. С определение по в.ч.т.д. № 712/ 2022 г., АС – Варна отмени отказа и конституира застрахователя на л.а. „Дачия“, ЗД „Бул инс“ АД, като трето лице помагач на страната на ответника.

Предвид на това препис от молбата за привличането и копие от определението на АС – Варна беше изпратено на застрахователя. В съд.зас. не се яви представител, а в края на процеса не беше изразено становище по основателността на иска.

В съд.зас. и в хода на делото ищцовата страна направи уточнение, че претенцията й се основава на застраховката „ЗЕ. карта“, сключена за л.а. марка „Рено Меган“, с рег. № 34AS2156 при застрахователя „Акса сигорта“ АШ.

По отношение на направеното възражение и изложени доводи по отношение на турското право и цитирането на нормативната уредба на ЕС.

4

На първо място, нормите на правото на ЕС не намират приложение за правоотношения с международен елемент, касаещи държави, които не са членове на ЕС. Република Турция както е известно не е такъв член.

С оглед на това по отношение на компетентността на българските съдилища и приложимото право, следва да се прилага КМЧП.

В случая българските съдилища са компетентни да разгледат спора, на основание чл. 18 от КМЧП.

По отношение на приложимото материално право, българският закон също може да намери приложение, на основание чл. 105, ал. 1 от КМЧП. С оглед обаче разпоредбата на чл. 105, ал. 2 и чл. 116 от КМЧП, приложение следва да намери материалното турско право, определящо изплащането на обезщетение за причинените неимуществени вреди на близките на починалите при ПТП лица.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че двете превозни средства, които са участници в процесното произшествие, са с турска регистрация, а пострадалите лица и самият ищец имат постоянно местоживеене на територията на Република Турция. По тези въпроси страните не спорят.

Следователно, независимо че българският съд е компетентен да разгледа спора, приложимо в случая е турското материално право, на основание чл.

105, ал. 2 от КМЧП.

По отношение на значимите за делото факти съдът установи следното: на 23.06. 2017 г., в община Омуртаг е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с peг. № 34AS2156 и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с peг. № 39LB758, вследствие на което е пострадала сестрата на ищеца – Е. М., като пътник в л.а. „Дачия“. Виновен за произшествието бил водачът на лекия автомобил „Рено“ –Ф. Б. Ш., който е загубил контрол и навлязъл в насрещната лента за движение, като се удря челно в движещият се в своята лента за движение лек автомобил марка „Дачия“, управляван от А.А. М..

Вследствие на пътнотранспортното произшествие е загинало цялото семейство на ищеца Е. М. – баща му А.Е. М., майка му М.Е. М. и сестра му Е.

М..

5

От назначената от съда автотехническа експертиза, изготвена на основание протоколите за оглед на местопроизшествието и на събраните доказателства по досъдебно производство под № 233/ 2017 г., по описа на РУ на МВР – Омуртаг се установява, че вина за произшествието действително има водачът на л.а. „Рено Меган“ – Б. Ш., който навлиза в насрещната лента без причина. Водачът на л.а.“Дачия“ не е имал каквото и да било възможност да реагира и да предотврати произшествието. С постановление от 21.03. 2018 г. досъдебното производство 233/ 2017 г. е спряно, тъй като след инцидента виновният за настъпилото ПТП водач Ф.Б.Ш. е освободен и пуснат да се лекува в Република Турция.

От заключението на съвместната техническа и медицинска експертиза се установи, че детето не е имало поставен предпазен колан, тя се е возила на задната седалка на лекия автомобил „Дачия“. Получените травми са били изключително тежки – както в областта на главата и мозъка, така и на важни вътрешни органи. Ако е била с правилно поставен предпазен колан и са ползвани други средства за защита като специална седалка за деца, то уврежданията биха били не толкова тежки. Е. е била транспортирана до болницата в гр. Търговище, но след около 10 дни е починала от тежката съчетана травма. Тя е била на 10 години.

От показанията на свидетелката Хр. Ч. – леля на Е., се установява, че преди произшествието както той, така и цялото семейство са живеели в гр.

Одрин и отношенията между децата били изключително добри, двамата имали четири години разлика, заедно ходели на училище. Всяка година посещавали България, ходели на почивки с родителите си и децата били много близки. Родителите никога не разделяли децата и навсякъде били заедно. Повод за пътуването до България този път било погребението на близък роднина на семейството. След катастрофата вуйчото на Е. е отишъл в Одрин и му е съобщил новината за смъртта на родителите му и това, че сестра му е пострадала и е в болница. Е. искал да каже последно сбогом на родителите си и отишъл на погребението им. След като Е. починала в болницата в гр. *******, лелята и чичото трябвало да съобщят и това на племенника си и всичко било много лошо, защото в кратък период е загубил цялото си семейство. След това трябвало да му бъде назначен настойник и Е. избрал семейството на леля си – свидетелката и се преместил в гр. Истанбул.