Решение № 260046 от 15.03.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 584/2020
- Вид
- Решение № 260046
- Подписан
- 15.03.2021
- Състав
- ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ, ИВАН ХРИСТОВ РАНЧЕВ
Други актове по делото
- Определение № 260167 от 04.12.2020 · ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ, ИВАН ХРИСТОВ РАНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл. 146 ал.1 · Закон за културното наследство
- чл. 2а ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл.96 · Закон за културното наследство
- чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 · Закон за културното наследство
- чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 · Закон за културното наследство
- чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 · Закон за културното наследство
- чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 · Закон за културното наследство
- чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- чл.98 -чл.107 · Закон за културното наследство
- §5 · Закон за културното наследство
- §6 · Закон за културното наследство
- чл. 278, ал. 6 изр. трето · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260046 гр. Пловдив, 15 март 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 584 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 14/29.05.2020 г. по НОХД 840/2018 г. П. окръжен съд е признал подс. Х.Х.Д., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си и в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“, е държал повече от три археологически обекта, общо 66 /шестдесет и шест/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 3005 лева:
- на 25.04.2017 г., в землището на село В., в себе си, е държал повече от три археологически обекта, 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, всички на обща стойност 1888 лева;
- на 25.04.2017 г., в дома си в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ № „“ ет. „“ ап. „“ е държал повече от три археологически обекта 33 /тридесет и три/ броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на обща стойност 1117 лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 изр. трето вр. чл. 57, ал. 2 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и е ВЪЗЛОЖИЛ възпитателната работа с условно осъдения подсъдим Х.Х.Д. на Наблюдателната комисия към Общински съвет - Септември.
Съдът не се е произнесъл по направените по делото разноски.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник го е обжалвал, с искане да бъде отменен и той бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение. Като алтернативна позиция се поддържа становище за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
Прокурорът даде заключение, че присъдата на първоинстанционния съд е необходимо да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл.
348 ал.3 т.1 НПК, които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговите защитници и са неотстраними от настоящата инстанция.
Подсъдимият Х.Д. е предаден на съд /според формулировката в обвинителния акт/ за това, че на 25.04.2017 г. в землището на с. В. и в дома си в гр. С. е държал повече от три археологически обекта, по смисъла на чл. 7 ал.1, 53 т.1 и чл. 146 ал.1 ЗКН, общо 66 броя, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – по глава VІ, раздел ІІ чл.96, чл.97 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.7, чл.98 –чл.107, §5 и §6 от ЗКН и чл. 4 ал.1 - ал.3, Раздел ІІ чл.6-19 и раздел ІІІ чл.20-23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 3005 лв.
В съдебното заседание, проведено на 26. 09. 2019 г., след като съдът се е оттеглил на съвещание е преценил, че трябва да отмени определението си за приключване на съдебното следствие и се даде възможност на подсъдимия да даде обяснения, тъй като първоначално той се е възползвал от правото си да дава такива на по-късен етап. Поради отсъствието на вече явилия се в съдебно заседание защитник, делото е отложено за друга дата.
В проведеното заседание на 22. 10. 2019 г. прокурорът е направил изменение на обвинението, позовавайки се на чл. 287 НПК. Пространно е изложил съображения, от които става ясно, че според него редът за идентификация и регистрация на монетите /основна част от археологическите обекти предмет на обвинението/ е § 6 от ПЗР ЗКН. Нещо повече, изрично е подчертал, че същите следвало да бъдат регистрирани и идентифицирани в съответно нумизматично дружество.
Съдът се е произнесъл с определение, в което в мотивната част посочва, че в обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, е пропуснато и липсва твърдение, че монетите следва да бъдат идентифицирани и регистрирани по силата на § 6 от ЗКН. В диспозитива на определението е отразено, че се допуска продължаване на наказателното производство, чрез общо позоваване на това, че обстоятелствената част на обвинението се изменя, чрез добавяне на твърдяното от прокурора обстоятелство.
В крайния съдебен акт съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 278 ал. 6 изр. 3 НК. В диспозитива на присъдата не са посочени конкретни разпоредби и най-вече – какъв е съответния ред за идентификация и регистрация. Видно от мотивите към нея /л.
218 НОХД/, разглеждайки различни хипотези, обобщаващият извод на първостепенния съд е, че със създаването на нормата на чл. 278 ал. 6 НК законодателят целял да забрани, обявявайки го за наказуемо, всяко осъществяване на фактическата власт върху движими археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на ЗКН и Наредба Н-3/03. 12. 2009 г. „при това без оглед на доброволния ред за идентификация и регистрация от физически лица на движими археологически обекти“.
В случая е нарушено правото на защита на подс. Х.Д., понеже в присъдата, постановена от П. окръжен съд не става ясно какъв е правният ред, по който е следвало да се извърши идентификацията и регистрацията на археологическите обект. След като е преценил в разпоредителното заседание липсата на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, приел е неясно формулирано изменение на обвинение по време на съдебното следствие, първостепенният съд е следвало изрично да посочи по-кой ред е следвало да се извърши тази идентификация и регистрация. В тази насока възраженията в допълнението към въззивната жалба от страна на защитата е основателно.
Престъпният състав по чл. 278 ал. 6 НК винаги е налице, когато предметът на престъплението първо е археологически обект и второ той не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Наказателният кодекс не съдържа легална дефиниция на понятието „археологически обект“, нито пък за „съответния ред за идентификация и регистрация на археологически обект“.
Съдържанието на тези елементи на престъплението се разкрива в нормите на Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за извършване на идентификация и за водене на регистъра за движими културни ценности.
Следователно деянието по чл. 278 ал. 6 НК се характеризира с бланкетна диспозиция, тъй като препраща за някои от елементите на престъплението към правни норми от други нормативни актове.
В конкретния случай очевидно е, че инкриминираните вещи са движими археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗКН, тъй като всяка една от тях е материална следа от човешка дейност от минала епоха. Във връзка с идентификация и регистрация по съответния ред съдът, е следвало да направи извод, относно приложимото право.
Идентификацията и регистрацията на културните ценности, в това число и на археологическите обекти, като вид културна ценност, е част от системния процес за опазване на културното наследство. В ЗКН е посочено съдържанието на понятието „идентификация“. Това е дейност, чрез която се определя дали дадено материално или не материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на закона.
В същото време ЗКН и Наредбата съдържат редица правила посветени на реда за идентификация и регистрация, които разписват няколко различни хипотези и то не само с оглед задължителността или не на идентификацията и реда, по който тя се извършва, но и с оглед вида на археологическия обект /Р-355-2014 І н.о./.
Според обвинителния акт подс. Х.Д. на 25. 04. 2017 г., в землището на с. В., в якето си и в дома си в гр. С. е държал повече от три археологически обекта, общо 66 на брой, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.
Обвинението касае държане на предмета на престъпление за конкретно посочената дата, която е след влизане на закона в сила. За да се стигне до извод за съставомерност на деянието е необходимо от обективна страна да се установи държане на тези обекти, предвид обстоятелството че престъплението е на просто извършване. От субективна – да се установи, че деецът съзнава, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния законово - регламентиран начин. Това означава, че в случая първоинстанционният съд правилно е преценил, че изобщо не следва да се обсъждат хипотезите, визирани в § 5 и § 6 от ПЗР ЗКН, които определят реда за идентификация и регистрация за археологически обекти, монети и монетовидни предмети, върху които лицата са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН – обн. на 13.03.2009 г. и влязъл в сила на 10.04.2009 г.
Съдът е следвало да направи извод за приложимото право на базата на твърдението на обвинението за държане на предмета на престъплението на конкретната датата - 25. 04. 2017 г.
В хипотезата на чл. 278 ал. 6 НК е инкриминирано държането на културна ценност, която има характеристиката на археологически обект, при условие че същият не е идентифициран и не е регистриран по съответния ред. Изпълнителното деяние е свързано именно с държане на предмета на престъплението. Поради това органите и на досъдебното производство, и на съда не са имали задължение да установяват времето на възникване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираните вещи и продължителността на нейното упражняване. Достатъчно е да се прецени, към датата на инкриминираното деяние, която е приета от обвинението, какъв е предвиденият ред в Наредбата за регистрация и идентификация на културните ценности и в частност на археологическите обекти.
Налице е противоречие между диспозитива на присъдата, където само е посочено, че археологическите обекти, държани от подсъдимия, не са регистрирани по съответния ред и мотивите /л. 218 НОХД/, в които общо е отразено, че този ред е регламентиран в ЗКН и Наредба Н-3 от 03.12.2009 г.
Първоинстанционният съд е следвало да конкретизира кои от нормите, посочени в обвинителния акт, очертават съответния ред за идентификация и регистрация на предмета на престъплението. Това се е налагало и поради обстоятелството, че някои от цитираните в обвинителния акт текстовете представляват дефинитивни норми /чл. 96 ЗКН/ или очертават изготвянето на експертните заключения и процедурата по съставянето на регистър към Министерството на културата респ. в музеите /чл. 98 – 103 ЗКН/. Други определят различен правен ред за регистрация и идентификация в зависимост от времето, когато са придобити.
Следва да се има предвид, че по силата на чл. 2 ал. 3
ЗКН културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Според чл. 2а ал. 1 ЗКН културните ценности, които са археологически обекти по смисъла на чл. 146 ал. 1 ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Б., са публична държавна собственост.
Разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от Наредба Н-3/03. 12.
2009 г. за реда за извършване на идентификация за водене на регистъра на движими културни ценности предвижда идентификация на движимите вещи, определим като културна ценност. В ал. 2 на същия текст е отразено, че на задължителна идентификация подлежат тези движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска собственост.
В хода на наказателното производство е необходимо да се установи дали е налице или липсва идентификация и регистрация на археологическите обекти, които след влизане в сила на ЗКН винаги са публична държавна собственост и тяхното държане представлява престъпление /решение по ВНОХД №589/2019 г. ПАС, потвърдено с решение №82/24.08.2020 г. по НД №251/2020 г. на ВКС/.
Разпечатката съдържа 49 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f954601-295a-44a1-b5d8-475e5ab28d8f