Акт от 09.12.2019, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- 284/2019
- Подписан
- 09.12.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 292 гр.Габрово, 9.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ : В.Генжова
С.Миланези при секретаря В.Килифарева , като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 284 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София против решение №224/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1190/2018 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, било неправилно и незаконосъобразно. Известна била практиката предимно на районните съдилища, според която при връчване на съобщение за цесия на особен представител, то не може да породи действие на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същевременно се позовава на решение № 198/18.01.2019 г. По т.д. № 193/2018 г. На ВКС, където било прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по кредит, когато банката упразнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, връчването на особен представител представлява надлежно уведомление до длъжника ответник. Жалбоподателят счита, че цитираното решение е приложимо и за настоящия случай. Да се приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия чрез особения си представител, означавало, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си. Особеният представителразполагал с всички права, с които разполага и упълномощения процесуален представител, с изключение на правото да се разпорежда с предмета на спора. Освен това разпоредбата на чл.45 ГПК установявала правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Твърди се още, че било пограшно да се счита, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението не е получено лично от длъжника. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождавала длъжника да прати на новия кредитор, то не било елемент от договора за прехвърляне на вземане.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
С обжалваното решение е оставен без уважение предявения иск за бъде признато за установено, че Н.Р.К. дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София суми по договор за потребителски кредит № *********/26.08.2016 г.
Решението е валидно и допустимо, а по по същество съдът го намира за неправино.
Безспорно е установено пред първоинстанционния съд, че е сключен договор за потребителски паричен кредит № ********* от 26.08.2016 г. между Н.Р.К. - кредитополучател и „Провидент Файненшъл България" ООД – кредитодател за паричен заем в общ размер на 700.00 лева, който бил усвоен след сключване на процесния договор. Н.Р.К. се е задължила да ползва и върне заемната сума, както и такса за оценка на кредитно досие в размер на 35,00 лв.; договорната лихва в размер на 95,62 лв.; такса за услуга кредит у дома – 449.96 лв.
Общия размер на задължението е 1258,58 лева, дължими на 45 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,34 лв. за периода от 4.09.2016 г. до 9.07.2017 г.
Ответницата е извършила плащания в размер на 230,60 лв.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. и Приложение № 1 към него,
„Провидент Файненшъл България" ООД прехвърля на ищеца вземанията по договора с ответницата.
„Провидент Файненшъл България"
ООД, е упълномощнило ищецовото дружество да уведоми от името на прехвърлителя по цесията, всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на ищеца. С исковата молба е приложено уведомление от ищеца до ответницата за извършената цесия за да бъде връчено заедно с исковата молба.
Исковата молба, с всички проложения, е връчента на ответницата при условията на чл.47ал.2 - 5 от ГПК. Поради това на основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответницата е назначен особен представител, на когото са връчени исковата молба и всички останали книжа по делото, включително и уведомлението за извършената цесия.
Първоинстанционният съд за да отхвърли исковата претенция на ищеца се е обосновал на констатацията си, че уведомленията не са достигнали до адресата си, поради което цесията не е произвела действие по отношение на ответницата.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи на първоинстанционния съд, че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за цесията са връчени на неговия особен представител, а не лично на длъжника.
На практика, назначаването на особен представител на ответницата е резултат на това, че същата не е намерена, както на известните й адреси, така и по месторабота.
Фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т. н. И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за който се изисква изрично упълномощаване- чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения представител.
Съдът не възприема съдебната практика, според която връчването на уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява приемане на материално правно изявление, което следва да бъде получено лично от длъжника.
Получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за настъпило правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложеното към нея уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответницата, а не от назначения особен представител. Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза е установено, че размерът на непогасената главница по процесния договор за кредит възлиза на 658.70. 80 лева, а незаплатената договорна лихва за периода на договора възлиза на 83. 89 лева. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от сключване на договора за прехвърляне на вземания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 46.96 лева, Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни, като се има предвид липсата на направено увеличение на исковете.
По предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество начислени такси "оценка на досие" и "кредит у дома", съдът намира следното:
В Закона за потребителския кредит е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Част от претендираните в настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "кредит у дома" е незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента – разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходи за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя /чл. 25 от договора/. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по предоставяне на заемната сума в дома на клиента, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно – е свързана с основното задължение на заемодателя по договора, да предостави заемната сума. Налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на потребителя да бъде събирана такава такса. Разпоредбата на договора за събиране на такса за предоставяне на договора за кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което същата е недължима.
Съдът намира, че начислената такса "оценка на досие" не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досие е уговорена в чл. 3 от процесния договор – същата е уговорена като задължителна, но от съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата, от което следва, че уговорката има неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и се извършва преди сключване на договора, с оглед събиране предварителна информация за доходите и материалните възможности на кредитополучателя, то подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да сключи договора, извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и управление на кредита и също противоречи на чл.
Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f94b85b-dc15-492b-9c5c-51f2eaa877f6