Определение № 23189 от 24.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23189 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110113426 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗАД „Армеец“ против Агенция „Пътна инфраструктура“.

С разпореждане № 60498/18.05.2026 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпратят за отговор на ответника.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който освен становище по предявените искове е направено искане за изпращане на делото по подсъдност на РС – Несебър на основание чл.108, ал.2 ГПК, тъй като местопроизшествието на настъпило в района на Областно пътно управление - Бургас.

Настоящият съд намира възражението на ответника за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2, изр.2-ро ГПК исковете срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения или клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална спрямо общата местна подсъдност по чл.

105 от ГПК и съдът следи служебно за нейното спазване по аргумент от чл. 119, ал.3 ГПК.

Действително, с разпоредбата на чл.115 ГПК е предвидена изборна подсъдност, даваща възможност на ищеца по предявени искове за вреди от непозволено увреждане, да сезира с такива претенции и съда по местоизвършването на деянието. Следва да се има предвид, че подсъдността по чл.115 ГПК е специална спрямо общата подсъдност на исковете срещу държавни учреждения по чл. 108 ГПК, доколкото касае само предметно посочените в чл. 115 искове, а подсъдността по чл. 108 ГПК касае всички други, за които няма специално уреждане според техния предмет /в този смисъл е определение № 2702/07.12.2020г. по в.ч.гр.д.№3873/2020г по описа на САС./

Съгласно разпоредба на 115, ал.2 ГПК, /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на 1 настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о. и др., съгласно която законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник юридическо лице се предявяват по неговото седалище. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие, като правото на избор принадлежи на ищеца. В случая горната е неприложима, тъй като се касае за иск, който не е предявен от увреденото лице и не е срещу посочените в тази хипотеза ответници. Както приема и ВКС в определение №87/21.02.2020г. по ч.т.д.№2870/2019г., I т.о., от систематичното място на нормата на чл.

115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда, че е приложима при следния фактически състав: непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност - по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП.

Предвид горното в случая е приложима подсъдността по чл. 108, ал.2 ГПК, доколкото АПИ е държавно учреждение, има подразделение в района на който е настъпило процесното ПТП. Ищецът като застраховател няма право да се възползва от изборната подсъдност по чл.

115, ал.2 ГПК, поради което възражението на ответника е основателно и делото следва да бъде прекратено и изпратено на РС-Несебър по подсъдност /в тази смисъл е и определение от 10.06.2021 г., постановено по т.д.№ 536/2021 г. по описа на Софийски градски съд/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 13426/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.

Делото да се изпрати на Районен съд – гр.Несебър незабавно след влизане в сила на 2 настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3