Решение № 5 от 09.01.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Русе, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500843 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Д. Т. Д. и С. И. Д., чрез пълномощника си адв. С. Х., са обжалвали решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 6308/2024г.

Излагат оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, неправилност и необоснованост на съдебния акт и искат отмяната му от въззивната инстанция и уважаване изцяло на предявената от тях претенция.

Претендират разноски за производството.

Ответниците по в.жалба М. К. М. и М. Г. М., чрез пълномощника си адв. Н. С., вземат становище за неоснователност на жалбата, и искат обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

1

От фактическа страна по делото е установено следното :

С Нотариален акт № 54, том 3, рег. № 3356, дело № 250 от 07.12.2014 г. на нотариус Р. Л., Д. Д. и М. М. придобили в съсобственост при равни части, за сумата от 9 800 лева, платена в брой, процесния недвижим имот :

Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. "Г. К.", местност "П. Л.", с площ от 1 698 кв. м, вид територия Земеделска, категория пета, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК с предходен идентификатор: ***; *** и ***, няма номер по предходен план, при граници и съседи: ***;

***; *** и ***, заедно с ½ ид. част от построените сгради в имота, както следва: 1.Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 98 кв.м на един етаж с предназначение: Друг вид сграда за обитаване и 2.Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 13 кв.м на един етаж с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Данъчната оценка на целия поземления имот със сгради към момента на сделката била 26 411,20 лева.

Впоследствие, с Нотариален акт №138, том 1, рег. №2787, дело N:102/04.07.2016г. на нотариус К. П.-Г., ответниците по иска и по в.жалба М.

М. и М. М. продали притежаваната от тях 1/2 ид. част от същия недвижим имот на Д. Д., за сумата от 9800 лева. Данъчната оценка на продаваемата част от имота била 26 036,50 лева.

През 2019г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 57, том 2, рег. № 4533, дело № 206/19 на нотариус К. П.-Г.- № 218 в НК с район на действие РРС, вписан в СВ - Русе под № 143, том 33, дело № 6851/19 г., вх. рег. № 12971/03.10.2019г. Д. Д. и С. Д. продали на М. М. и М. М. 1/2 ид. част от имота, за сумата от 9 800 лева.

На 05.05.2020г. с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - Русе с вх. рег. № 3871, акт № 47, том 2, дело № 2054 от 05.05.2020 г., четиримата собственици - Д. Д., С. Д., М. М. и М. М. учредили в полза на ОББ АД договорна ипотека върху процесния недвижим имот, по повод на издадена на търговско дружество БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ ООД / със съдружници Д. Д. и М. М. / банкова гаранция от 100 000 лева.

На 21.03.2023г. с атакувания в настоящото производство договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 113, том 1, рег. №937, дело №084/2023г. на Нотариус А. М. - № 433 РРС на Нотариалната камара, вписан под № 28, том 8, дело №1504/2023г., вх. рег. № 3100/ 22.03.2023г. на СВ - Русе, М. К. М. и М. Г. М. купили от Д. Д. и С. Д. притежаваната от тях 1/2 ид. част от недвижимия имот за сумата от 9 900 лева, платена в брой, съгласно отразеното в НА. Данъчната оценка на продаваемата 1/2 ид.част от поземлен имот и сгради, към момента на сделката била 19 538,90 лева.

От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели по делото Г. И. С. и В. В. П. се установява, че само М. М. и М. М., считано от закупуването на имота през 2014г. , са го поддържали и извършвали ремонти и 2 подобрения в него.

Съгласно заключението по назначената и приета в първата инстанция съдебна техническа експертиза справедливата пазарна стойност на процесната ½ ид.част от недвижимия имот е 48 830 лева, разликата между определената от в.лице пазарна цена и посочената в НА е 38 930 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка правилно и обосновано районният съд е извел извод, споделен и от настоящата инстанция, за неоснователност на исковата претенция, квалифицирана по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, като приел, че не са налице доказателства сключеният между страните процесен договор да накърнява добрите нрави, поради липса на еквивалентност на насрещните престации.

Съгласно съдебната практика, накърняване на добрите нрави ще е налице само при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата, практически сведена до липсата на престация, и с това се нарушават общоприети морални норми за справедливост. Следва обаче да се отчете не само размерът на несъответствието, но и всички други фактори, имащи отношение към сключването на договора, като какви са действителните отношения между страните по него, какво ги е мотивирало да сключат договора, съгласявайки се именно със значителна неравностойност на насрещните престации по него. Преценката за последната включва и съобразяване на предоставената на страните по един договор, по силата на чл.

9 от ЗЗД, свободата на договаряне, съгласно която страните по договора могат да определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

В конкретния казус определената с приетото по делото заключение пазарна цена на процесната ½ ид.част от недвижимия имот е почти 4 пъти повисока от продажната цена, отразена в НА, и 2 пъти по – ниска от данъчната оценка. Към момента на сключване на процесния договор върху недвижимия имот обаче е била учредена договорна ипотека, по повод на издадена на търговско дружество БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ ООД / със съдружници Д. Д. и М.

М. / банкова гаранция от 100 000 лева. Последното изрично е отразено в НА, обективирал процесния договор. Това обстоятелства има съществено значение, доколкото се касае за имот, който е в режим на съсобственост и същевременно е предмет на обезпечение чрез ипотека. Тези факти, налични по делото, не са били съобразени от вещото лице, изготвило експертизата, съответно отчитането им неминуемо би довело до промяна на определената справедлива пазарна стойност на имота, чрез занижаване на цената му.

Налице е и насрещна престация, която като размер е идентична на цената на имота, на която неколкократно той е купуван и продаван между страните по процесния договор от момента на придобиването му.

Предхождащите сделки с предмет процесния имот и обстоятелството, че страните по сделката М. М. и Д. Д. са били съдружници, пи равни права, в търговско дружество БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ ООД, очевидно в близки 3 отношения, предполага техни уговорки и условия, които формално не са били отразени в клаузите на сключения договор за покупко - продажба, вкл. и относно договорената продажна цена. Още повече, че по делото се доказва, че от първоначалното му закупуване единствено купувачите по процесния договор са поддържали имота чрез ремонти и подобрения, финансирани само от тях, и макар да няма възражения в тази насока за направените подобрения, те несъмнено са повишили стойността на процесния имот, и също имат значение при договаряне на продажната цена между страните по сделката.

От друга страна, в самия НА, обективирал атакуваната покупкопродажба, страните са заявили пред нотариуса изрично, че разбират правните последици от сделката, желаят тяхното настъпване, както и декларират, че същата не е симулативна, привидна или прикрита и разбират смисъла и значението на акта, който извършват, а също така и че не действат при крайна нужда, както и че условията на процесната сделка не са явно неизгодни за тях и сключват договора по собствено желание без чужда принуда /психическа или физическа/.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че при констатираните предходни сделки с процесния имот със страни страните в настоящото производство, близките им отношения, свързани с обща търговска дейност, развивана в продължение на години, по повод и на която е учредена договорната ипотека върху имота, липсата на императивна законова забрана, която да е нарушена с договорената в процесния договор продажна цена, не е налице несъвместимост с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.

Ето защо правилно и законосъобразно първоинстнационният съд е приел, че не е налице твърдяната нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави – на основание по чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД, като се е позовали и на наличната трайна съдебна практика. Макар в исковата молба да е формулирано искане, заявено като евентуална претенция, след прогласяване нищожността на сделката ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесната част от имота, то не е квалифицирано в доклада по чл. 146 от ГПК и по отношение на него не е разпределяна доказателствената тежест между страните. Ищците, чрез процесуалния си представител, не са направили възражение за това, липсва и такъв довод във в.жалба, съответно твърдение за допуснато процесуално нарушение, а се иска въззивната инстанция да се произнесе по предявените евентуални искове.

След отхвърлянето на иска по чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, липсва произнасяне по тази претенция. Доколкото, макар и да е заявено, че се предявява в условията на евентуалност, произнасянето по нея е обусловено от уважаването, а не от отхвърлянето на другия иск, непроизнасянето не сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед изхода на спора в полза на ответниците по в.жалба следва да се присъдят разноски за производството пред втората инстанция, съгласно представените писмени доказателства – 1800 лева за адв.възнаграждение, платени в брой.

4

Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1146/17.07.2025г., постановено по гр.д.

№ 6308/2024г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН ********** ДА ПЛАТЯТ на М. К. М., ЕГН ********** и М. Г. М.ов, ЕГН ********** деловодни разноски за въззивното производство - за адв.възнаграждение, в размер на 1800 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1- месечен срок от съобщаването, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Русе, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500843 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази: