Определение № 1297 от 28.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 28.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 11.04.2024 г. на адвокат С. Й. С., като особен представител на ответниците, срещу определението от 22.03.2024 г. по гр. дело № 625/2023 г. на Софийския градски съд, ІV-В състав, с което е оставена без уважение молбата на същия за изменение на разпореждането от 28.09.2023 г. в частта за размера на възнаграждението на особения представител.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е определил възнаграждението на особения представител в размер на 300 лв., а следвало да бъде в размер на 400 лв., което съответствало на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, както и на фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че не било отчетено, че предмет на делото били четири иска.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да присъди исканите разноски.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Производството пред СГС е образувано по въззивна жалба от 8.12.2022 г., подадена от ответниците И. Б. Г. и Б. Б. Г., чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. С. С., срещу решението от 21.11.2022 г. по гр.д. № 45516/2021 г. на СРС, 74 състав, в частта, с която: 1) е признато за установено на осн. чл. 422 ГПК, че всеки от ответниците дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на по 244,54 лв., представляваща 1 стойността на топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. – 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Родопски извор“ № 28, вх. Б, ет. 7, ап. 2, аб. № 347756, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до изплащането, сума в размер на по 52,71 лв., представляваща законната лихва за забава върху същата главница за периода 15.09.2017 г. – 15.06.2020 г., сума в размер на по 2,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 1.03.2017 г. – 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до изплащането; и 2) всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца сумата 187,14 лв. за разноски в исковото производство и сумата 37,43 лв. за разноски в заповедното производство.

С разпореждане от 28.09.2023 г. по чл. 267 ГПК делото е насрочено в открито заседание за 11.04.2024 г. Със същото разпореждане е определено възнаграждение за особения представител в размер на 300 лв., за внасянето на което са дадени указания на ищеца.

Ищецът е изпълнил указания с молба от 6.10.2023 г., към която е приложил документ за внесената сума.

Срещу разпореждането от 28.09.2023 г. в частта относно определеното възнаграждение е подадена „частна жалба“ от особения представител, с искане за неговото увеличаване.

Изложени са съображения, че защитата обхващала и двамата ответници, срещу всеки от които са предявени отделни обективно съединените искове, като не било съобразено и, че според актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адв. възнаграждение е 400 лв.

С обжалваното определение от 22.03.2024 г. тази „частна жалба“ е прието за искане за изменение на разпореждането от 28.09.2023 г., което е оставено без уважение. Прието е, че макар минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. да е 400 лв., то съобразно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК съдът може да го намали до 1/2 от същото, като вземе предвид фактическата и правна сложност на спора. Прието е, че определеното възнаграждение от 300 лв. дори е над този минимум и е съобразено с тези критерии.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съобразно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.

36, ал. 2 ЗА, но не по-малко от една втора от него.

В случая фактическата и правна сложност на настоящото дело оправдава възнаграждението на особения представител да бъде под минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Касае се са тривиален спор за незаплатена топлинна енергия за един обект, чиято сложност не се увеличава от това, че ответниците са двама и поради това броят на обективно съединените искове е по-голям, но всички искове обаче сумарно са на стойност под 1000 лв. Определеното от СГС възнаграждение е в размер на 3/4 от минимума по чл. 7, 2 ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., който е 400 лв., при по-голямо допустимо намаляване с 1/2. Отделен е въпросът, че понастоящем съдът не е ограничен с никакъв минимум при определяне на подобно възнаграждение предвид установеното противоречие с правото на ЕС на настоящата регулация на минималните адв. възнаграждения по чл. 36, ал. 2 ЗА, установено с решението от 25.01.2024 г. по дела № С-438/22 на СЕС.

Ето защо няма основание за изменение на размера на определеното възнаграждение на особения представител.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 22.03.2024 г. по гр. дело № 625/2023 г. на Софийския градски съд, ІV-В състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3