Решение № 46 от 08.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Свиленград, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200072 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от ЕЛ. Г. М. с ЕГН **********, живуща в гр.************ чрез пълномощника си адв.К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №5060513, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като не се сочат конкретни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.Претендира се присъждане в полза на пълномощника адв.възнаграждение определено по реда на ЗА.

В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не изпраща представител .От пълномощника му адв.К. е постъпила молба в която подържа жалбата по изложените в нея 1 доводи.

Претендира присъждане на разноски.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител по делото .

От АНО е постъпила молба,в която молят съда да потвърди обжалвания ЕФ,като правилен и законосъобразен,като се излагат доводи в тази насока.

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2021г. в 10,43 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 движение на лек автомобил марка „НИСАН ДЖУК", с регистрационен номер Х 2772 КА в град Свиленград по ул.Асен Златаров на кръстовището с ул.Ген.Гурко в посока центъра със скорост от 77 км./ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/ – над разрешената за движение въведена за населено място от 50 км/ч. и е посочено превишение от 27 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/.

От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на ЕЛ. Г. М..

Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят в качеството му собственик на лекият автомобил.

В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 77 км./ч. – превишаване с 27 км/ч.

За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство № TFR1-M 656 /клип 16952/ , а за място на нарушението – са вписани координатни точки .

2

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата 03.12.2021г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-656 на процесната дата - 28.06.2021г, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 28.06.2021г, времето (10.40 часа до 12,00часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград по ул.Асен Златаров на кръстовището с ул.Ген.Гурко в посока центъра, за ограничението на скоростта въведено общо ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост , режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които на 4 е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 2772 КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 80км/ч, съответно наказуема установена скорост – 50 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 27 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за 3 видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.

Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение,както и Протокол №6/21 , справка касателно собствеността на процесния автомобил.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, 4 приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на 28.06.2021г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач – връчено на 03.12.2021г. и датата на входиране на жалбата в съда на 07.12.2021г., поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал.2вр с ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

5

С Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година на Върховния административен съд по тълк.д.№ 1/2020 година, ОСС от I и II колегия, е прието, че в производството по реда на раздел V, глава ІІІ на ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че следва да се приеме, че в производството по обжалване на НП наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на Районния съд да измени НП включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на Районния съд да измени НП е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1 , изречение първо от ЗАНН (в редакцията на нормата преди изменението, обнародвано в ДВ, брой 109 от 2020 година, в сила от 23.12.2021 година) Районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че АНО е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото НП, а не да го отменя като незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя/това разбиране вече е налице и в изменения ЗАНН-чл.63,ал.7,т.1 от ЗАНН/. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено още, че тълкуването на правомощието на Районния съд в горния смисъл е съобразено с изискванията за справедлив съдебен процес по чл.

6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Постановените досега осъдителни Решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са по наказателни дела, по които правната квалификация на деянието е променена с окончателен Съдебен акт и лицето е било лишено от възможност да се защити срещу нея пред Съд. Възможността за касационно обжалване на Решението на Районния съд изрично е предвидена от законодателя още с 6 измененията на ЗАНН през 1998 година, т.е. лицето има възможност за защита срещу променената правна квалификация пред още една съдебна инстанция, включително да се защити и в случаите, когато счита, че преквалификацията се основава на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. След като преквалификацията се извършва от Районния съд върху установените от АНО факти без съществено изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред Районния съд. Ако жалбоподателят не е сторил това поради процесуално бездействие във въззивното производство, то неблагоприятните последици от несправяне с доказателствената тежест относно фактите ще са изцяло в резултат на неговото поведение, а не поради ограничаване на правото му на защита от Съда. В подкрепа на това разбиране е и последвалата нормативна промяна със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗАНН (обнародван ДВ, брой 109 от 22.12.2020 година, в сила от 23.12.2021 година). В мотивите на ЗИДЗАНН (№ 002-01-30/23.07.2020 година) се посочва, че с предложените изменения и допълнения правомощията на Районния съд в административнонаказателното производство не търпят изменение в сравнение със сега съществуващите п о чл. 63, ал. 1 ЗАНН, но е необходимо да се регламентират детайлно, тъй като досегашната лаконична уредба създава предпоставки за противоречива съдебна практика. Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, брой 109 от 22.12.2020 година, в сила от 23.12.2021 година) изрично се предвижда, че Районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.