Определение № 984 от 29.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. Перник, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500797 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане № 22193/26.11.2025 по ч.гр.д. №7009/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 29479/11.11.2025, подадено от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против С. М. Е. за сумите: 329 лева, представляваща разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит и 59,65 лева, представляваща 7 бр. такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваните части. Посочва, че процедурата по реда на чл. 417 от ГПК е строго формализирана, като съдът проверява формата на заявлението, както и това, дали представеният документ е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като извършената от районния съд проверка излиза извън пределите на неговата компетентност. По отношение на претенцията за такси в размер на 59,65 лева се посочва, че съдът неправилно и необосновано, въз основа на своите предположения е приел, че начисляването на тези такси е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като излага аргументи, защо вземането за тази такса следва да бъде присъдено. По отношение на сумата в размер на 329 лева, представляващи такси, начислени във връзка със сторените от страна на банката разходи за уведомяване, се посочва, че същата не представлява такса за допълнителни услуги, а е направена във връзка с изпълнение на законово задължение на банката 1 кредитор, като се позовава на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Твърди се и че съгласно правната уредба в ГПК и приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 4/2013г., за да бъде валидно извършено каквото и да е уведомяване за предсрочна изискуемост, то същото следва да бъде направеното чрез ЧСИ или нотариус. Указва се и че съдът неправилно е приел, че в случая се касае за разходи, попадащи в забраната на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Излагат се и аргументи, защо сумата от 329 лв. не представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 309а ТЗ. С оглед изложеното се моли разпореждането да бъде отменено в обжалваните части, като се иска присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява редовна и процесуално допустима.

Ч.гр.д. №7009/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против С. М. Е. за следните суми: 53 203.77 лв. - главница за период от 14.10.2024 г. до 30.10.2025 г. по Договор за кредит № *** от ***; 3 453.45 лв. – договорна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 17.07.2025 г.; 4 048.07 лв. – мораторна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 30.10.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 11.11.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 1214.11 лв. - държавна такса, и 3688,89 лв. - адвокатско възнаграждение. Със заявлението се претендира и сумата 388, 65 лв., която в изпълнение на дадени от съда указания заявителят е уточнил, че представлява 329 лева, представляваща разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит и 59,65 лева, представляваща 7 бр. такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.

Заявлението е отхвърлено по отношение на сумата 388, 65лв за посочените такси, тъй като съдът е приел, че тези такси и разноски се претендират поради забава на длъжника да изпълни задължението си, като в тази връзка се е позовал на чл. 33 ЗПК. Съдът е посочил, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, а дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

2

Доводът в частната жалба, че съдът е излязъл извън предвидените в закона предели на проверка на заявлението, е неоснователен. Както съдът правилно е посочил, освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Затова съдът, съобразявайки това, че претендираните вземания противоречат на закона, е отхвърлил заявлението в обжалваните части на основание чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.

По отношение на сумата от 329 лева, представляваща разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит, съдът намира следното:

Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Претенцията за заплащане на такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита. В допълнение, следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни. С оглед изложеното, правилно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част.

По отношение на сумата от 59,65 лева, представляваща 7 бр. такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие: Макар и 3 описаните плащания да са наименовани "такси", това задължение не съответства на допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждащ при забава потребителят да дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва/ и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното, съдът приема, че искането на банката в тази част се основава на нищожна клауза, която като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, затова и заявлението в тази част правилно е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

В случая не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл.

309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно съображение 8 от преамбюла на Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22193/26.11.2025 по ч.гр.д.

№7009/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 29479/11.11.2025, подадено от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против С. М. Е. за сумите: 329 лева, представляваща разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит и 59,65 лева, представляваща 7 бр. такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. Перник, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500797 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане № 22193/26.11.2025 по ч.гр.д. №7009/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 29479/11.11.2025, подадено от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против С. М. Е. за сумите: 329 лева, представляваща разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит и 59,65 лева, представляваща 7 бр. такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие.