Решение № 6718 от 06.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6718 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100503824 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8952/11.05.2024 г., постановено по гр.д. № 59330/2023 г. на Софийски районен съд, 171 състав, съдът е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 2705,52 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с абонатен № 289995, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода м. 03.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 200,06 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия в размер от 2705,52 лева, начислена за периода 14.09.2016 г. – 11.04.2019 г., както и сумата от 41,26 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23200/2019 г. на СРС, 42 състав.

С горепосоченото решение съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д. Г. К., ЕГН **********, за цената на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 2705,52 лева до сумата от 2855,42 лева и за периода м. 05.2015 г. – м. 02.2016 г. Освен това съдът е отхвърлил иска за мораторна лихва върху цената доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 200,06 лева до пълния претендиран размер от 403,70 лева.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК 1 положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу И. В. Д., ЕГН **********, за признаване на установено, че И. В. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 2855,42 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот с абонатен № 289995, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 403,70 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия, начислена за периода 14.09.2016 г. – 11.04.2019 г., както и сумата от 41,26 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода м.

05.2015 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23200/04.06.2019 г. на СРС, 42 състав.

На основание чл. 38, ал. 2 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. И. Д., вписан в АК – Кюстендил, сумата от 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдът е осъдил Д. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, деловодни разноски в размер на 623,92 лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 89,29 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 104,38 лева.

Горепосоченото решение на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Г. К. срещу частта от първоинстанционното решение, с която са уважени предявените срещу нея искове. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Твърди се, че по делото не е доказано основанието за солидарно осъждане на ответниците, поради което всеки от тях отговаря за частта, която съответства на правото му на собственост от имота. Поддържа се, че е нелогично съдът да осъди ответника при условията на солидарност, а да отхвърли иска спрямо другия длъжник.

Поддържа се, че няма основание за присъждане на сумите за дялово разпределение, като не са представени доказателства относно уговорените и съобщени на клиентите ред и начин за заплащане на услугата за дяловото разпределение в съответствие с чл.

36, ал. 2 от общите условия. Поддържа се, че неправилно е бил уважен и искът за мораторна лихва, след като ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на сайта си на фактурите. Поддържа се, че ответникът не е бил поставен в забава. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете по отношение на Д. Г. К..

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорват жалбите. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебната практика и доказателствата по делото. Моли се да се потвърди обжалваната част от решението на СРС. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

Противно на твърденията във въззивната жалба, първоинстанционният съд не е признал за установено, че Д. Г. К. дължи процесните суми на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на солидарност. Първата инстанция е счела, че И. В. Д. изобщо не е клиент на „Топлофикация София“ ЕАД и не следва да отговаря за търсените по делото суми. Приела е, че за тези задължения в цялост отговаря само Д. Г. К..

Въззивният съд намира, че е правилен изводът на СРС, че Д. Г. К. отговаря за уважения размер на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД суми, но поради следните аргументи:

На първо място трябва да се посочи, че заявлението до „Топлофикация София“ ЕАД, подадено от единия съпруг за открИ.е на партида относно топлоснабдения имот, не означава, че договор за покупко-продажба е сключен само с този съпруг. След като имотът е придобит в условията на бездялова съпружеска имуществена общност, страни по договора са и двамата съпрузи.

В конкретния случай в хода на първоинстанционното производство е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том I, рег. № 1188, дело № 79 от 2007 г. на нотариус А.Г., вписан в СВп – гр. София. От същия е видно, че на 16.03.2007 г. Д. Г. К. е придобила собствеността върху апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. ********.

Представено е заявление-декларация от 27.11.2007 г. от Д. Г. К., с което е поискано от „Топлофикация София“ ЕАД да й бъде открита партида за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 289995. Д. Г. К. е декларирала, че ще ползва имота за жилищни нужди.

Към исковата молба е приложен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 180, том I, рег. № 1689, н.д. № 138 от 2016 г. на нотариус С.Ф., вписан в СВп – гр. София. От същия е видно, че на 18.03.2016 г. И. В.

Д. и Д. Г. К. са дарили на сина си Витор И.ов Д. придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 29, находящ се в гр.

София, ж.к. ********. Според договора дарителите са си запазили пожизнено заедно и поотделно правото на ползване върху имота.

От горецитираните писмени доказателства се установява, че до 18.03.2016 г. Д.

Г. К. и И. В. Д. са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния имот. От 18.03.2016 г. нататък Д. Г. К. и И. В. Д., като съпрузи, са придобили правото на ползване върху имота.

Несъмнено се установява също така, че процесният имот се намира в сграда, 3 която е топлоснабдена. Това обстоятелство се установява от приетата по делото техническа експертиза.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Д. Г. К. в качеството на вещен ползвател е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и Д.

Г. К..

Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят за тях солидарно. За задоволяване на семейните нужди са и разходите за топлинна енергия до жилищен имот, върху който съпрузите имат учредено право на ползване заедно и поотделно.

Солидарните длъжници са обикновени другари – така Решение № 468/17.01.2014 г. по гр.д. № 5175/2013 г. на IV Г.О. на ВКС. Затова няма пречка делото да бъде разрешено по различен начин по отношение на отделните обикновени другари.

Поради изложеното дотук според настоящия въззивен състав е неоснователно възражението на Д. Г. К., че неправилно е определена квотата от задълженията, за които същата отговаря.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2014 г., както и общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.

Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че „Топлофикация София” ЕАД не е легитимирано да претендира цената за услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 22 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2014 г. и чл. 22 от общите условия от 2016 г. клиентите заплащат на „Топлофикация София” ЕАД цената за извършената услуга за дялово разпределение.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на „Техем Сървисис” ООД. Това се установява от представените Протокол от общо събрание за избор на фирма за дялово разпределение и Договор № 1616 от 15.11.2001 г., сключен между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Не се установява посоченият договор да е бил прекратен преди исковия период.

Според представения по делото договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД заплаща на „Техем Сървисис“ ЕООД извършваните услуги за дялово разпределение.

По делото няма твърдения или доказателства този договор да е бил прекратен преди исковия период. Следователно „Топлофикация София“ ЕАД е легитимирано да събира от потребителите цената за предоставената услуга за дялово разпределение.

В допълнение към горното трябва да се посочи, че клаузата на чл. 36 ал. 2 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2014 г. и клаузата на чл. 36, ал. 2 от общите условия от 2016 г. не могат да се тълкуват в смисъл, че „Топлофикация София” ЕАД трябва да уговори индивидуално и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата за дялово разпределение.