Определение № 708 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901899 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Мира-Ел“ ООД, с. Кормянско, Габровска област и И. Г. Данева – Пенкова срещу решение № 31 от 9.03.2023 г., поправено с решение № 12 от 22.01.2024 г., по в. т. д. № 175/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

„Мира-Ел“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 82 от 29.05.2018 г. по т. д. № 98/2017 г. на Габровски окръжен съд е обявена свръхзадължеността на „Мира-Ел“ ООД, определена е началната дата на свръхзадължеността – 22.11.2016 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, назначен е временен синдик, определено е възнаграждението му и е свикано първо събрание на кредиторите на „МираЕл“ ООД. Касационният жалбоподател „Мира-Ел“ ООД поддържа, че атакуваното решение на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответницата по обсъдената касационна жалба И. Г. Д. изразява 1 становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от длъжника част, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалбоподателка И. Д. обжалва въззивното решение в частите, с които е отхвърлено искането й за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Мира Ел“ ООД на основание неплатежоспособност и е определена начална дата на свръхзадължеността – 22.11.2016 г. Твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че са налице основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Мира-Ел“ ООД не е депозирал отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

Великотърновски апелативен съд се е произнесъл на основание чл. 294, ал. 1 ГПК след отмяна на решение № 220 от 12.08.2019 г. по в. т. д. № 238/2018 г. на Великотърновски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане. За да постанови обжалваното решение, решаващият състав е приел, че И. Д. е кредитор на „Мира-Ел“ ООД и притежава изискуемо парично вземане към длъжника по търговска сделка – за възнаграждение по договор от 7.07.2009 г. с предмет предоставяне на информация и консултиране за източници на инвестиционно кредитиране и изготвяне на инвестиционен проект за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по проект „Руслова МВЕЦ „Душево““, с. Душево, поради което е установена активната й материалноправна легитимация в производството.

Във въззивното решение е извършен анализ на финансовоикономическото съС.ие на ответното по молбата по чл. 625 ТЗ търговско дружество. Въззивният съд въз основа на приетите заключения на съдебноикономическите експертизи е приел, че към 31.12.2014 г. коефициентът на 2 обща ликвидност на търговеца ответник по молбата по чл. 625 ТЗ е бил над единица, а към края на 2013 г. и 2015 г. е близо до единица, като след 2016 г. до 25.11.2022 г. коефициентът на обща ликвидност е под единица. В решението е отразено, че със сключването от длъжника на два договора за изработване на уеб сайтове и абонаментно обслужване и с оглед приходите от тази дейност в края на 2022 г. и до 31.01.2023 г. коефициентът на обща ликвидност е над 2, което надвишава препоръчителните стойности в границите на 1 – 1,5. Решаващият състав е посочил, че същото се отнася и до коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които до 2015 г. са над приетите стойности, а след 2016 г. до 25.11.2022 г. – стойността им възлиза на 0,1154 /под приетите за съответния коефициент стойности/, като сключването на споменатите договори променя показателите и те нарастват над 2. В решението е изложено, че след продажбата по реда на принудителното изпълнение на нетекущите активи на предприятието /земя, сгради, съоръжения/ през 2016 г., структурата на активите се състои от парични средства и вземания, в диапазона между 3000 и 6000 лв. до м.

11.2022 г., 59 000 лв. в края на 2022 г. и 49 000 лв. към 31.01.2023 г.

Въззивният съд е приел, че предприятието няма дълготрайни материални активи и материални запаси, като след продажбата на нетекущите ДМА то не може да генерира приходи и на практика е преустановило дейност. Установил е, че от 2014 г. насетне дружеството е на загуба, натрупана до 72 000 лв. през 2017 г., константна величина до 25.11.2022 г. Подчертал е, че според установените в експертните заключения коефициенти на финансова автономност и обща задлъжнялост за целия изследван период дружеството работи с привлечен капитал, като е поставено в голяма степен на зависимост от своите кредитори.

Решаващият състав е изложил съображения, че за да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, следва затрудненото съС.ие на предприятието да е трайно и налично към датата на приключване на съдебното дирене. Посочил е, че в случая предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ не са налице, поради което по отношение на ответното дружество не може да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност. В тази връзка е съобразил промяната в икономическото съС.ие на търговеца вследствие сключените договори за изработка на уеб сайт и абонаментно обслужване, по които са постъпили 3 парични средства, съответно стойността на коефициентите на ликвидност към края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. е над 2. Приел е, че икономическото съС.ие на дружеството е променено, то може да обслужва изискуемите си задължения, което изключва наличие на неплатежоспособност.

С оглед заявените от молителката основания за открИ.е на производство по несъстоятелност на ответния търговец съдът е извършил и преценка дали дружеството е свръхзадължено, а именно дали имуществото на търговското дружество е достатъчно, за да покрие паричните му задължения – чл. 742, ал. 1 ТЗ. Посочил е, че от значение за обективирането на съС.ието на свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал“, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.

Възпроизвел е експертния анализ на динамиката в собствения капитал при ответника, който от 105 000 лв. през 2012 г. е намалял с 68,57 % към 25.11.2022 г. на 33 000 лв., а в края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. се е увеличил на 82 000 лв. Посочил е, че коефициентите на финансова автономност и обща задлъжнялост сочат силна зависимост на предприятието от привлечения капитал, като първият варира за целия изследван период между 0,02 и 0,055, а към края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. се завишава на 0,13 - значително под допустимата стойност, а вторият - при препоръчителни стойности от 0,33 – 0,5 за изследвания период варира между 45,03 и 11,12, като след 2016 г. е константна величина – 18,18, а в края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. е съответно 7,44 и 7,32. При съобразяване, че след 2016 г. предприятието няма никакви нетекущи активи, чрез които да упражнява търговска дейност, а в края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. активите му се състоят от налични парични средства по банкова сметка – съответно 59 000 лв. и 49 000 лв., докато паричните задължения на дружеството са значителни по размер - 600 000 лв., съдът е направил извод, че кредиторите нямат приемлива обезпеченост от имуществото на дружеството. По повод сключените през 2022 г. договори за изработка на уеб сайтове и абонаментно обслужване, от които търговецът е реализирал приходи, съдът е заключил, че на фона на упражняваната дейност през целия анализиран период това се явява инцидентна дейност, от която макар и да са реализирани приходи, се генерират и нови задължения - за трудови възнаграждения, данъци, осигуровки. Отчел е, че падежът на дълга на дружеството към „Проксима Сървис“ ЕООД, възлизащ на сумата от 569 210, 72 лв., е в края на 2023 г. С 4 оглед на това в обжалвания акт е направен извод, че за целия изследван период дружеството е оперирало предимно с привлечен капитал, поставено е в трайна и изключителна зависимост от кредиторите си, като липсата на поС.на, стабилна и доходоносна дейност го е поставила в ситуация да не може да генерира приходи за погасяване на задълженията си, постъпилите такива в края на анализирания период са незначителни спрямо задълженията, поради което следва да се приеме, че е налице свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. При съпоставка на имуществото и паричните задължения на търговеца съдът е приел, че съС.ието на свръхзадълженост се установява след продажбата на всички активи на дружеството, свързани с основната му дейност, с постановление за възлагане от 22.11.2016 г., след което са останали непогасени задълженията към молителката и към „Проксима Сървис“ ЕООД.

По тези съображения е заключил, че решението на окръжния съд за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде обявена свръхзадължеността на „Мира-Ел“ ООД с начална дата 22.11.2016 г., като бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

По касационната жалба на „Мира-Ел“ ООД:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Мира-Ел“ ООД поставя следните въпроси във връзка с обосноваване искането за допускане на касационно обжалване: „1. Допустимо ли е да се приемат за недоказани оспорванията за неавтентичност и антидатираност на документи, ако не е открИ.а процедура по чл. 193 ГПК, въпреки че искания за открИ.е на процедура по чл. 193 ГПК са правени и пред първите две съдебни инстанции?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да открие производство по чл. 193 ГПК, когато прецени, че е оспорена автентичността на частен документ и първоинстанционният съд също не е открил такова производство?; 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания?; 4. Извършва ли въззивният съд съществено процесуално нарушение като не допуска допълнителна или повторна експертиза, която е поискана в същото съдебно заседание, в което се изслушва заключението на вещото лице и от дадените отговори в заключението и в устните обяснения на вещото лице се установяват непълноти и/или противоречия?; 5. Извършва ли въззивният съд съществено 5 процесуално нарушение, когато при формулиране на въпросите по допуснатата експертиза е видно, че същият има предварително убеждение по делото и се е произнесъл по въпрос по съществото на спора преди постановяване на крайния съдебен акт?; 6. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал?; 7.

Длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните?; 8. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи ли обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“ В изложението на основанията за достъп до касация касаторът прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК. Твърди, че въпросите по т. 1, 2, 3, 6, 7 и 8 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1, 2 и 3 – на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на постановени от ВКС решения по гр. д. № 871/2012 г., III г. о., гр. д. № 4426/2014 г., III г. о. и т. д.