Решение № 6183 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6183 гр. С., 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110145595 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК, като е предявен от „. ЕООД срещу С. Е. Д. установителен иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2023 г. към трудов договор № . г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2025 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1394/2025 г. по описа на Районен съд – .

Ищецът „. ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № .г, ведно с договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2023 г. към трудов договор № .г с ответника С. Е.

Д., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „.“, която отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание на длъжност „ресторантски работник“, с работно място ресторант „.“ в гр. .. Поддържа, че с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и провело два курса „.” и „.”, които са успешно приключил на 06.07.2023г и 26.10.2023г. Поддържа се, че съгласно чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията ответницата се е задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване. Допълва се, че в чл. 13 от договора е предвидена неустойка в размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора, като същата се дължи в пълен размер независимо от това дали през част от периода работникът е полагал труда си. Заявява, че преди изтичане на срока по чл. 12 от 1 договора за повишаване на квалификацията от 09.05.2023 г., ответникът е подал молба от 21.02.2025 г., с която го уведомява за прекратяване на трудовото си правоотношение едностранно считано от 25.03.2025г. Във връзка с това била издадена заповед № ./25.03.2025 г. Излагат се подробни аргументи относно характера на договора по чл. 234 КТ и същността на неустойката по чл. 92 ЗЗД. С уточнителна молба от 30.01.2026г. ищецът посочва, че първоначално ищцата е била назначена на длъжност „.е“, но в последствие с допълнително споразумение е била назначена на длъжност „.“. Сочи се, че ответникът не оспорва, че обучението е било осъществено. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Е. Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че в действителност на 22.09.2022г е бил подписан от нея договор във връзка с обучение за длъжност „.“, в който се е съдържала клауза за заплащане на неустойка. Посочва обаче, че уговореният срок е изтекъл и договорът не бил продължен писмено, като въпреки това тя е продължила да работи при ищеца до март 2025г, когато трудовият договор е бил прекратен с едномесечно предизвестие от нея. Предвид това подчертава, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като е заплатил и дължимите обезщетение за неизползван отпуск. Релевирано е и възражение за прекомерност на неустойката, като се изтъква, че неустоечната клауза противоречи на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и принципите на добросъвестност по чл. 8 и чл. 9 ЗЗД. С оглед изложеното моли искът да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание ответникът оспорва действителността на сключения между страните договор, тъй като между страните съществувал сключен преди това договор за повишаване на квалификацията от 19.09.2022г. Предвид това се изтъква, че е налице хипотеза на заобикаляне на закона като чрез поредица от договори с идентични неустоечни клаузи се създавали условия за рестартиране на обвъзрзващи страните срокове. Релевира се възражение за прекомерност на уговорената неустойка и че същата не съответства на разходите за обучение, направени от работодателя-ищец. Изтъква се, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка препятства упражняване на правото на труд, което е защитено от Конституцията на Република България.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено считано от 25.03.2025г. Това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото, като се потвърждава и от представените по делото доказателства, в това число и трудов договор № .г, съгласно който ответницата е била назначена на длъжност „.а“ в ресторант „.“ в гр... Видно от приложения по делото договор същият е бил за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал.1, т. 1 КТ, като в чл. 12.2 е уговорено, че правоотношението може да се прекрати от всяка от страните с тридесетдневно предизвестие.

Наличието на трудово правоотношение между страните се потвърждава и от 2 представения от ответника препис от трудовата и книжка с направени отбелязвания относно сключения трудов договор с ищеца.

Във връзка с така възникналото между страните трудово правоотношение на 19.09.2022г е бил сключен договор за повишаване на квалификацията към трудов договор № .г., като същият е приет по делото /л.136-137 от делото/.Съгласно този договор ищецът е поел задължение да подготви и проведе обучение за повишаване на квалификацията на служителите в рамките на 115 часа, съгласно график и ще продължи 6 месеца. В договора е уговорена неустойка в размер на 800 лева в случая на едностранно прекратяване на договора от страна на служителя в шестмесечния срок на обучението.

По делото е представена и справка от 07.07.2023г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП, неоспорена от ответника, съгласно която е било сключено допълнително споразумение с С. Димиторва, като е била променена длъжността и от „.а“ в „.“. Във връзка с така осъществената промяна по делото е представен и сключен на 09.05.2023г на основание чл. 234 КТ договор за повишаване на квалификацията към трудов договор № .г /л.13-14 и л. 138-139 от делото/. По силата на така представения по делото договор работодателят се е задължил да проведе на служителя обучение и курс за повишаване на квалификацията за длъжността „.“, чрез организиране на обучение „.” (Основен курс за управление на смяна) и „.“ (Курс за управление на смяна за напреднали).

Предвидено е, че курсовете ще бъдат с продължителност от 3 дни и ще се проведат на място и време, за които служителят ще бъде уведомен поне 3 дни преди тяхното начало. Съгласно чл. 10 и чл. 11 от договора всички разходи за провеждане на обучението са за сметка на работодателя, като след успешно завършване на курса, служителят получава сертификат, издаден от работодателя и удостоверение от . (ЦПО). В чл. 12 от договора се вменява задължение на служителя да не прекратява трудовото правоотношение по време на обученията и 18 месеца след датата на тяхното завършване, а с клаузата на чл. 13 от същия се предвижда, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1 500 лева.

По делото са представени справки за отчитане на резултатите от курсовете от „.” и „.”, които са в табличен вид /л. 15-16 от делото/. Съгласно първата справка е било проведено обучение от 04.07.2023г до 06.07.2023г. по курс „.”, като за ответницата С. Д. е отбелязано, че същата е приключила курса с резултат от тест 98.86 % и резултат от финален тест 92.58 %.

Упоменато е и, че С. Д. е служител от ресторант „.“. По отношение курс „.” е посочено в справката, че е бил проведен в периода от 24.10.2023г до 26.10.2023г., като на ответницата е поставена оценка „В“ при резултати от тест 87.50 % и от финален тест 85 %. При провеждането на втория курс за Д. е отбелязано, че е служител в ресторант С. мол.

Представена като доказателство по делото е и молба с вх.№ 8698/21.02.2025г., подадена от името на ответника Д., с която е отправено искане до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 25.03.2025г. с предизвестие.След 3 депозиране на молбата от работодателя е издадена заповед № ./252.03.2025г, с която е прекратено на основание чл. 326, ал. 2 КТ трудовото правоотношение на ответника Д. считано от 25.03.2026г, на която дата съгласно направеното отбелязване заповедта е връчена на служителя.

Приложена по делото е и покана с изх.№ 16/07.05.2025г, адресирана до ответника Д., с която същата е поканена в 7-дневен срок от получаването и да заплати на ищеца „. ЕООД сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2023г. по посочена в документа банкова сметка, ведно със законната лихва считано от получаването, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Съгласно приложено към поканата известие за доставяне, същата е върната като непотърсена пратка.

При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното:

За да бъде приет за основателен предявеният иск следва от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване да се установи наличие на няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение на задълженията си по договора в т. ч. и провеждане ан твърдяните обучения, при което за ответника е възникнало задължение да полага труд по трудово правоотношение за определен период от време; 3. валидно неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и останалите основание за недължимост на същата.

В конкретната хипотеза още с доклада по делото, а и с оглед събраните доказателства и наведените възражение, съдът приема за безспорни между страните обстоятелствата касаещи сключването на трудов договор № .г., по силата на който на ответника С. Е. Д. е възложено изпълнението на длъжността „ресторантски работник“, с работно място ресторант „.“ в гр. ., която длъжност в последствие е изменена на „.“, както и че възникналото въз основа на него трудово правоотношение е било прекратено със заповед № ./25.03.2025г. по инициатива на служителя с предизвестие.

Ответницата не оспорва и, че е подписала процесния договор за повишаване на квалификацията с ищеца. Съществува спор обаче относно датата, на която е сключен този договор, доколкото в проведеното открито съдебно заседание ответникът застъпва становище, че е бил подписан договор за повишаване на квалификацията на 19.09.2022г, на 21.09.2022г и едва тогава процесния договор на 09.05.2023г. Във връзка с това ответницата е представила два договора, а не три, като от същите е видно, че ответницата счита, че процесният договор е сключен на 21.09.2022г, а не на 09.05.2023г. При съпоставка между договора, представен от ответницата на л. 138 от делото, и този, представен от ищеца към исковата молба, е видно, че се касае за един и същи договор, като в него за дата на 4 сключване е посочена датата 09.05.2023г, а датата 21.09.2022г. е отбелязана като дата, от която е трудовият договор към който е сключен договора за повишаване на квалификацията.