Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 16.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 555/2024
Вид
Решение № 52
Подписан
16.01.2025
Състав
Илина Венциславова Джукова-Караиванова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Горна Оряховица, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120100555 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 10.12.2013 г. ответникът С. В. И. издал в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД запис на заповед, с който се задължил безусловно и неотменимо да му заплати 711,06 лв. на 06.05.2014 г. Твърди, че „Изи асет мениджмънт“ АД, му прехвърлило правата по записа с джиро. Твърди, че част от сумата по записа – 536,59 лв. не била платена. Mоли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на това вземане, за което са издадени заповед № 592/01.03.2017 г. и изпълнителен лист от 01.03.2017 г. по ч.гр.д. № 389/2017 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът С. В. И., чрез назначения особен представител, възразява, че записът на заповед и джирото не съдържат необходите реквизити и не са редовни от външна страна. Оспорва да е уведомен за прехвърляне на вземането по записа на ищеца. Твърди, че записът е издаден във връзка с договор за кредит, сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД, задълженията по който са изпълнени. Възразява за погасяване на вземането по давност, тъй като подаването на заявление по чл.417 ГПК не прекъсва давността, а липсват предприети по изпълнителното производство действия срещу ответника.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка 1 на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ, вр. чл.491 ТЗ – за признаване за установено съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение, на който е противопоставено релативно възражение на длъжника, основано на свързана със записа каузална сделка и изпълнение на задълженията по нея, както и правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност. Така уважаването на иска е предпоставено от установяване на съществуването на редовен от външна страна и издаден от ответника запис на заповед с посоченото от ищеца съдържание и прехвърляне на правата по него чрез джиро от „Изи асет мениджмънт“ АД на ищеца, а възраженията на ответника налагат установяване от негова страна на сключване на договор за кредит с поемателя, обезпечителна функция на записа на заповед спрямо кредита (връзка между двете сделки) и погасяване на задължението по кредита. Поради естеството на възражението за погасяване на вземането с изтичане на погасителна давност, то ще бъде разгледано само при положителен извод за съществуване на вземането.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е приложен оригинал на запис на заповед, издаден от ответника, съдържащ наименованието "запис на заповед" и в заглавието, и в текста съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. д.

№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС; безусловно обещание да се плати сумата от 711,06 лв.; падеж на определен ден – 06.05.2014 г.; изрично посочено място на плащане – адресът на управление на поемателя; индивидуализиращите белези на поемателя – фирмено наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление; датата и мястото на издаване – 10.12.2013 г. в гр.Горна Оряховица и подпис на издателя. Записът съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, поради което бланкетното възражение на ответника, че той не е редовен от външна страна не е основателно. Такова е и възражението досежно джирото. Съгласно чл.537 ТЗ, вр. чл.468, ал.1 ТЗ и чл.467 ТЗ джирото следва да е изписано върху гърба на записа и да се подпише от джиранта, да се отнася за цялото вземане и да не е поставено под условие. На гърба на записа се съдържа изявление на „Изи асет мениджмънт“ АД за безусловно и неотменимо прехвърляне на всички права по записа на ищеца, изключване на отговорността на джиранта съгласно чл.470, ал.1 ТЗ и забрана за последващи джира. Действително, изискването за подпис върху джирото ще бъде спазено само когато е недвусмислено ясно авторството на изявлението, поради което единствено полагане на параф (комбинация от знаци) не го изпълнява. В случая, обаче, от изявлението е явно чий е този параф, доколкото и в текста на джирото и след него са изписани имената на лицето, което е извършило разпореждането – Атанас Георгиев Атанасов с посочване и на личните му данни. Независимо от това, че имената не са изписани саморъчно от автора, а са част от текста на изявлението, изискването за яснота на авторството, съответно – целта на 2 полагане на подпис върху джирото, са спазени. За процесуалния представител на ответника също е било ясно чий е положеният параф, доколкото е навел възражения, че лицето е подписало джирото като пълномощник. Липсва подобно ограничение в разпоредбите относно менителничните ефекти, поради което на общо основание джирото може да бъде извършено и от пълномощник на поемателя. Дали същият е разполагал с представителна власт за подобно разпореждане касае отношенията между представляван и представител и без данни за заявление по чл.29, ал.2 ТЗ, липсата на представителна власт не влияе върху положението на трети лица каквито са и джиратаря, и поемателя.

Джирото е направено на 02.02.2017 г. – след падежа, поради което и съгласно чл.474, ал.1, изр.1 ТЗ има същото действие, както джиро, направено преди това, а не действие на цесия, както сочи ответникът. Хипотезата на чл.474, ал.1, изр.2 ТЗ, на която той се позовава, касае следпротестното джиро, а в случая записът е издаден без протест. По тази причина джиратаря няма задължение за уведомяване за прехвърляне на вземането и доводите на ответника в тази връзка са неоснователни. Не се твърди и събраните доказателства не установяват плащане на поемателя на падежа или след падежа, но преди джирото. Липсват отбелязвания или изявления върху лицевата страна на записа, в т.ч. и такива за плащане. Липсва зачертаване на джирото, както и последващи джира върху гърба на записа. Не се установи твърдяното от ответника каузално правоотношение по договор за кредит, нито обезпечителна връзка на такова със записа или плащане/погасяване чрез друг способ на задължението на ответника по такова свързано правоотношение. С оглед посоченото, ответникът се е задължил чрез надлежен по съдържание и форма запис на заповед да заплати на „Изи асет мениджмънт“ АД сумата от 711,06 лв. на 06.05.2014 г., а след падежа – на 02.02.2017 г. правата по ценната книга са прехвърлени на ищеца с валидно джиро. Предвид посоченото, вземането – предмет на заповедта за изпълнение, представляващо част от сумата по записа (536,59 лв.) съществува. Това предпоставя разглеждане на възражението на ответника за погасяване на вземането с изтичане на погасителна давност.

Съгласно чл.537 ТЗ, вр. чл.531, ал.1 ТЗ давността, с която се погасяват вземанията срещу издателя на записа, е три години, считано от падежа на задължението, включително и когато се касае за установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и при наведено релативно възражение от ответника (Решение № 102/23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г., I Т.О. на ВКС; Решение № 69/05.07.2016 г. по т.д. № 81/2015 г., I Т.О. на ВКС). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на съществуване на вземанията в заповедното производство се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За разлика от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, която се връчва от съда, при издаване на заповед въз основа на документ по чл.417 ГПК, се допуска незабавно изпълнение и едновременно с нея се издава и изпълнителен лист (чл.418 ГПК). В първия случай кредиторът няма правна 3 възможност да предприеме действия по изпълнението на заповедта преди влизането й в сила, а във втория – заповедта се връчва на длъжника в рамките на инициираното от кредитора изпълнително производство.

Продължителността на времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора.

Бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение, така и срокът на кредитора за предявяване на иска, следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК. По тази причина, при спазен едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК възниква само ако изпълнението по нея е предприето незабавно, респективно в разумен срок, съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението, и при липса на бездействие от страна на кредитора. Обратно – ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства като не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което не може да има за последица прекъсването на давността. (Решение № 118/12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г., II Т.О. на ВКС; Решение № 50047/26.04.2023 г. по т. д. № 1927/2022 г., I Т.О. на ВКС и др.).

В случая изпълнителният лист е издаден на 01.03.2017 г., за което длъжникът е уведомен на 13.03.2017 г. Копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са получени на 21.12.2017 г., а изпълнителното дело е образувано през 2018 г. Поканата за доброволно изпълнение, слагаща и началото на изпълнителните действия, е изготвена през 2022 г. и връчена по реда на чл.47 ГПК през 2023 г. и 2024 г. Тази продължителност на времето от издаване на заповедта за изпълнение до получаване на изпълнителния лист, иницииране на принудителното изпълнение и предприемане на действия за стабилизиране на заповедта, не би могла да се определи като разумен срок, нито съответства на целта на постановеното незабавното изпълнение. Налице е бездействие на кредитора, макар и същият да е можел да действа – да получи своевременно изпълнителния лист, да образува изпълнително дело, да изиска изпращане на покана до длъжника, съответно връчване на заповедта.

За посоченото бездействие не се твърдят и установяват извинителни причини.

Давност не тече само ако кредиторът няма правна възможност да действа, а в обратния случай, давността тече и бездействието на ищеца за предприемане на изпълнение в разумен срок след издаване на изпълнителния лист е факт с 4 правно значение, който следва да бъде съобразен. Така поради неоправданото бездействие на ищеца, подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК не е прекъснало тригодишната погасителна давност относно произтичащото от издадения от ответника запис на заповед. Давността за процесното вземане е започнала да тече на 06.05.2014 г. и е изтекла на 06.05.2017 г. – преди предявяване на настоящия иск, макар и исковата молба по него да е подадена в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради което възражението на ответника е основателно.

С оглед изложеното, макар вземането на ответника да съществува, той няма право на принудително изпълнение, поради което искът му следва да бъде отхвърлен.