Определение № 905 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500939 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД, против разпореждане от 07.03.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 2353/2023, ПРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против З. С. Д. за заплащане на сумата от 250,03лв., обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.02.2022-07.02.2023г.

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора за кредит е уговорено, че при забава на задълженията – уговорените анюитетни вноски, длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната лихва. В погасителния план е предвидено и заплащането на договорна лихва, която по своята същност представлява възнаграждението на заемателя.

Поддържа, че ако кредитополучателя не заплаща в срок задълженията си, то той дължи и това плащане и тази уговорка не може да се определи като неравноправна, а сумата – като недължима. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума. Алтернативно претендира сумата от 74,18лв., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Претендира и разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против З. С. Д.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4053343767/05.08.2021. Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за кредит, договорна лихва, обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Посочва, че договореното обезщетение за забава заедно с договорения лихвен процент се равняват на 33,70%, което само по себе си съставлява неравноправна клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава потребителя , при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 23,70% и законната лихва за периода от 10% или общо 33,70%. Отделно от това договорната клауза, на която се позовава, противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Не може да бъде разгледано и респ. уважено „алтернативното“ искане за присъждане на законната лихва, т.-к. нито в заявлението, нито в извлечението от сметка е формулирано подобно искане, още по-малко е посочен и претендирания размер. В заповедното производство съдът е обвързан стриктно с подадената молба за издаване на заповед за изпълнение, което следва да е и идентична с представеното извлечение от сметка в хипотезата на чл.417 от ГПК.

2

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.03.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 2353/2023, ПРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против З. С. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 250,03лв., обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 05.02.202207.02.2023г. по Договор за потребителски кредит № 4053343767/05.08.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3