Решение № 58 от 03.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500039 по описа за 2022 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162/17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 225/2021 г. Габровският окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София да заплати на СТ. В. ЯНК., от гр. Севлиево, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата 18 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 182,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие от ПТП, настъпило на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево, на ул. „Любен Каравелов“ № 2, при което П. Х., управлявайки МПС л.а. „Фиат“, модел „Уно“ с рег. № ЕВ 8221 АВ, със застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество № 81095492, по негова вина, неспазвайки правилата за движение, блъска попътно движещата се по пътното платно пешеходка С.Я., както и да заплати на ищцата законна лихва за забава върху обезщетенията в общ размер на 1 414,29 лв. за периода от 20.08.2020 г. до подаване на исковата молба – 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка, като отхвърлил предявените искове, както следва: за неимуществени вреди за сумата над 18 400 лв. до предявения размер от 50 000 лв.; за имуществени вреди за сумата над 182,50 лв. до предявения размер от 196,27 лв., както и искът за мораторна лихва върху претендираните обезщетения за сумата над 1 414,29 лв. до предявения размер от 4 601,32 лв., като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр.

София да заплати: по сметка на Габровския окръжен съд – държавна такса и разноски за експертиза в общ размер на 891,05 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; на адв. И.И.-С. – адвокатско възнаграждение в размер на 1 129,88 лв., на основание чл. 38 от ЗАдв. Oсъдил СТ. В. ЯНК. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и 1

Здраве“ АД – гр. София разноски по делото в размер на 127,01 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са отхвърлени искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 18 400 лв. до предявения размер от 50 000 лв., искът за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 182,50 лв. до предявения размер от 196,27 лв., както и искът за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за сумата над 1 414,29 лв. до предявения размер от 4 601,32 лв., е подадена от ищцата СТ. В. ЯНК., чрез адв. И.И.-С., с оплакване, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. В жалбата се излага, че съдът не е отчел поотделно и в тяхната съвкупност болките и страданията, понесени от жалбоподателката вследствие на получените от нея телесни повреди (една средна и две леки телесни повреди). Твърди се, че съдът не е определил обезщетение за болките и страданията, понесени от ищцата вследствие на причинените две леки телесни повреди, което е довело до определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва се, че съдът не е отчел и факта, че ищцата е претърпяла, както няколко телесни увреждания, така и психични увреждания и не го е взел предвид при определяне размера на обезщетението; в нарушение на правилото на чл. 52 от ЗЗД, съдът не е посочил всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не е преценил същите в съвкупност и не е изложил подробни мотиви за справедливия размер на обезщетението. Твърди се също, че в обжалвания съдебен акт липсва анализ на икономическата конюнктура в страната към момента, хиперинфлационните процеси, както и на нивата на застрахователни лимити, определени съгласно чл. 492 от КЗ. Излага се още, че неправилно съдът е обсъдил възражението за съпричиняване, тъй като същото е неоснователно – било установено по делото, че причина за настъпването на ПТП е закъснялата реакция на водача на МПС и неспазване на необходимата дистанция, като по делото не е установено виновно поведение на пострадалата. Жалбоподателката счита, че при постановяване на решението си Габровският окръжен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е посочил всички искания и възражения на страните и не е направил коректна преценка на доказателствата, което се е отразило на обосноваността на съдебния акт. Жалбоподателката счита също, че неправилно съдът е приел, че тя дължи разноски на ответника по делото, тъй като бил предявен иск за вреди от непозволено увреждане и ищцата не дължи разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част, като уважи предявените искове в пълен размер. Претендира се присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за производството пред въззивната инстанция.

Насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, чрез юрисконсулт И.В., е депозирала писмен отговор, в който заема становище за неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че обжалваното решение е законосъобразно, като съдът правилно е изследвал наличието на всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на застрахователя за покриване на причинените на СТ. В. ЯНК. имуществени и неимуществени вреди. Правилно съдът е определил, че обезщетението следва да бъде намалено с оглед реално претърпените травми от ищцата, както и с оглед наличието на значително съпричиняване от нейна страна.

Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. В случай, че съдът намери въззивната жалба за основателна, се прави искане да не бъде присъждан пълния размер на претендираното обезщетение.

Претендира се присъждането на разноски за производството пред въззивната инстанция.

Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба оплаквания, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено следното:

2

Пред Габровския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от СТ. В. ЯНК. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София за заплащане на следните обезщетения за претърпените от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 25.06.2020 г. вреди: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 196,27 лв., както и мораторна лихва в размер на 4 601,32 лв. от датата на увреждането 25.06.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил исковете. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево, на ул. „Любен Каравелов“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ЕВ 8221 АВ, водачът П. К. Х. е нарушил правилата за движението по пътищата, като ударил с предната част на автомобила пешеходката СТ. В. ЯНК., която в този момент се движела по пътното платно. Вследствие на инцидента на С.Я. били причинени контузия на шията и поясната област, счупване на лъчевата кост на дясната предмишница и охлузни рани. По случая било образувано ДП № 258/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр. Севлиево, като с постановление на наблюдаващия прокурор от 3.02.2021 г. наказателното производство е прекратено, поради обстоятелството, че деецът е починал.

Не е спорно също, че към датата на ПТП по отношение на виновния водач е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/30/120001558712, със срок на валидност от 9.06.2020 г. до 8.06.2021 г., сключена при ответното застрахователно дружество.

С молба от 20.08.2020 г. ищцата С.Я., чрез адв. И.И.-С., е предявила извънсъдебно претенцията си спрямо ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. След проведена кореспонденция и представяне на допълнителни писмени доказателства по образуваната щета, с писмо от 9.04.2021 г. ищцата е уведомена, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към момента застрахователят не може да вземе обосновано становище по отношение на вината за настъпване на процесното ПТП. Ищцата е уведомена също, че наличните документи по преписката са недостатъчни за формиране на подобно становище, поради което претенцията за заплащане на обезщетение следва да бъде отказана.

От заключението на допуснатата по делото автотехническа експертиза се установява, че на 25.06.2020 г., около 11:15 ч., в гр. Севлиево, на ул. „Любен Каравелов“ № 2, П. К. Х., при управление на МПС лек автомобил „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ЕВ 8221 АВ застига попътно движещата се по платното за движение пешеходка СТ. В. ЯНК. и я блъска отзад, при което същата се завърта и пада. Платното за движение е било сухо, времето – слънчево и с добра видимост. В участъка на ПТП няма поставени пътни знаци и маркировка, платното за движение е еднопосочно с нова асфалтова настилка. Няма други участници в движението към момента на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че за определяне на скоростта на лекия автомобил „Фиат Уно“ в приложените материали по делото няма данни като спирачни следи, побитости и ожулвания. Предвид това, че преди ПТП водачът на лекия автомобил е извършил ляв завой, експертът приема предполагаема скорост на движение от около 20 – 30 км/ч., каквато е и скоростта в момента на удара. Скоростта на движение на пешеходката е 3,5 – 4,4 км/ч. Тя се е движила по платното за движение, където е и мястото на настъпване на ПТП. В района на инцидента има обособени тротоари.

Първоначалният удар е в седалищната област на пешеходката и предна дясна част на 3 автомобила. Пешеходката се е движила по платното за движение, заобикаляйки паркирал автомобил, в същата посока, в която се е движил и лекият автомобил. Водачът е имал видимост към мястото на ПТП и пешеходката от около 20 – 25 м. Вещото лице е изчислило опасната зона на база на предполагаемата скорост, която не може да бъде доказана от техническа гледна точка. При приетата скорост от 20 – 30 км/ч. опасната зона е 8,63 м – 14,42 м. Пешеходката не е предприемала внезапни и резки промени в поведението си преди процесното ПТП. Водачът е имал видимост към мястото на ПТП и пешеходката от около 20 – 25 м. Времето, за което водачът би изминал това разстояние е изчислено, както следва: при разстояние от 20 м – време от 3,6 – 2,4 сек.; при разстояние от 25 м – време от 4,5 – 3,0 сек.

Настъпилото ПТП е било предотвратимо от страна на водача чрез спиране или заобикаляне на пешеходката. Времето, за което водачът ще измине опасната зона е изчислено на 1,91 – 2,27 сек. При съпоставяне на времената, вещото лице е достигнало до извода, че водачът е имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП чрез спиране. Същият е имал и достатъчно място да предотврати настъпването на ПТП чрез заобикаляне на пешеходката.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че не е имало препятствие за водача, което да ограничава видимостта му. Пешеходката не е имала видимост към автомобила, тъй като се е движила попътно. ПТП е било предотвратимо със съответните действия от страна на водача. При положение, че е настъпило ПТП, движението на пешеходката по пътното платно не е било безопасно. В участъка на инцидента има изграден тротоар от двете страни на платното, като същевременно пешеходката се е движила по платното за движение. Ищцата не е могла да възприеме автомобила, тъй като се е движила попътно и е била обърната с гръб към него. Вещото лице е посочило още, че предвид приетата хипотетична скорост на движение на автомобила преди настъпване на ПТП, пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил.