Решение № 184 от 28.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Перник, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500119 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 752 от 09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 6115/2021 г. Районен съд – гр. Перник е признал за установено по отношение на З. З. Б. с ЕГН ********** и адрес за призоваване - *** и Г. Ц. Г. - Ш. с ЕГН ********** и адрес за призоваване ***, в качеството им на наследници на Ц.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, починал на ***, че дължат солидарно на „Топлофикация - Перник” АД с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 2 241.70 лв. /Две хиляди двеста четиридесет и един лв. и 70 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1 958.24 лв. /Хиляда деветстотин петдесет и осем лв. и 24 ст./ за апартамент, находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. , както и сумата от 283.46 лв. /Двеста осемдесет и три лв. и 46 ст./ законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019г. до 28.07.2021г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 09.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1312/10.08.2021 по ч.гр. д. № 4237/2021 по описа на Районен съд Перник.

С същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските съобразно 1 правилото на чл. 78 ГПК.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Г. Ц. Г. - Ш. и З. З. Б., и двете чрез пълномощника им адв. Б. В., с която се излагат съображения за неправилност и незаконсъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че районният съд е нарушил процесуалния закон, тъй като след като е установил, че първоначалния ответник е починал, е следвало да конституира неговите наследници нещо, което е сторил, но е следвало да укаже на ищеца да уточни в този смисъл и претенцията си, вече насочена срещу конституираните от съда две наследнички преживялата съпруга и дъщерята на ответника, в това число при какви условия се претендира вземането - при условията на солидарност или при условията наразделност, съответни при какви квоти и размери на претенцията. Твърди се, че такива указания от съда не са били дадени. Поради това жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е постановил порочно съдебно решение, без да установи в условията на каква отговорност се претендира вземането и решавайки, че ответниците следва да отговарят солидарно за задължението на общия им наследодател. Заявява, че поддържа изцяло доводите, изложени в писмения отговор пред районния съд. Поради това се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на районния съд, с оглед отстраняване на посочените нередовности на исковата претенция. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по претенцията на ищеца спрямо двете ответници. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

В настоящия случай, основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба се изразяват в несъгласието на жалбоподателите с обжалваното решение в частта, в която съдът е признал за установено, че ответниците (жалбоподатели 2 понастоящем) дължат солидарно претендираните вземания на ищцовото дружество, като в тази връзка са изложени и оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, изразяващи се в разглеждане на нередовна искова молба, доколкото след възобновяване на производството ищецът не е заявил в условията на каква отговорност претендира вземанията си, респ. в случай, че е в условията на разделна отговорност – при какви квоти и размери на претенцията.

За да отговори на горните оплаквания, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу Ц.Г.Б., с адрес: ***.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата общо 2 241,70 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, *** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 09.08.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4237/2021г. по описа на РС – Перник.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор на подадената искова молба.

В процедурата по връчване на определението на съда по чл. 140 от ГПК, последният е установил, че ответникът Ц.Г.Б. е починал на ***, поради което с определение от 04.05.2022г. е спрял производството по делото, като е дал указания на ищеца за посочване на правоприемниците на починалия ответник в предоставения 6месечен срок.

С молба от 16.06.2022г. ищецът е представил удостоверение за наследници на починалия ответник и е направил искане за възобновяване на производството спрямо неговите правоприемници.

С Определение № 2363 от 10.07.2022г., районният съд е възобновил производството по делото, като е конституирал на мястото на починалия ответник неговите наследници – съпругата му З. З. Б. и дъщеря му Г. Ц. Г. – Ш.. В предоставения едномесечен срок, последните са депозирали писмен отгвовор, с който са оспорили изцяло предявените от ищцовото дружество искови претенции.

С Определение № 406 от 05.02.2023г. съдът е съобщил проекта на доклад по делото, като в обстоятелствената част на акта си, съдът е посочил, че претенциите на ищеца са насочени спрямо новоконституираните ответници в условията на разделна отговорност – всеки спрямо съответната си идеална част, а именно: всеки за сумата от по 979,12 лева главница и по 141,73 лева – лихва за забава.

В съдебно заседание, проведено на 02.03.2023г. проекта на доклад по делото е бил обявен за окончателен, като процесуалният представител на ответниците не е 3 възразил срещу доклада на съда и редовността на исковата молба. Предвид липсата на направени доказателствени искания от страните и обявяването на размера на исковите претенции за безспорен и ненуждаещ се от доказване, съдът е дал ход на устните състезания.

С обжалвания съдебен акт, допълнен с Решение № 1279/08.12.2023г., съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество претендираните вземания в условията на солидарна отговорност.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника, относно нередовността на исковата молба, предвид непосочването от страна на ищеца на вида отговорност, в условията на която исковете се предявяват спрямо новоконституираните ответници, респ. съответните квоти и размер на задълженията.

Действително, в молбата от 16.06.2022г. ищецът не е посочил дали насочва исковите си претенции спрямо новоконституираните ответници в условията на солидарна или разделна отговорност, но с определението си от 05.02.2023г. съдът е очертал предмета на спора, като е посочил, че исковите претенции са насочени спрямо ответниците в условията на разделна отговорност, като е посочил и размера на вземанията, претендирани от всеки един от ответниците. Така очертан, предметът на спора не е бил оспорен от процесуалния представител на ответниците, поради което следва да се приеме, че същият е бил разбран и приет от ответниците, респ. оплакванията, обективирани във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни.

Основателни са обаче оплакванията на жалбоподателите за неправилността на обжалвания съдебен акт в частта, в която съдът е признал за установено, че ответниците дължат претендираните вземания в условията на солидарност. В тази връзка и само за прецизност следва най-напред да се посочи, че в обстоятелствената част на обжалваното решение не се съдържат мотиви на районния съд относно вида отговорност, при която съдът счита, че се дължат процесните вземания. Поради това, в случая не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт, което да влече след себе си съответните процесуални последици.

По отношение на правилността на обжалвания акт в горната насока, настоящия съдебен състав намира следното:

От приетото по делото заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.07.1990г. се установява, че починалия ответник Ц.Г.Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот на 19.07.1990г. по силата на възмездна сделка. Поради това съдът намира, че ищецът е доказал наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника Ц.Г.Б., като доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания в тази насока, то и настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне в тази насока, извън необходимото във връзка с разглежданото оплакване.

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № *** се установява, че починалия Ц.Г.Б. е оставил за наследници съпругата си З. З. Б. и дъщеря си Г. Ц. Г. – Ш..

Доколкото по делото не се съдържат доказателства, които да установяват, че към датата на придобиване на правото на собственост върху процесния имот починалият ответник се е намирал в граждански брак с преживялата го съпруга, респ. процесния имот да е бил в режим на СИО, съдът намира, че наследниците на починалия ответник 4 следва да отговарят при условията на разделна отговорност, съобразно наследствения си дял, а именно: по ½ за всяка една от тях. Предвид това и доколкото ответниците не са оспорили иска по размер, то следва да бъде признато за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищцовото дружество по ½ от претендираните суми, а именно: сумата от 979,12 лева, представляваща главница за процесния период от време, както и сумата от 141,73 лева, представляваща дължимата се лихва за забава за процесния период.