Определение № 1083 от 01.12.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 714/2025
- Вид
- Определение № 1083
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Габриела Бойкова Илиева, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1083 гр. Габрово, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500714 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 10078/29.10.2025 г. от „Уиз еър Унгария“ ЛТД, чрез адв. К. И., против Разпореждане № 3458/20.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2480/2025 г. по описа на РС – Габрово, с което издаден изпълнителен лист на В. Ч. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1661/23.09.2025 г. за сумата от 480 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 21, 25 лв., представляваща заплатена държавна такса в производството.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част. Изложени са доводи, че длъжникът не е станал повод за завеждане на заповедното производство, поради което не дължи разноски. Твърди, че кредиторът не го е поканил извънсъдебно да плати обезщетението за отменения полет. Излага, че приложимият Регламент (ЕО) № 261/2004 не съдържа правила относно начина за плащане на обезщетението, нито за моментът, в който длъжникът изпада в забава. Сочи, че със закупуването на билет се сключва договор за въздушен превоз на пътници при общи условия, достъпни на интернет страницата на длъжника, според които потребителят /пътник/ се съгласява с условието, предоставящо 30-дневен срок на авиокомпанията за отговор по направено от него искане за заплащане на обезщетение по регламента. Сочи, че Регламентът не съдържа правила за извънсъдебно решаване на споровете, а според българското право, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В случая задължението по Регламента възниквало със закъснението/отмяната на полета, без определен ден за изпълнение и кредиторът следвало да отправи покана за плащане. Твърди, че според Тълкувателните насоки на Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено задължително рекламационно производство. Сочи, че не е известен за желанието на пътника да получи обезщетение, а и няма нужните 1 данни, включително за банкова сметка, за изпълнение на задължението. Моли съда да отмени разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист по издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, да обезсили издадения изпълнителен лист и да му присъди разноски за платената държавна такса за въззивното обжалване.
В срока за отговор, ответната страна по частната жалба депозира такъв, с който я оспорва като неоснователна.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред заповедния съд е подадено заявление от В. А. Ч. чрез законния му представител А. В. Ч. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Уиз Еър Унгария“ ЛТД за сумата от 400 евро, представляващи обезщетение за отменен полет по Регламент (ЕО) № 261/2004
Заповедният съд е издал исканата заповед за изпълнение на посоченото задължение № 1661/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2480/2025 г. по описа на РС – Габрово. В срока по чл. 414а ал. 1 от ГПК длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ ЛТД - клон България КЧТ е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение като е заявявал, че е платил задължението си по издадената заповед, но счита, че не дължи съдебните разноски по заповедното производство, тъй като не е станал повод за завеждането му.
В дадения му тридневен срок за становище по депозирането възражение по разноските, заявителят не е оспорил извършеното плащане, но е възразил срещу твърдението на длъжника за недължимост на разноските, тъй като не е налице хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК.
Заповедният съд е приел, че задължението за обезщетяване на пътника по Регламент (ЕО) № 261/2004 възниква от момента на неизпълнението, т.е. от момента на отмяната на полета, поради което изискуемостта на вземането за главница е настъпила още тогава. С тези мотиви е обезсилил издадената заповед в частта за претендираната главница и лихва, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист за съдебните разноски – сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 21, 25 лв., заплатена държавна такса.
С извършеното след подаване на заявлението плащане длъжникът е признал дължимостта на претендираното вземане, представляващо обезщетение за отменен полет в размера, посочен в чл. 7, пар. 1, б. „б“ вр. чл. 5 на Регламент 261/2004.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 3 от Регламента, обезщетението, посочено в пар. 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в 2 пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни, включително банкови сметки и други. В случая не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на претенция и данни относно начина на плащане. Действително падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но правоимащото лице дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.
Препоръка в същия смисъл е отправена с Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), а именно: "Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено, ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца...“. Вярно е, че регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки без да е необходимо по отношение на него да бъде проведена процедура по негово транспониране, а в същия не е уредено в тежест на пътника да пристъпи към рекламация пред превозвача, за да получи обезщетение, но Тълкувателните насоки могат да бъдат използвани като насока по прилагането на регламента, без да обвързващи сами по себе си.
Наред с това, при сключването на договора за въздушен превоз на пътници, пътникът приема общите условия на въздушния превозвач, в които е посочено, че пътниците следва да оправят искането за заплащане на обезщетенията по Регламент (ЕО) № 261/2004 към Wizz Air чрез уебсайта, като в рамките на 30 дни превозвачът следва да отговори по направеното искане.
Ето защо, настоящият въззивен състав, счита, че „Уиз еър“ ЛТД не е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред чрез заповедното производство. Предвид това, като е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за разноските по заповедното производство, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част, който следва да бъде отменен, като заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, в тази част да бъдат обезсилени.
При този изход на спора по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното в тази връзка искане, жалбоподателя има право на разноски в настоящата инстанция за сумата от 15 лв., представляваща заплатена държавна такса, поради което сумата следва да се възложи в тежест на ответника по частната жалба.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3458 от 20.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2480/2025 г. по описа на РС – Габрово в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на заявителя за направените разноски по заповедното производство за сумите от 21, 25 лв., заплатена държавна такса и 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като ПРИЕМА възражението на "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. С., в частта относно недължимост на сумата от 501, 25 (триста двадесет и пет) лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1661 от 23.09.2025 г по ч. гр. д. № 2480/2025 г. по описа на РС - Габрово.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 1661 от 23.09.2025 г по ч. гр. д.
№ 2480/2025 г. по описа на РС - Габрово, в частта за сумите от 21, 25 лв., заплатена държавна такса и 480 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. А. Ч., с ЕГН: **********, представляван от своя родител и законен представител А. В. Ч., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Благоевград, бул.“Васил Левски“ № 7 да заплати на "УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България" КЧТ, ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 15 /петнадесет/ лева – съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1083 гр. Габрово, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500714 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 10078/29.10.2025 г. от „Уиз еър Унгария“ ЛТД, чрез адв. К. И., против Разпореждане № 3458/20.10.2025 г. по ч. гр. д. № 2480/2025 г. по описа на РС – Габрово, с което издаден изпълнителен лист на В. Ч. по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1661/23.09.2025 г. за сумата от 480 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 21, 25 лв., представляваща заплатена държавна такса в производството.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната му част. Изложени са доводи, че длъжникът не е станал повод за завеждане на заповедното производство, поради което не дължи разноски. Твърди, че кредиторът не го е поканил извънсъдебно да плати обезщетението за отменения полет. Излага, че приложимият Регламент (ЕО) № 261/2004 не съдържа правила относно начина за плащане на обезщетението, нито за моментът, в който длъжникът изпада в забава. Сочи, че със закупуването на билет се сключва договор за въздушен превоз на пътници при общи условия, достъпни на интернет страницата на длъжника, според които потребителят /пътник/ се съгласява с условието, предоставящо 30-дневен срок на авиокомпанията за отговор по направено от него искане за заплащане на обезщетение по регламента. Сочи, че Регламентът не съдържа правила за извънсъдебно решаване на споровете, а според българското право, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В случая задължението по Регламента възниквало със закъснението/отмяната на полета, без определен ден за изпълнение и кредиторът следвало да отправи покана за плащане. Твърди, че според Тълкувателните насоки на Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено задължително рекламационно производство. Сочи, че не е известен за желанието на пътника да получи обезщетение, а и няма нужните 1 данни, включително за банкова сметка, за изпълнение на задължението. Моли съда да отмени разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист по издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, да обезсили издадения изпълнителен лист и да му присъди разноски за платената държавна такса за въззивното обжалване.
Разпечатката съдържа 45 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f8ef52c-3343-4539-b40d-abaa4470ddc7