Решение № 14 от 05.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110204437 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Максимилиян груп 1“ЕООД ЕИК 203149535 със седалище в гр.Варна, м. „Салтанат“ бл. 41 подадена чрез представляващата А.М.Б., против НП № 725468/722989 от 12.02.2023год. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушаване нормата на чл. 4, ал.3, т.1 вр. чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019год. на МФ вр. чл. 5, ал.4 от КСО.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП било издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно не била посочена датата на която било извършено нарушението, и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. Б. – М., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 14.08.2023год. при извършена проверка на подадена от въззивното дружество в ТД на НАП Варна декларация обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за месец март 2023год. било установено, че дружеството като осигурител не е изпълнило задълженията си да подаде декларацията в срока за подаване на декларация обр.1 „данни за осигурено лице“ - до 25-то число на месеца за който се отнасят данните, а именно до 25.04.2023год. Декларацията била подадена на 14.08.2023год.

За констатираното нарушение на 23.08.2023год. св. И. съставила срещу въззивното дружество АУАН № F722989 в който посочила че същото е нарушило разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 вр. чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н13/17.12.2019год. на МФ, вр. чл. 5, ал.4 от КСО.

Актът бил надлежно предявен и връчен на същата дата на представляващата дружеството, която го подписала без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивното дружество подало писмено възражение срещу а АУАН в което по същество не оспорвало извършването на нарушението, но изразявало становище, че тое маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като било първо и не било умишлено.

Възражението не било възприето и на 12.09.2023год. въз основа на АУАН зам. директора на ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушила разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 вр. чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019год. на МФ, вр. чл. 5, ал.4 от КСО и на основание чл. 355, ал.1 от КСО му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана актосъставителката А.И., която в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства по делото са приобщени материалите по АНП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното наказание, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в 2 нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна и му позволяват да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.

В съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено мястото на нарушението – НАП, посочена е и последната възможна дата на изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото административно нарушение. Липсата на изрично визиране на деня, следващ 25.04.2023г. като дата на нарушението не представлява съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество, доколкото тази дата е ясно изводима като 26.04.2023г. В случая се касае за формално административно нарушение, осъществено чрез бездействие – закъсняло подаване на декларация обр. 6.

В горната насока е налице достатъчно константна практика на АС Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КС осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

Разпоредбата на чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица конкретизира, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от Наредбата цитирана по-горе декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, В случая няма спор, че въззивното дружество има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО. Горното се установява и от приложените към АНП писмени доказателства.

От друга страна не е спорно между страните, а и по категоричен начин от приложените по делото справки за задължения на осигурител и и за подадени декларации обр.6 се установява, че декларация обр.6 за месец март 2023год. е била подадена от въззивното дружество едва на 14.08.2023год., поради което и съдът счете, че правилно АНО е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното в хипотезата на правната норма.

Доколкото нарушението е типично и не се отличава по никакъв начин със степен на опасност значително по-ниска от обичайната съдът изцяло споделя становището на АНО, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е приложил санкционната норма на чл. 355, ал.1 от КСО, доколкото точно тази норма предвижда санкция за този който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

При индивидуализиране на наказанието АНО е отчел, че нарушението е първо за въззивника и е наложил на същия наказание в предвидения в закона минимален размер – имуществена санкция в размер на 500лв. Така наложеното наказание е справедливо и би постигнало целите на адм. наказание предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната 4 помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Максимилиян груп 1“ЕООД ЕИК 203149535 със седалище в гр.Варна, м. „Салтанат“ бл. 41 в полза на ТД на НАП Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

725468/722989/12.09.2023год. на зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на „Максимилиян груп 1“ЕООД ЕИК 203149535 със седалище в гр.Варна, м. „Салтанат“ бл. 41, на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушаване нормата на чл. 4, ал.3, т.1 вр. чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н13/17.12.2019год. на МФ вр. чл. 5, ал.4 от КСО.

ОСЪЖДА „Максимилиян груп 1“ЕООД ЕИК 203149535, със седалище в гр.Варна, м. „Салтанат“ бл. 41, да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5