Решение № 2311 от 09.07.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2311

Плевен, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20267170700447 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. А. М. от с. Брест, чрез адвокат М.Б. от АК Плевен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0938-000573/13.05.2026г издадена от полицейски инспектор от сектор Пътна полиция към ОДМВР Плевен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "ж",от ЗДвП наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС за срок от един месец. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Видно от представения по делото Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5432918/13.05.2026 г., съставен от полицейски инспектор към сектор ПП, ОДМВР Плевен, затова че на 18.12.2025г. около 15.40 ч. в гр. Плевен, ул. „Сторгозия“ до бензиностанция „Лукойл“ с посока на движение от ул. „В.Левски“ към с. Ясен, като водач на л.а. „Ауди А6“ с рег.№ [рег. номер],се движи със скорост 129 км.ч., при разрешени 70 км.ч., въведени с ПЗ-В 26.Нарушението е установено с АТСС СПУКС ARN CAM 51 № 1250b23 насочен към кръгова връзка.Приспаднат толеранс минус 3 %, АУАН е съставен по преписка с АИС ЕЦОН № 49321 в сградата на сектор ПП, след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика и отправена покана към водача съгласно чл. 40 от ЗАНН, която не се явява, в негово отсъствие- превишение с 59 км.ч. , с което виновно е нарушил чл. 21 ал.2 от вр. чл. 21 ал.1 от ЗДвП.Видно от преписката, че АУАН е връчен на жалбоподателката на 22.05.2026г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0938-000573/13.05.2026г., издадена от полицейски инспектор ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен, упълномощен със Заповед № 316-з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен, на М. А. М. на основание чл. 171, т. 1, б. "ж“ на М. А. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС за срок от един месец.

Заповедта е връчена на 22.05.2026г., видно от направеното на нея отбелязване. Жалбата е подадена в срока по чл.149 АПК . По делото не са представени доказателства дали е издадено НП.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег. № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“на ОДМВР Плевен, за територията , обслужвана от ОДМВР Плевен, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Оспорената заповед е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателката, която не е направила възражения.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити, установени в закона. Изложени са фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните им правни норми. Видно от представените по делото доказателства е, че нарушението е установено с АТСС и собственикът на МПС е подал декларация, че М. А. М. е управлявала собствения му лек автомобил .Видно от преписката е, че към декларацията не са представени изискуемите съгласно Наредбата свидетелство за МПС на посочения водач. Преди издаване на оспорената заповед М. М. е посочила, че на посочената дата и час не е управлявала посоченото МПС, тъй като се е намирала в с.Брест със същия автомобил, който е собственост на бившия и приятел Т.И..

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171 т.1 б. „ж“ от ЗДвП, която се прилага спрямо лице, което при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец. Така посоченото противоречи на установеното с АУАН нарушение, посочено в мотивите на оспорената заповед, а именно водачът е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 50 км.ч. - нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗАНН Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "ж"" ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП, за да са спазени изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на мотивиран административен акт се изисква описание на фактите, установени с АУАН,посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т. е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП. В случая в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС съгласно чл. 171 т.1 б. „ж“ от ЗДвП, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. Описаното нарушение следва да бъде подведено под друга норма на закона, а именно чл. 20 ал.1 в. чл. 21 вр. чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП – водач, който е превишил разрешената максимална скорост в населено място за превишаване надн 50 км. в час. За така описаното нарушение няма издадена заповед за ПАМ по чл. 171 ал.1 б. з „бб“ от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена за нарушение, което не е описано в обстоятелствената част на заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът приема че в оспорената заповед липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние.

Ето защо, съдът намира че обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гледна точка на допуснатото от водача конкретно нарушение на ЗДвП по административнонаказателен състав съобразно посоченото като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП административно нарушение, поради което следва да бъде отменена.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Плевен да бъде осъдена да заплати на М. А. М. сумата 255,11 евро, представляваща направени разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0938-000573/13.05.2026г. издадена от полицейски инспектор при Сектор ПП към ОД МВР-Плевен, сектор "Пътна полиция".

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, да заплати на М. А. М. от с.Брест, ул. „Бузлуджа“ № 5 сумата от 255,11 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�